Преди дни на Земята след едногодишна експедиция на МКС се

Преди дни на Земята след едногодишна експедиция на МКС се завърна руско-американският екипаж в състав Михаил Корниенко и Скот Кели. Нито Роскосмос, нито НАСА крият, че тази продължителна задача е подготовка за полет до Марс.

Според изчисленията изпращането на екипаж на Червената планета може да се състои в околните 15-20 години. Полетът на Кели и Кириенко би трябвало да отговори на основния въпрос: може ли да се отбрани организмът на космонавтите от галактическата радиация през 15-месечен полет до прилежащата планета?

След едногодишната задача медиците оповестиха, че са решили тази задача. Значи пътят към Луната и Марс е отворен? Но не всичко е толкоз просто. Щом хората изоставен орбитата на Земята, може да ги чакат рискове, които учените в този момент не са в положение да плануват. Илюстрация на тази тематика е фамозният опит „ Биосфера 2 “, състоял се в Съединени американски щати при започване на 90-те.

„ Биосфера 2 “

За основаването на затворена екологична система в пустинята Аризона милиардерът запалянко Едуард Бас е похарчил 200 милиона $. Целта на опита: да се разбере, може ли човек да живее в изкуствено основана среда. Грандиозният опит бил сбъднат с прицел колонизирането на Марс или основаването на убежища на Земята при положение на световна екологична злополука.

„ Биосфера 2 “ се състояла от павилиони с разнообразни климатични зони (тропическа гора, пустиня, океан, савана, мангрова гора) и била заселена с повече от три хиляди представители на флората и фауната. А екипажът на напълно херметичната гигантска капсула се състоял от учени от топ клас.

Когато опитът почнал, мнозина си мислели, че колонизаторите отиват на 2-годишна райска почивка. Но осмината учени трябвало да балансират на границата сред живота и гибелта.

„ Ядяхме от самите себе си “

Първоначално колонизаторите били увлечени извънредно доста от опита.

„ Чак тогава осъзнах, че се явявам част от биосфера – споделя Джейн Пойнтър. – Това въобще не са нереални думи. Въглеродният диоксид, който издишвах, се поглъщаше от листата на бататите. Ядяхме толкоз доста батати, че в края на краищата кожата ми стана оранжева от тях. И въглеродът от тези батати още веднъж стана част от мен. Може да се каже, че ядях един и същи въглерод всякога. Всъщност ядях от самата себе си. “

Няколко седмици след началото на опита станало ясно, че наличието на О2 в атмосферата на капсулата по незнайни аргументи спада и след няколко месеца трябвало да настъпи кислороден апетит. Впоследствие станало ясно, че при проектирането не било регистрирано, че огромно количество от кислорода ще бъде поглъщано от бактериите, които се оказали прекомерно доста в особено приготвената плодородна почва. Освен това кислородът реагирал с бетонната обшивка навътре в „ Босфера 2 “ и се отлагал по стените във тип на калциев карбонат.

Колонистите разчитали, че ще ги спасят зелените дробове – дърветата от тропическата зона. Освен това те засадили всяко парче земя с бързорастящи типове, с цел да усилят фотосинтезата. Но лъснала още една пробойна на основателите на комплекса. Те не планували такова събитие като вятър. А без постоянно клатушкане стволовете на дърветата станали нежни и чупливи. Периодично зелените дървета, на които се молели учените, падали с тропот, чупейки всичко в близост.

Поради нарасналата централизация на въглероден диоксид почнали да измират животните. Измрели множеството жители на фермата, изчезнали всички инсекти опрашители. Но по тази причина в ужасни количества се развъдили мравки и хлебарки.

16 месеца след началото на опита равнището на кислорода спаднало толкоз, че хората почнали да се задушават нощем, когато заради тъмнината изработването на О2 от растенията серпантина. През деня те изпитвали хронична незаинтересованост и отмалялост. В един прелестен миг лекарят Рой Уолфорд се уловил, че не може да събере мислено две двуцифрени цифри. Чак тогава колонизаторите поискали помощ от Голямата Земя и макар изискванията на опита почнали да засмукват О2 под купола.

„ И тук шефът по научни проучвания ме заплю в лицето “

Друго шокиращо събитие за екипажа станал гладът. В един прелестен ден завеждащата фермата Джейн Пойнтър си признала, че целият селскостопански комплекс може да обезпечи на колонията артикули единствено 83% от плануваната дажба. Тя направила тези калкулации няколко месеца преди началото на плана, само че лекарят Рой Уолфорд я убедил да мълчи за своите опасения.

Работата е там, че Уолфорд създал доктрина за удължение на живота на основа ограничаване на калориите в храната (при изискване въпреки всичко, че организмът получава всички жизненонеобходими вещества). Възползвайки се от случая, докторът желал да организира в границите на „ Биосфера 2 “ и личния си опит. Неговите лабораторни мишки, на които понижил калориите с 50%, живеели двойно по-дълго. Но с хората се оказало значително по-сложно…

За първата година от опита колонизаторите изгубили приблизително 16-18 % от тежестта си, т.е. съвсем една пета. След кражбата на банани от склада (никой не си признал „ закононарушението “), почнали да го заключват. Докторът обаче тържествувал – медицинските разбори доказвали, че при подопитните се снижило равнището на холестерол, нормализирало се кръвното налягане, подобрил се метаболизмът и работата на имунната система. Мъжете и дамите се подмладили и здравето им се подобрило.

Постоянният апетит плюс дефицита на О2 се отразили по трагичен метод на връзките в екипа. Колонизаторите почнали да изпитват един към различен откровена омраза. Те изрично отказвали помощ извън, базирайки се на чистотата на опита, и криели от Голямата Земя проблемите, зародили на станцията. Други отпред с Джейн Пойнтър считали, че опитът няма да загуби нищо, в случай че престанат да се мъчат и се подкрепят с продоволствия и О2.

„ Един ден чистех кошарите за животните на фермата – спомня си тя. – Нямаше какво да се диша и се усещах доста зле. В този миг чух стъпки. Обърнах се и видях Абигайл Айлинг. Имаше нещо в устата. Не съумях да кажа нищо, когато тя ме заплю в лицето. Успях единствено да попитам: „ Защо? “ Абигайл отсече: „ Ти си знаеш! “ И отмина…

Екипът въпреки всичко съумял да приключи опита. Макар че им се наложило да отворят неприкосновения ресурс от продоволствия и да напомпат спомагателен размер О2. В изискванията на полет до Марс или колонизиране на Червената планета този трик няма да мине. Хората биха починали, тъй като няма да има кой да им се притече на помощ.

„ Биосфера 2 “ е добър урок за бъдещите експедиции. Нашият свят е доста нежен и с цел да се сътвори копие на Земята на друга планета, ще се наложи да влезем в ролята на самия Творец.

Хронология на събитията

26 септември 1991 година – начало на опита. На екипа от 8 участници следва да живеят в продължение на 2 години в изкуствено основана биосистема, безусловно изолирани от външния свят.

Ноември-декември 1991. Учените откриват, че равнището на О2 в атмосферата на капсулата стартира да спада със скорост 0,5% на месец. Колонизаторите стартират интензивно да отглеждат биомаса, с цел да повишат наличието на О2 във въздуха, само че напъните им са напразни.

Януари 1992. Пред колонизаторите се задава продоволствена рецесия. Посевите от ориз се оказват унищожени от вредители. Шведската маса е анулирана, вкарват се дажби. Тяхната енергийна стойност е 1700 калории дневно на човек. Това е незадоволително за хора, заети с тежък физически труд.

Април-май 1992. В резултат на непрекъснати спорове екипът се разделя на две враждуващи групи. 4-ма души отпред с Джейн Пойнтър упорстват да се изиска помощ извън. Другата половина на екипа е изрично срещу нарушаването на чистотата на опита.

Ноември 1992. Страдащите от апетит жители на „ Биосфера 2 “ отварят спешните ресурси с храна. Джейн Пойнтър известява за това управлението на плана. Тя е уволнена неотложно, заповядват ѝ да напусне територията на опита, само че тя отхвърля да направи това.

Към януари 1993 година равнището на О2 спада от 21 до 14,2%. Такава централизация се следи в планините на височина 4080 метра. Хората стартират да изпитват мощен кислороден апетит. Ръководството на плана взема решение скрито да напомпа 23 тона О2.

Май-юли 1993. Колонизаторите съумяват да отгледат добра годишна продукция с общо тегло повече от звук. Това им разрешава да усилят калориите в храната и отчасти да компенсират забележителната загуба на тегло, следена в първата година.

26 септември 1993 годна – завършек на опита.

Ресурсите

Новите Робинзоновци разполагат със земя с повърхност 1,27 хектара. Те отглеждат банани, папая, батати, цвекло, фъстъци, ориз, пшеница и други култури.

Във фермата има 4 кози и 1 козел, 35 кокошки и 3 петела, 2 прасета и 1 нерез. Освен това колонизаторите разполагат и със лично рибно стопанство, в което отглеждат непретенциозната риба тилапия.

Екипът

Група А*

Сали Силвърстоун, 36 години. Капитан на колонията, специалист по селско стопанство. Решава организационни въпроси.

Марк ван Тило, 30 години. Капитан на колонията, професионален монтьор. Отговаря за техническите въпроси.

Абигайл Айлинг, 31 години. Океанолог, шеф по научни проучвания.

Марк Нелсън, 44 години. Отговаря за иригационните и асенизационните системи. Пиар шеф на плана, поддържа връзката на жителите на „ Биосфера “ с външния свят.

Група Б*

Джейн Пойнтър, 29 години. Специалист по интензивно селско стопанство. Ръководи фермата и подсигурява колонията с храна.

Табер Маккалъм, 27 години. Технически помощник.

Линда Лей, 39 години. Ботаник, дава отговор за флората в „ Биосфера “.

Рой Уолфорд, 67 години. Лекар на екипа.

*На тези два враждуващи лагера се разделили колонизаторите, когато се сблъскали с апетит и дефицит на О2.

Комсомолская истина