Лорд Евгени Минчев: Раирана апатия при Теодора Духовникова, цвят лютеница и „топли вълни” при Дара, поети възпяват „чифт панталонките” на Милко и още + снимки
Предлагаме ви новите мнения на лорд Евгени Минчев за в. „ Телеграф “ в седмичната му графа „ ТелеГАФ “.
Поети възпяват „ чифт панталонките ” на Милко…
Милко си е напряко „ ела изгрей, до момента в който луната спи ”. Пълно фешън равнодушие, скъп мустак кънти в централната част на лицето, уста проклинат, по този начин да се каже, цяла Вселена… За наличното Панайот Панайотов може би би казал- „ прекършени клончета и чифт панталонки, море… ” Харесвам позата на Калайджиев, може би тъкмо по този начин един калайджия на чаршията би калесвал клиентелата си. Този стоеж припомня богомолска поза, зов към небето, проклинание или всичко обвързвано с силите. Нека кажа Оммм за всеки случай и да сляза надоле, надоле, надоле, където крайници полуголи се гърчат в черни маратонки. Нека Смирненски ми елементарни тази заемка, само че тя послужи за същински лиричен взор към ставащото. Тениската милкова, милва хоризонта като следствие от погрешно употребен сапун. Тя сивее като че ли е била пускана в пералня на неверните градуси с дънки. Само да те гепна, както споделяше поетът…
Шапката ти от главата, нежно ме следи, Райна!
Имаше един лаф навремето- не ме гледай, че съм шапката, и аз съм от селата… Защо ми хрумна, не знам, само че Райна носи шапка, а това е ангажимент, несъвпадащ с облеченото по-долу. По-точно- разсъблеченото, тъй като кой би нарекъл тази текстилна следа облекло. Ако въпреки всичко скланям и приема, че това е разновидност на бюстие или сбъркало адреса си парео, то вие, общителни ми читатели, бихте ли носили същото под диктатурата на такава шапка? Очилата са като гледани в тил камиони за боклук, оттеглящи се в ранни зори, след добър улов от някогашни буркани с кисело зеле и обелки от праскови. Харесвам косите, на слънцето те приличат по цвят на добре излъскан палисандров бюфет. Връщам се към пареото- бюстие, с цел да позволи, че преди да напусне задния вход на вилата си Райна е „ избавила ситуацията ” с това близо до гарнитура на диванче парче плат. Какво още да похваля при нея…Нека е по-нататък, нали.
Розови акценти в Ле Розе…
Да похвалим дизайнерката Жана Жекова, пристигнала на празненство в бистро Ле Розе в бяло. Харесвам панталонките, изпъстрени с щамовани рози, както и нежния свършек на ръкавите. Притежателките на фамозното бистро Катя и Лили Туджарови, внасят италианска естетика в фрагмента, с финото бяло при Лили /крайната вляво/ и сантименталното „ пепел от рози ” при Катя. Бизнесдамата Мая Хътчинс е по английски приветлива, в косите и цъфтят ириси а обеците са по величина като същински рози, само че в случая- от същинска коприна. Кремавата рокля на Хътчинс е същинска хвалба за дизайнера и. Косите се спускат като вежлив водопад и допират раменете. Роклята на Таня Китик гали окото, там деликатна ръка е разливала причудливи багри с аптекарска акуратност. Резултатът е целесъобразни тонове, с които да посрещнете август, който ще е и септември в случай че съчетаете нещата по този начин, както Китик. Толкова доста многообразие в косите заслужава още няколко реверанса, с което им поисквам прелестно лято.
Раирана незаинтересованост при Теодора Духовникова
С тава ми едно такова, духовниково, когато мечтателствам странната пешеходна пътека, носена от едноименната актриса. Освен скучното комбиниране на сиво и жълто- брак сред опитно мишле и лимон, облеченото от Теодора е още по-тъжно на фона на прическата, която може да бъде принадлежаща на всекиго, само че не и на актриса с това име. Ако приближат тазовете си още по-близо, съвсем идентичните им дънки могат да наподобяват отдалеко като обща пола. Тогава към този момент няма да споделяме „ в полите на Витоша ” а в полите на Народния… Забележете, че двамата имат и съвсем идентични очила- дали пазарят в един и същи ден и на едно и също място или просто има нещо под дробната линия на връзките им…Не знам! Приличащата на вехта и износена тениска на Юлиян Вергов пък има начело цветове, импониращи доста на тези при Духовникова. Долап гривнички се е отпуснат на китката на артиста и намига като негоден светофар в десетки цветове.
Райе, цвят лютеница и „ топли талази ” при Дара!
Всичката Дара втасала, единствено и липсваше тази рокличка. Допускам, че е имитация, само че доста се надявам да може да си разреши един ден същинско Мисони. Не мога да кажа, че за момиче с нейната фигура, тези повтарящи се, вълнисти шарки подхождат, както и моделът, доста недомислен по същата причина. Плетивото не е за всекиго а коланчето, което пресича по този начин вдървено силуета на певицата не способства за реализиране на добър резултат. Обеците са като минзухари- мутанти поникнали отвън сезона и мястото им, торени с доста хранителни добавки вместо да са оставени на природата да им даде точната доза. Червилото, въпреки и да подхожда на някои от лютеничавите ленти върху роклята, стои там като изключително известие за война, оповестено на страницата с вицове.
Поети възпяват „ чифт панталонките ” на Милко…
Милко си е напряко „ ела изгрей, до момента в който луната спи ”. Пълно фешън равнодушие, скъп мустак кънти в централната част на лицето, уста проклинат, по този начин да се каже, цяла Вселена… За наличното Панайот Панайотов може би би казал- „ прекършени клончета и чифт панталонки, море… ” Харесвам позата на Калайджиев, може би тъкмо по този начин един калайджия на чаршията би калесвал клиентелата си. Този стоеж припомня богомолска поза, зов към небето, проклинание или всичко обвързвано с силите. Нека кажа Оммм за всеки случай и да сляза надоле, надоле, надоле, където крайници полуголи се гърчат в черни маратонки. Нека Смирненски ми елементарни тази заемка, само че тя послужи за същински лиричен взор към ставащото. Тениската милкова, милва хоризонта като следствие от погрешно употребен сапун. Тя сивее като че ли е била пускана в пералня на неверните градуси с дънки. Само да те гепна, както споделяше поетът…
Шапката ти от главата, нежно ме следи, Райна!
Имаше един лаф навремето- не ме гледай, че съм шапката, и аз съм от селата… Защо ми хрумна, не знам, само че Райна носи шапка, а това е ангажимент, несъвпадащ с облеченото по-долу. По-точно- разсъблеченото, тъй като кой би нарекъл тази текстилна следа облекло. Ако въпреки всичко скланям и приема, че това е разновидност на бюстие или сбъркало адреса си парео, то вие, общителни ми читатели, бихте ли носили същото под диктатурата на такава шапка? Очилата са като гледани в тил камиони за боклук, оттеглящи се в ранни зори, след добър улов от някогашни буркани с кисело зеле и обелки от праскови. Харесвам косите, на слънцето те приличат по цвят на добре излъскан палисандров бюфет. Връщам се към пареото- бюстие, с цел да позволи, че преди да напусне задния вход на вилата си Райна е „ избавила ситуацията ” с това близо до гарнитура на диванче парче плат. Какво още да похваля при нея…Нека е по-нататък, нали.
Розови акценти в Ле Розе…
Да похвалим дизайнерката Жана Жекова, пристигнала на празненство в бистро Ле Розе в бяло. Харесвам панталонките, изпъстрени с щамовани рози, както и нежния свършек на ръкавите. Притежателките на фамозното бистро Катя и Лили Туджарови, внасят италианска естетика в фрагмента, с финото бяло при Лили /крайната вляво/ и сантименталното „ пепел от рози ” при Катя. Бизнесдамата Мая Хътчинс е по английски приветлива, в косите и цъфтят ириси а обеците са по величина като същински рози, само че в случая- от същинска коприна. Кремавата рокля на Хътчинс е същинска хвалба за дизайнера и. Косите се спускат като вежлив водопад и допират раменете. Роклята на Таня Китик гали окото, там деликатна ръка е разливала причудливи багри с аптекарска акуратност. Резултатът е целесъобразни тонове, с които да посрещнете август, който ще е и септември в случай че съчетаете нещата по този начин, както Китик. Толкова доста многообразие в косите заслужава още няколко реверанса, с което им поисквам прелестно лято.
Раирана незаинтересованост при Теодора Духовникова
С тава ми едно такова, духовниково, когато мечтателствам странната пешеходна пътека, носена от едноименната актриса. Освен скучното комбиниране на сиво и жълто- брак сред опитно мишле и лимон, облеченото от Теодора е още по-тъжно на фона на прическата, която може да бъде принадлежаща на всекиго, само че не и на актриса с това име. Ако приближат тазовете си още по-близо, съвсем идентичните им дънки могат да наподобяват отдалеко като обща пола. Тогава към този момент няма да споделяме „ в полите на Витоша ” а в полите на Народния… Забележете, че двамата имат и съвсем идентични очила- дали пазарят в един и същи ден и на едно и също място или просто има нещо под дробната линия на връзките им…Не знам! Приличащата на вехта и износена тениска на Юлиян Вергов пък има начело цветове, импониращи доста на тези при Духовникова. Долап гривнички се е отпуснат на китката на артиста и намига като негоден светофар в десетки цветове.
Райе, цвят лютеница и „ топли талази ” при Дара!
Всичката Дара втасала, единствено и липсваше тази рокличка. Допускам, че е имитация, само че доста се надявам да може да си разреши един ден същинско Мисони. Не мога да кажа, че за момиче с нейната фигура, тези повтарящи се, вълнисти шарки подхождат, както и моделът, доста недомислен по същата причина. Плетивото не е за всекиго а коланчето, което пресича по този начин вдървено силуета на певицата не способства за реализиране на добър резултат. Обеците са като минзухари- мутанти поникнали отвън сезона и мястото им, торени с доста хранителни добавки вместо да са оставени на природата да им даде точната доза. Червилото, въпреки и да подхожда на някои от лютеничавите ленти върху роклята, стои там като изключително известие за война, оповестено на страницата с вицове.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ