Вие, силни на този свят, обичайте талантите ♥ Жан-Жак РУСО
През 1750 година късият социално-политически и метафизичен текст на Русо „ Разсъждение за науките и изкуствата ” (фр. Discours sur les sciences et les arts) печели състезанието на Дижонската академия на тематика „ дали възраждането на науките и изкуствата е асъдействало за изявяване на нравите ”. Написаното от Русо изиграва значима роля в края на Просвещението и бележи поврат към Романтизма.
(Jean-Jacques Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)
♥ Разсъждение за науките и изкуствата (фрагмент)
„ Какво нещо е известността! Ето нещастният труд, на който дължа своята популярност. Сигурно е, че това произведение, което ми донесе премия и ми сътвори име, е в най-хубавия случай криво-ляво, и дръзвам да прибавя, едно от най-незначителните в тоя алманах... ” ~ Жан-Жак РУСО
Духът има своите потребности, както и тялото. Последните са основите на обществото, първите са неговата декорация. Докато ръководството и законите се грижат за сигурността и благоденствието на събраните дружно хора, науките, литературата и изкуствата, не по този начин деспотични и може би по-силни, окичват с венци от цветя стоманените вериги, които оковават хората, задушават в тях възприятието за онази първична независимост, за която те са изглеждали родени, карат ги да обикнат своето иго и ги трансформират в това, което назоваваме цивилизовани нации. Необходимостта издигна троновете, науките и изкуствата ги укрепиха.
Вие, мощни на този свят, обичайте гениите и покровителствувайте хората, които ги развиват. Цивилизовани нации, развивайте гениите – щастливи плебеи, на тях вие дължите оня внимателен и изискан усет, с който се гордеете, оная доброта на характера и учтивост на нравите,които вършат толкоз елементарно и отзивчиво общуването посред ви. С една дума – видимостта на всички добродетели, без да притежавате нито една.
Колко прелестно би било да се живее у нас, в случай че външното държане беше постоянно отражение на склонностите на сърцето, в случай че приличието беше добродетел, в случай че нашите максими ни служеха за предписание, в случай че същинската философия беше неделима от званието мъдрец!
Но толкоз качества рядко вървят дружно и добродетелта не шествува с подобен искра и звук. Богатият накит може да бъде знак за благосъстоянието на един човек, а елегантността му – за неговия усет. Здравият и мощен човек се разкрива по други белези – не под позлатата на придворния, а под селската дреха на орача ще намерите мощно и крепко тяло. Така и накитът е непознат на добродетелта, в която е силата и здравината на душата. Честният човек е герой, който обича да се бие гол – той презира всички тези жалки декорации, които биха му попречили да разгърне силите си и по-голямата част от които са измислени единствено с цел да прикриват една или друга хилавост.
Изображение: Jean-Jacques Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753, bg.wikipedia.org
