Радев откри паметник на 11-а пехотна Македонска дивизия
Преди повече от век, водени от свещения блян за обединена и самостоятелна България, хиляди български доброволци от Македония се вляха в редиците на 11-а пехотна Македонска дивизия, с цел да вдигнат оръжие в отбрана на родните земи. Склоновете на красивата Беласица приютиха в земите си мнозина от тях. Още тогава техните бойни приятели белязаха пътя на дивизията и лобните места на героите с монументи, мемориални чешми и кръстове, в това число в региона на връх Тумба, където през днешния ден участвах в откриването на паметника на падналите герои от 11-а пехотна Македонска дивизия. Така президентът Румен Радев откри паметника край връх Тумба.
" За страдание, повратностите на времето и не една злонамерена ръка безчовечен заличиха доста от тези места. Но окуражаващо е, че през днешния ден все по-категорично преоткриваме своя дълг към предците ни, отърсваме се от дългогодишни заблуди и стеснителност, които оставиха на произвола прекалено много български войнишки гробове и паметни знаци. Затова желая да изразя своята дълбока благодарност към всички, с чието родолюбие, присъединяване и подпомагане този монумент е построен ", сподели президентът в словото си там.
И прикани: " Най-голямата компенсация за саможертвата е тя да не бъде забравена. Убеден съм, че паметникът край връх Тумба ще надживее всички провокации на времето, тъй като ще събира потомците, които показват своята заслужена благодарност към тези, които влязоха в неравномерен пердах за обединена, самостоятелна и горда България, за нашето достолепие. Те ни завещаха своя урок, че националната памет и достолепие не се наследяват, а се отстояват всеки ден. И дано ние през днешния ден продължаваме да отстояваме заветите на тези, които дадоха живота си за България ", добави президентът.
Дивизията е основана през 1915 година по концепция на управлението на остарялата ВМОРО към полковник Александър Протогеров. Още през януари 1915 година майор Петър Дървингов показва пред военното министерство отчет по потреблението на Македоно-одринското опълчение, в който твърди, че повторното образуване на опълчението може да се наложи и оправдае основно, в случай че то получи задача да заеме Македония.
Първоначалният проект е да се образува към 25 000-на войска от македонски бежанци, която под формата на чети да нахлуе в окупираната от Сърбия Вардарска Македония и да провокира въстание в тила на сражаващите се на север с австро-унгарците сръбски елементи. За да се постиге тази цел опълчението би трябвало да е огромна военна мощ, способна независимо да води пердах и да ръководи завоюваната територия. Тази концепция не е осъществена заради бързата интервенция на България във войната.
" За страдание, повратностите на времето и не една злонамерена ръка безчовечен заличиха доста от тези места. Но окуражаващо е, че през днешния ден все по-категорично преоткриваме своя дълг към предците ни, отърсваме се от дългогодишни заблуди и стеснителност, които оставиха на произвола прекалено много български войнишки гробове и паметни знаци. Затова желая да изразя своята дълбока благодарност към всички, с чието родолюбие, присъединяване и подпомагане този монумент е построен ", сподели президентът в словото си там.
И прикани: " Най-голямата компенсация за саможертвата е тя да не бъде забравена. Убеден съм, че паметникът край връх Тумба ще надживее всички провокации на времето, тъй като ще събира потомците, които показват своята заслужена благодарност към тези, които влязоха в неравномерен пердах за обединена, самостоятелна и горда България, за нашето достолепие. Те ни завещаха своя урок, че националната памет и достолепие не се наследяват, а се отстояват всеки ден. И дано ние през днешния ден продължаваме да отстояваме заветите на тези, които дадоха живота си за България ", добави президентът.
Дивизията е основана през 1915 година по концепция на управлението на остарялата ВМОРО към полковник Александър Протогеров. Още през януари 1915 година майор Петър Дървингов показва пред военното министерство отчет по потреблението на Македоно-одринското опълчение, в който твърди, че повторното образуване на опълчението може да се наложи и оправдае основно, в случай че то получи задача да заеме Македония.
Първоначалният проект е да се образува към 25 000-на войска от македонски бежанци, която под формата на чети да нахлуе в окупираната от Сърбия Вардарска Македония и да провокира въстание в тила на сражаващите се на север с австро-унгарците сръбски елементи. За да се постиге тази цел опълчението би трябвало да е огромна военна мощ, способна независимо да води пердах и да ръководи завоюваната територия. Тази концепция не е осъществена заради бързата интервенция на България във войната.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ