През 1992 г. едно бедно южнокорейко семейство емигрира в САЩ.

През 1992 година едно оскъдно южнокорейко семейство емигрира в Съединени американски щати. Дотогава родителите и трите им деца, измежду които 8-годишно момче, живеят в мазе в Сеул и се устоят с дребното пари, които изкарва бащата от дребната си книжарница. Всички мечтаят за по-добро бъдеще в страната на необятните благоприятни условия. Никой не подозира, че 15 години по-късно ориста на цялото семейство ще се преобърне съдбовно.

През 2007 година видимо всичко се развива доста добре - дребното момче към този момент е 23-годишен студент последна година в влиятелния Технически университет в град Блексъбрг, щата Вирджиния (Virginia Tech), където следва британска литература. Само две години по-рано обаче той лежи в психиатрична клиника, откакто две студентки подават недоволство против него за непрекъснати телефонни позвънявания и е-mail-и, и откакто лекарите откриват, че е податлив към самоубийство. Негови сътрудници пък описват, че написа съчинения, в които се приказва за принуждение.

Още в междинното учебно заведение той е диагностициран с тежко обезпокоително разтройство със селективен мутизъм (детето мълчи), както и със съществено депресивно разтройство. Започва терапия, която продължава и в първата му година в гимназията. А близки го разказват като студено и затворено дете, което съвсем не говорело и даже се съмнявали, че има психологични проблеми.