Как качването на съзнанието ни на компютър може да стане възможно
През 2016 година BBC Horizon излъчи предаване, наречено „ Безсмъртният “, в което съветски милионер разкри проектите си да работи с невролози, конструктори на роботи и други специалисти, за основаване на технология, която ще ни разреши да качим съзнанието си на компютър и по този метод да живеем постоянно.
По това време той решително предвижда, че това ще бъде допустимо до 2045 година
Сега обаче тази прогноза наподобява малко евентуална. Във всеки случай обаче ние въпреки всичко вършим дребни, само че значими стъпки към по-добро схващане на човешкия мозък – и евентуално към способността да го имитираме или възпроизвеждаме.
Емулацията на целия мозък е един от евентуалните способи за качване на схващане. Детайлното сканиране на биологичния мозък на индивида и неговата активност би ни разрешило да възпроизведем съзнанието му в компютър.
Най-обещаващият способ е „ сканиране и прекопирване “, при който структурата на непокътнатия мозък се сканира в детайли, като се употребява да вземем за пример техниката на електронната микроскопия, и по този метод се събират данни, нужни за основаването на негово работещо копие.
И по този начин, до каква степен е евентуално да се реализира емулация на цялостен мозък и вероятно качване на схващане? В отчет, оповестен през 2008 година, откриватели от Оксфордския университет разказват емулацията на цялостен мозък като „ голям инженерен и проучвателен проблем, който обаче наподобява има добре дефинирана цел и може да бъде реализиран с развиване на актуалната технология “.
Други обаче са скептично настроени към изначалните догатки в този метод и по-специално към два от основните му правилото. Централно място в емулацията заема отделянето на мозъка от тялото – което обаче е противоречив въпрос, тъй като мнозина считат, че мозъкът действа по метода, по който действа, заради връзката си с други елементи на тялото и с околната среда, която усеща и с която взаимодейства. Другият подозрителен принцип е, че мозъкът е резултат от това, което прави мозъкът. Умът ни в действителност, и изключително съзнанието, могат да са (и постоянно се считат за) нещо по-голямо и по-ефимерно от просто функционалността на биологичния мозък.
Тези нерешени въпроси сочат, че философските и научните провокации на емулацията на цялостен мозък и качването на схващане на компютър към момента се разискват интензивно от учените. Но измежду обществеността съвсем няма информация, че тази полемика изобщо се води и не е решена.
В рамките на докторската си дисертация Ангела Тортън изследва до каква степен обществото е осведомено с концепцията да се качва схващане на компютъра и какво мисли за нея – да вземем за пример, дали човек би желал съзнанието му да бъде качено в компютър или в друго тяло и какви биха били изгодите и рисковете.
В хода на изследването си тя употребява няколко проучвателен метода, в това число лонгитюдни (дългосрочни) изявленията – изявленията с едни и същи лица в продължение на няколко години – и уеб страница, който симулира двама индивида, които са качени.
Невротехнологиите, или „ методите за непосредствено записване или модифициране на човешката мозъчна активност “, бързо напредват. Примери за невротехнологии – като да вземем за пример интерфейси сред мозъка и компютъра, както и имплантируемо устройство Stentrode, стигнагнаха до новините по-рано тази година, тъй като разрешиха на тежко парализирани пациенти да ръководят компютър посредством мислите си и да правят онлайн действия като извършване на покупки и изпращане на имейли.
Подобни разработки, дружно с напредъка в региона на изкуствения разсъдък (ИИ), ни разрешават да разшифроваме по-добре мозъчните талази. Така в бъдеще те може би ще ни разрешат да „ записваме неща на “ или да изобщо променяме мозъка.
Трябва да се вкарат насоки и закони, с цел да се подсигурява отбраната на човешките ни неврологични права. Тази област, известна като „ невроправа “, сега е гореща тематика в университетските среди.
Никой не знае сигурно какъв брой време може да отнеме имитирането на човешкия мозък. Може да са 100 години, като качването на съзнанието ще е още един огромен скок. Това си е дълъг интервал, само че не трябва да забравяме какъв брой бързо се развиха технологиите през последното десетилетие.
Например, за първи път използвахме ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) преди 50 години. В началото на тази година обаче екип от откриватели, управителен от университета Дюк, сканира цялостен мозък на мишка с най-високата до момента резолюция – която е 64 милиона пъти по-ясна от преди.
В момента емулацията на цели мозъци и опцията за качване на схващане се намират най-вече в научната област. Въпреки това, както към този момент започваме да виждаме, сходни разработки имат капацитета да трансформират какво значи да бъдеш човек, и като по тази причина, тези отвън света на науката би трябвало да имат думата.
