Предполагам, че господата от здравното министерство много се гордеят с

Предполагам, че господата от здравното министерство доста се гордеят с въвеждането в последно време на наложителни предписания защо ли не. Те считат, че по този метод вършат още една стъпка към цялостната европеизация на здравната система. Видяла жабата, че подковават вола… Тези предписания вгорчиха живота на всеки български жител, на който му се постанова да пазари медикаменти. За всяка нова опаковка от дълготрайно одобрявани медикаменти хората би трябвало да се обаждат – още веднъж и още веднъж – на персоналните си лекари. При случайно заболяване – също. Моята персонална лекарка има над 2000 пациентa и виждам, че денонощието не й стига с цел да покрие всички реформистки импулси на административния талант – нейде във вътрешността в Министерството на здравеопазването. А ние си кесим – първо на телефона, до момента в който джи-пи-то си поеме въздух да го вдигне. Ако нямаме работа – можем и до кабинета на персоналния доктор да отидем – ще изчакаме 15-20 души пред вратата, ще си вземем и ние рецепта. Утре – отново, за друго лекарство. В аптеките фармацевтите са също доста щастливи – търсят в „ системата “ електронната рецепта – тъй като нямат друга работа, единствено че „ системата “ на НЗОК доста забива, да ви кажа. Чака се на опашка и там, до момента в който се преодолеят краткотрайните компликации със „ забиването “. Човек с всичко привиква и с множеството неща се помирява. Най-трудно е да се примириш с неналичието на смисъл. Може ли някой по-сведущ да ми изясни какъв е смисълът на тази нова електронно-рецептурна вакханалия? Казаха ми, че в Чехия пациентът заплаща в аптеката единствено 8% – осем на 100 – от цената на медикаментите, останалото се поема от касата. Ех, имат си каса хората, имат си държава… В Унгария също се води строго счетоводство, тъй като изписаните медикаменти са съществено субсидирани. В България освен няма субсидиране, ами цените на огромен брой съществени медикаменти са от време на време в пъти по-високи от тези в прилежащи Турция и Гърция. Не сте ли чували за „ екскурзиите за медикаменти “? Трябва да се гордеем, че сме на „ свободния пазар “. Оказва се обаче, че у нас чичковците от Биг Фарма имали интерес да надничат в базата данни за потреблението на лекарства и да се осведомяват – кой лекар какъв брой пъти е изписал техния неповторим препарат през този месец. Е-е, щом е по този начин – всички тичешком! Рецепти, разправии, разкарване надолу-нагоре – до момента в който със личните си пари си купиш нужното лекарство на брутално раздути цени. Някой ще каже – не ги разбираш нещата, единствено знаеш да цапаш. Хайде, обяснете ми по какъв начин стоят нещата, че да се извиня! Какъв е и този път смисълът жабата да вдигне крайник след вола?