„Искам почести, сила и похот“: Свещеникът Юрбен Грандие, обвинен, че е сключил договор със Сатаната
През 1634 година френската инквизиция изгаря свещеника Юрбен Грандие на кладата. Свещеникът бил упрекнат в подписването на контракт със самия дявол, който му заречен власт над богатите и дамите. Не всичко, обаче, било толкоз просто. Оказва се, че в тази ситуация били въвлечени другари, афектирани от свещеника, жена, чиято обич Грандие отхвърлил, и даже самият кардинал Ришельо.
Младият духовник
Юрбен Грандие е роден в богатото семейство на френския кралски нотариус. Когато навършил 14 години, той бил изпратен да учи в влиятелно йезуитско учебно заведение, където получава ослепително обучение.
През 1615 година Юрбен приема нравствен ранг и става послушник на йезуитския медал, все пак красивият мъж не бил удовлетворен от обстоятелството, че е измежду суровите монаси. Затова взема решение да стане духовник, което ще му разреши да живее отвън стените на аскетичните манастири.
На 25-годишна възраст Грандие получава енория в град Луден, където става настоятел на църквата „ Свети кръст “. Енориашите на свещеника били богати хора, само че не изключително ревностни във връзка с вярата. Това устройвало Юрбен Грандие съвършено. Използвайки естествената си просветеност и положителното обучение, Юрбен се сприятелил с доста от локалните благородници. Сред приятелите му бил даже губернатора Жан Д’Арманяк, който доверил на свещеника ръководството на градските каузи в негово неявяване.
Свещеникът се снабдява с врагове
Въпреки че новият настоятел приел всички духовнически обети, той не бързал да ги следва. Това се отнасяло изключително за табуто върху половите връзки. Образованият и бележит Грандие почнал да се радва на необикновен триумф измежду младите дами по време на своите служби, което разгневило мъжката половина от популацията на града. Враждебността се нараснала и заради обстоятелството, че свещеникът бил чужденец в Луден, а доведел със себе си трима братя, които поставил на влиятелни постове.
Стига се до такава степен, че един злобен брачен партньор нападнал Юрбен с меч. Не си извлякъл поука и траял да печели врагове. На своите огнени проповеди наместникът оповестил, че занапред нататък жителите на Луден би трябвало да се изповядват единствено пред него. Юрбен си спечелил за зложелател и епископа на прилежащия град Кусе, чието име било Арман-Жан дю Плеси. Този човек ще влезе по-късно в историята като херцог дьо Ришельо – един от знаците на френската държавност.
Фатална обич
Поредната държанка на Юрбен Грандие била младото момиче Филипа Тренкан, щерка на най-хубавия му другар, Луи Тренкан, който бил прокурор на Луден. Новата енориашка се влюбила в наместника, а Юрбен по табиет отвърнал на възприятията ѝ.
Яркият романс завършил, когато Филипа забременяла. След като научил тази вест, свещеникът затворил очи и посъветвал някогашната си държанка да посрещне тестването с християнско примирение. Поради удара върху репутацията й, бащата на момичето не огласил прегрешението на някогашния си другар, само че това му нанесло смъртна засегнатост.
Католически съд
В Луден се появил „ клуб на мразещите “ Юрбен, чийто мозъчен център станал Луи Тренкан. Постепенно от ден на ден и повече хора, афектирани от прислужникът на Христос, се причисляват към заговорниците. Междувременно Грандие се влюбвал. Той се влюбил във вдовицата благородничка Мадлен де Бру, за която се оженил, макар че поел обет за безбрачие. На церемонията той работил и като духовник, и като жених.
На 15 ноември 1629 година Юрбен Грандие попада в пандиза поради църковни нарушавания. Обиденият татко и някогашен другар, прокурора Луи Тренкан разследвал случая. Обвиненията валяли, в това число съвокупляване с дами на пода на храма. На Грандие било неразрешено да прави църковни служби и бил наказан да седи на вода и самун в продължение на три месеца всеки петък. Враговете на свещеника не харесват това решение, само че същинската отплата предстояла.
Женска засегнатост
През 1626 година в покрайнините на Луден стартира да действа манастир. В него живеели 17 монахини, множеството от които били млади девойки от обеднели благороднически фамилии. Родителите нямали пари за зестра за женитбата на дъщерите си и те били изпратени отвън стените на манастира. Момичетата носели отшелнически облекла, само че младостта и природата си казвали думата. Похотливият духовник Грандие станал чест клиент на манастира, където постоянно бил посрещан сърдечно.
Майка Йоанна, игуменката на манастира, също се влюбила в свещеника. Жената била болна от костна туберкулоза, която унищожила фигурата й, а 42-годишният сърцеразбивач ѝ отказал близостта си. Тогава, по необичайно съвпадане, в манастира почнала някаква дяволска работа. Неописуеми фигури се скитали из манастира, свещи почнали да угасват по време на службата, а в коридорите се чувал шепот и звън на вериги.
В Луден стартират да идват експерти по екзорсизъм, които удостоверяват, че самият дявол се е заселил в манастира. Може би това били елементарни мошеници и появяването на демоните била фалшифицирана, само че тогава въпросът придобил драматичен поврат за Юрбен Грандие.
Слуга на Сатаната
Известният екзорсист, отец Баре, изгонил дявол на име Асмодей от майката Йоанна. Успял да го победи единствено с помощта на клизма със светена вода. По време на церемонията демонът извикал през устните на монахинята, че човек на име Юрбен го е извикал от пъкъла.
В дома на някогашния духовник създали обиск и там намерили памфлета „ Луденският обущар “, който оскърбявал кардинал Ришельо. Юрбен Грандие дълго време не признавал виновността си. Затова го оставили на тавана, чиито прозорци и комин били затрупани с камъни. А майка Йоанна траяла да споделя на инквизиторите за връзката на свещеника с демоните.
Договор с демоните
Счупили двата крайници на подсъдимия, само че той към момента не се признавал за отговорен. Тогава проверяващите показали убийствени доказателства. На лист хартия сякаш Юрбен Грандие сключил съглашение със Сатаната. За клетва за честност и опозоряване на църковните светилища, тъмните сили давали на свещеника:
„ Любовта на дамите, цветята на девиците, уважението на монарсите, почестите, похотта и властта. “
Самият Грандие бил подписал документа, Сатаната, демоните Луцифер, Астарот, Левиатан и Велзевулф също подписали.
След такива доказателства присъдата била постановена автоматизирано. На 18 август 1634 година облекли свещеника с риза, напоена със сяра, завели го до стълба, завързали го и запалили кладата. Докато Грандие горял като факла, жреците пръскали светена вода в огъня, с цел да прогонят демоните.
Историците спорят кой е написал писмото. Най-вероятно отмъстителният прокурор Луи Тренкан е направил това с другари или кардинал Ришельо, който си припомнил старите обиди на свещеника.
Може би демоните, заселили се в игуменката Йоанна, са били елементарна нервност, породена от отхвърли на Юрбен Грандие и продължителната болест. Или може би просто женско възмущение, което прекрачило границите.
Автор: Десислава Михалева
