Предложенията за промени в Конституцията са добронамерени, но не са

Предложенията за промени в Конституцията са доброжелателни, само че не са до дъно премислени. Това сподели пред БНР някогашният парламентарен арбитър Благовест Пунев, част от съвета, който съветва депутатите при разискването на измененията в главния закон.

„ От 30 години се приказва за правосъдна промяна и от петте ремонти на конституцията, които са осъществени след нейното приемане през 1991 година, 4 са свързани със правосъдната власт, само че все пак резултатите не са удовлетворителни. Констатациите на мониторинга от Европейска комисия не са удовлетворителни. Мониторингът към този момент е преустановен, тъй като се счита, че няма действителен прогрес по рекомендациите, които се вършат от европейските институции “, разяснява той и добави, че препоръчаните промени в конституцията въпреки всичко са доброжелателни, само че не са до дъно премислени и би трябвало да се работи върху тяхното концептуално избистряне.

Благовест Пунев акцентира, че с препоръчаните промени отпада Пленумът на Висш съдебен съвет, а двете колегии – съдийска и прокурорска, с разделянето на обособени препоръки (вече не са колегии, а съвети), с което „ прокуратурата мощно се раздалечава от правосъдната власт “:

„ Тя съвсем към този момент е извадена от правосъдната власт, тъй като има обособен бюджет. Няма да има пленум, който както до момента обсъждаше общите проблеми на системата. Има цялостно отделяне, в това число и при избора на основен прокурор. Съществува риск с това доминиране на парламентарната квота в прокурорския съвет изборът да бъде политически стимулиран “.

Бившият парламентарен арбитър дефинира като добра концепцията за ограничение на пълномощията на президента при ръководство със служебно държавно управление:

„ Не президентът самичък да взема решение кой да уточни за министър председател и да назначи държавно управление, което да е отговорно единствено пред него, без да има парламент, който да упражнява най-малко надзор със запитвания, избор на доверие или на съмнение. Получава се една свръхпрезидентска република, която, въпреки и с лимитирано време, само че последните години демонстрираха, че това време може да бъде много дълго. Всъщност президентът става началник на изпълнителната власт, без да има такива пълномощия, и то в парламентарна република, не в президентска “.

По думите на Благовест Пунев има несъответственост сред длъжностите на гуверньора на Българска народна банка и ръководителя на Конституционния съд и възможното им изтъкване за длъжностен министър председател:

„ Трябва да изоставен заеманите от тях длъжности, а те са доста значими. Ако никой от тях не желае да стане длъжностен министър председател, по какъв начин ще се действа? “.