Strategic Culture: Войната на изтощение върви в руска полза и Кисинджър го знае
Предстоящият дефицит на пшеница може да накара страните от Близкия Изток и Северна Африка да се разпалват и да насочат ново равнище на яд и протест към Брюксел от страна на личните си жители.
Забравете противотанковите оръжия и патроните. Предстоящият дефицит на пшеница може да накара страните от Близкия Изток и Близкия Изток да се разпалват и да насочат ново равнище на яд и протест към Брюксел от страна на личните си членове.
Тъй като Съединени американски щати наближават сериозни междинни избори, които могат да попречат на външнополитическите старания на Байдън, Европейски Съюз също скоро ще прегледа личната си тактика – по-специално във връзка с Украйна – в по-краткосрочен проект, заради редица фактори, които изплуват хоризонта, които обърканите и зле осведомени публицисти не наблюдават.
Главен измежду тези фактори, които ще бъдат същински проблем за Европейски Съюз, беше загатнат неотдавна на Световния стопански конгрес от полемичния някогашен държавен секретар Хенри Кисинджър.
Възрастният общественик раздразни украинска делегация, като допусна, че тя може да обмисли отстъпването на части от страната на Русия, с цел да обезпечи спокойно съглашение, преди войната да стартира да има доста по-тежки последствия по целия свят.
Той употребява думата „ разтърсване “, която е метод за дипломатично намекване за политически проблеми в района на Близкия изток и Северна Африка, изразени в това, че популацията в страните от тези райони, може да се разпалват заради апетит. Много страни от Близкия Изток и Северна Африка внасят пшеница за произвеждане на самун – постоянно на субсидирана цена – за подкрепяне на бедните общности.
Не е ясно какъв брой от тези страни ще би трябвало да се оправят с украинската и съветска пшеница, която към този момент не идва, защото към този момент тук-там като Мароко, където живее създателят, цената на зърното се е утроила, което прави по-трудно за фермерите да я купуват. Ако държавното управление няма да утрои цената на прибраната пшеница (малко вероятно), тогава няма никакъв смисъл фермерите да я купуват.
В случая с Мароко, дефицитът ще би трябвало да бъде запълнен от държавното управление, в случай че желае да резервира хляба на изкуствено ниска цена. Тази цена обаче ще би трябвало да бъде трансферирана върху някого. Най-вероятно Европейски Съюз ще бъде помолен да помогне.
Но това, че Брюксел оказва помощ на Рабат с неговото домакинство, е едно. Европейският съюз обаче може да е изправен пред доста по-голяма рецесия, когато нови потоци от имигранти ударят по крайбрежията му, защото новите равнища на беднотия подхранват по-голям брой на тези, които обезверено търсят по-добър живот в Европейски Съюз.
Това, което Кисинджър загатва, е, че по този начин наречената „ война на безсилие “ не работи добре нито за Украйна, нито за Запада. Неизбежното овакантяване на Русия на западната сфера няма да вещае положително за Запада както във връзка с сигурността, по този начин и във връзка с търговията и ще бъде по-трудно да се обърне.
Връщането на джина назад в бутилката ще бъде съвсем невероятно, в случай че войната в Украйна продължи да източва западните хазна и да показва на Европейски Съюз нови потоци от имигранти от района на Близкия Изток и Източна Европа.
Много „ специалисти “ на западните медии обичат да заблуждават читателите, като показват обстоятелства в парадигма, която е комфортна за потребителите, само че в действителност е без значение за обстоятелствата на терен, които те (журналистите) евентуално се борят да вдървен сами.
„ Войната на безсилие “ в действителност се води без подтекст (обикновено такива войни са там, където и двете страни са в застой, което въобще не е по този начин в Украйна); второ през последните седмици видяхме доста препратки към „ 20 % “ от Украйна, окупирана от Русия. Тази цифра, без подозрение, препоръчана от Зеленски, е била употребена още веднъж и още веднъж от репортери и редактори по въпросите на защитата в Лондон като ориентир. Военните специалисти, даже английските, които поддържат Украйна, обаче я отхвърлят като неуместна. Така че за какво димната завеса?
Редица фактори са виновни, само че значително това, че днешните публицисти, които отразяват такива извънредно исторически събития като спора, не са от същия диаметър на тези преди двадесет години.
Различно равнище на просветеност, обучение и очевидно друг набор от журналистически стандарти. В доста случаи нашите така наречен репортери по защита са станали редактори. Те изричат мнение, а не оповестяват вести.
Това, което не се оповестява или предлага като редакторски заряд, е концепцията, че Западът просто не може да си разреши войната в Украйна да продължи доста по-дълго.
Ако Европейски Съюз даже не може да получи поддръжка за личната си инструкция за възбрана на съветския нефт – единствената действителна глоба, която ще окаже финансово влияние върху Москва – тогава по какъв начин някой на Запад си показва Европейски Съюз да играе каквато и да е роля в спора и да бъдат взети на съществено?
Брюксел продължава да подтиква Зеленски с този разказ за „ борба до последния човек “, като в същото време явно не е в положение да поддържа личните си държави-членки за бедствието, което се задава, в случай че Кисинджър е прав.
Държавите от Европейски Съюз просто не могат да се оправят, политически или финансово, с напрежението от следващия приток на бежанци от арабски страни, както беше преди със Сирия. След Ковид факторът за положително въодушевление от европейските жители към този момент не съществува, сменен от яд и обезсърчение, ориентирани към политическите елити.
Ако се случат такива напори, резултатите ще бъдат незабавни и колосални. Отслабващото доверие, което доста държави-членки към момента имат – въпреки и в символ на поддръжка за Европейски Съюз – бързо ще се трансформира в сочене с пръст и Европейски Съюз като интернационален състезател ще би трябвало да бъде подкастрен.
Лидерите на страните от Близкия Изток и Източна Източна също би трябвало да се тормозят от възбраната на пшеницата и да се чудят дали втора арабска пролет се насочва по пътя им. Ако недоволството стартира да се появява в една страна – като Египет да вземем за пример, който внася 60% от цялото си ползване на пшеница от Украйна – тогава това може да има въздействащ резултат върху други, тъкмо по същия метод, както протеста в Тунис през 2010 година провокира това, което нормално се назовава „ арабската пролет “.
Без подозрение многомилиардното европропагандно звено на Европейската комисия към този момент има готови прессъобщения и грандиозни речи, с цел да отклони виновността и да уточни с пръст други.
* Мартин Джей е награждаван английски публицист, основан в Мароко, където е сътрудник на в. " Дейли Мейл ", като преди този момент е отразявал Арабската пролет за CNN, както и " Евронюз ". От 2012 до 2019 е основан в Бейрут, където работи за редица медии, като BBC, Al Jazeera, RT, DW, както и Daily Mail, The Sunday Times, TRT World.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Забравете противотанковите оръжия и патроните. Предстоящият дефицит на пшеница може да накара страните от Близкия Изток и Близкия Изток да се разпалват и да насочат ново равнище на яд и протест към Брюксел от страна на личните си членове.
Тъй като Съединени американски щати наближават сериозни междинни избори, които могат да попречат на външнополитическите старания на Байдън, Европейски Съюз също скоро ще прегледа личната си тактика – по-специално във връзка с Украйна – в по-краткосрочен проект, заради редица фактори, които изплуват хоризонта, които обърканите и зле осведомени публицисти не наблюдават.
Главен измежду тези фактори, които ще бъдат същински проблем за Европейски Съюз, беше загатнат неотдавна на Световния стопански конгрес от полемичния някогашен държавен секретар Хенри Кисинджър.
Възрастният общественик раздразни украинска делегация, като допусна, че тя може да обмисли отстъпването на части от страната на Русия, с цел да обезпечи спокойно съглашение, преди войната да стартира да има доста по-тежки последствия по целия свят.
Той употребява думата „ разтърсване “, която е метод за дипломатично намекване за политически проблеми в района на Близкия изток и Северна Африка, изразени в това, че популацията в страните от тези райони, може да се разпалват заради апетит. Много страни от Близкия Изток и Северна Африка внасят пшеница за произвеждане на самун – постоянно на субсидирана цена – за подкрепяне на бедните общности.
Не е ясно какъв брой от тези страни ще би трябвало да се оправят с украинската и съветска пшеница, която към този момент не идва, защото към този момент тук-там като Мароко, където живее създателят, цената на зърното се е утроила, което прави по-трудно за фермерите да я купуват. Ако държавното управление няма да утрои цената на прибраната пшеница (малко вероятно), тогава няма никакъв смисъл фермерите да я купуват.
В случая с Мароко, дефицитът ще би трябвало да бъде запълнен от държавното управление, в случай че желае да резервира хляба на изкуствено ниска цена. Тази цена обаче ще би трябвало да бъде трансферирана върху някого. Най-вероятно Европейски Съюз ще бъде помолен да помогне.
Но това, че Брюксел оказва помощ на Рабат с неговото домакинство, е едно. Европейският съюз обаче може да е изправен пред доста по-голяма рецесия, когато нови потоци от имигранти ударят по крайбрежията му, защото новите равнища на беднотия подхранват по-голям брой на тези, които обезверено търсят по-добър живот в Европейски Съюз.
Това, което Кисинджър загатва, е, че по този начин наречената „ война на безсилие “ не работи добре нито за Украйна, нито за Запада. Неизбежното овакантяване на Русия на западната сфера няма да вещае положително за Запада както във връзка с сигурността, по този начин и във връзка с търговията и ще бъде по-трудно да се обърне.
Връщането на джина назад в бутилката ще бъде съвсем невероятно, в случай че войната в Украйна продължи да източва западните хазна и да показва на Европейски Съюз нови потоци от имигранти от района на Близкия Изток и Източна Европа.
Много „ специалисти “ на западните медии обичат да заблуждават читателите, като показват обстоятелства в парадигма, която е комфортна за потребителите, само че в действителност е без значение за обстоятелствата на терен, които те (журналистите) евентуално се борят да вдървен сами.
„ Войната на безсилие “ в действителност се води без подтекст (обикновено такива войни са там, където и двете страни са в застой, което въобще не е по този начин в Украйна); второ през последните седмици видяхме доста препратки към „ 20 % “ от Украйна, окупирана от Русия. Тази цифра, без подозрение, препоръчана от Зеленски, е била употребена още веднъж и още веднъж от репортери и редактори по въпросите на защитата в Лондон като ориентир. Военните специалисти, даже английските, които поддържат Украйна, обаче я отхвърлят като неуместна. Така че за какво димната завеса?
Редица фактори са виновни, само че значително това, че днешните публицисти, които отразяват такива извънредно исторически събития като спора, не са от същия диаметър на тези преди двадесет години.
Различно равнище на просветеност, обучение и очевидно друг набор от журналистически стандарти. В доста случаи нашите така наречен репортери по защита са станали редактори. Те изричат мнение, а не оповестяват вести.
Това, което не се оповестява или предлага като редакторски заряд, е концепцията, че Западът просто не може да си разреши войната в Украйна да продължи доста по-дълго.
Ако Европейски Съюз даже не може да получи поддръжка за личната си инструкция за възбрана на съветския нефт – единствената действителна глоба, която ще окаже финансово влияние върху Москва – тогава по какъв начин някой на Запад си показва Европейски Съюз да играе каквато и да е роля в спора и да бъдат взети на съществено?
Брюксел продължава да подтиква Зеленски с този разказ за „ борба до последния човек “, като в същото време явно не е в положение да поддържа личните си държави-членки за бедствието, което се задава, в случай че Кисинджър е прав.
Държавите от Европейски Съюз просто не могат да се оправят, политически или финансово, с напрежението от следващия приток на бежанци от арабски страни, както беше преди със Сирия. След Ковид факторът за положително въодушевление от европейските жители към този момент не съществува, сменен от яд и обезсърчение, ориентирани към политическите елити.
Ако се случат такива напори, резултатите ще бъдат незабавни и колосални. Отслабващото доверие, което доста държави-членки към момента имат – въпреки и в символ на поддръжка за Европейски Съюз – бързо ще се трансформира в сочене с пръст и Европейски Съюз като интернационален състезател ще би трябвало да бъде подкастрен.
Лидерите на страните от Близкия Изток и Източна Източна също би трябвало да се тормозят от възбраната на пшеницата и да се чудят дали втора арабска пролет се насочва по пътя им. Ако недоволството стартира да се появява в една страна – като Египет да вземем за пример, който внася 60% от цялото си ползване на пшеница от Украйна – тогава това може да има въздействащ резултат върху други, тъкмо по същия метод, както протеста в Тунис през 2010 година провокира това, което нормално се назовава „ арабската пролет “.
Без подозрение многомилиардното европропагандно звено на Европейската комисия към този момент има готови прессъобщения и грандиозни речи, с цел да отклони виновността и да уточни с пръст други.
* Мартин Джей е награждаван английски публицист, основан в Мароко, където е сътрудник на в. " Дейли Мейл ", като преди този момент е отразявал Арабската пролет за CNN, както и " Евронюз ". От 2012 до 2019 е основан в Бейрут, където работи за редица медии, като BBC, Al Jazeera, RT, DW, както и Daily Mail, The Sunday Times, TRT World.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ