Преди 95 години в България е извършен изненадващ преврат, от власт свалят Александър Стамболийски
Преди 95 години в нощта против 9 юни 1923 година в Царство България е осъществен държавен прелом от армейски елементи под управлението на Военния съюз с две основните фигури - о.з. ген.-майор Иван Русев и полк. Иван Вълков. С помощта и на Народния сговор е отстранено държавното управление на Българския аграрни национален съюз отпред с Александър Стамболийски. В новия кабинет с министър председател професор Александър Цанков, изтъкнат икономист и правист, влизат представители на всички опозиционни партии, без комунистите. В преврата интензивно вземат участие и автономистите от Вътрешна македонска революционна организация.
В 3 часа на 9 юни, събота, генералите Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното учебно заведение и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. В 4 часа Лазаров рапортува, че всичко е минало съгласно проекта. „ Да живее! ”, викат съзаклятниците.
Изненадата е цялостна. Министрите от земеделския кабинет бързо са задържани.
Делегация на заговорниците идва в 7 часа в двореца " Врана ".
Царят протака - утвърждава преврата, само че търси комфортно опрощение пред Запада. Най-сетне в 14 часа Борис Трети подписва указите, с които Народното събрание е разхлабен, дружбашкото държавно управление е освободено, а новите управници са легитимирани.
Около премиера Александър Стамболийски се събират 3000 зле въоръжени селяни. Разпръснати са от армията, а земеделският водач е хванат и погубен след садистични мъчения във вилата му до село Славовица.
Убити са редица видни аграрни политици. Други са хвърлени от превратаджиите в пандиза.
Властта в градовете е завзета с лекост - Пловдив, Шумен, Русе, Враца, Варна са в ръцете на Военния съюз.
Въоръжената опозиция по селата продължава няколко дни. Разпръснати са „ бунтовниците “ в Карловско, Асеновградско, Харманлийско и Свиленградско.
Тежки боеве сред превратаджиите и въстаниците се водят и в Карловско, където отпред на служащите и селяните застават Ранчо Кеменчеджиев и Пенчо Дворянов. Падането на обсадения от въстаниците град Карлово виси на косъм, до момента в който на локалния гарнизон идва помощ от Пловдив.
Земеделската дружба в Пловдив, който тогава има население от 70 000 души, брои някъде към 70-80 души. Събират се в тогавашния Караул хан на днешната улица „ Райко Даскалов”. Всъщност градът се ръководи от така наречен тричленки - трима души, назначени да ръководят Пловдив.
Сваленият като кмет на Пловдив на 9 юни Иван Станчев е панагюрец, офицер, полковник, участник във войните. Арестуван е, само че оцелява с помощта на подкрепи - шурей е във семейството на видния държавник и някогашен пловдивски кмет Костаки Пеев.
В Пловдив превратът на 9 юни се посреща с облекчение, имало е даже национално забавление с хора. Тук има основано въодушевление против земеделците дружбаши, които протягат ръка на земите на огромните земевладелци в интерес на безимотните селяни. От Пловдив са изпратени шпицкоманди в Пазарджишко, където са очаквали отпор на Оранжевата армия.
След въстанието България навлиза в ужасяваща многогодишна серпантина от преврати, атентати и кървава революция, в която обществото се разделя на две антагонистични елементи, а армията дълги години се изживява като основен политически съдия.
На два пъти през 1923 година българи се изправят против българи с оръжие в ръка и се избиват с такова диво озлобление, като че ли са вековни врагове.
Хиляди убити без съд и присъда
На 9 юни 1923 година се завърта жестока серпантина на принуждение у нас. Настъпва драматичен интервал от над две десетилетия, в който са потъпкани правилата на парламентарната народна власт в страната.
Убитите без съд и присъда са стотици. През юни и юли 1923 година са премахнати видни дейци на Български земеделски народен съюз, като Крум Попов, Стоян Калъчев, Димитър Кемалов, Георги Дамянов.
В Карловско са задържани над 1200 души, под отговорност са подведени 375, в Асеновградско - 101. В Пловдив пред съда са изправени 90 души. Много участници в събитията са принудени да минат в конспиративност, други емигрират. На 22 юни по концепция на видния аграрни водач Райко Даскалов, тогава пълномощен министър в Чехословакия, в Прага се основава Задгранично посланичество на Български земеделски народен съюз. Но Даскалов е погубен от терорист от Вътрешна македонска революционна организация на 26 август 1923 година
Репресиите при потушаване на Септемврийското въстание, показните разстрели на всеки десети мъж в някои въстанали села задълбочават пропастта в българското общество.
На Велики четвъртък,16 април 1925 година, е взривена църквата " Света Неделя " в София - 134 души умират в един от най-зловещите атентати в Европа.
За интервала 1923-1925 година са убити няколко хиляди души.
Българите ще преживеят още няколко преврата с трагични обрати - на 19 май 1934 година военните вземат властта и не разрешават партиите, на 9 септември 1944 година на власт идват Отечественият фронт и комунистите, на 10 ноември 1989 година с анемичен прелом България сменя тоталитаризма с народна власт.
Всички се боят от Оранжевата армия
Разправата с Български земеделски народен съюз през 1923 година е предизвестена. За три години дружбашкото ръководство печели омразата на две трети от българите: опозицията, която е по пандизите, Вътрешна македонска революционна организация, тъй като държавното управление се сближава с Белград, военните се усещат предадени и ненавиждат Оранжевата армия, монархът се бои от готвена корекция в конституцията, която може да гласи република.
На изборите на 22 април 1923 година Български земеделски народен съюз печели малко над половината от гласовете (52, 7%), само че поради въведената мажоритарна изборна система получава цели 212 мандата в Народното събрание. Българска комунистическа партия има 16, Конституционният блок - 14, а БРСДП - 2. Така враждебният на ръководството десен лагер, който на процедура остава без посланичество в Народното събрание поради мажоритарния избор, взема решение да смъкна принудително властта.
В 3 часа на 9 юни, събота, генералите Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното учебно заведение и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. В 4 часа Лазаров рапортува, че всичко е минало съгласно проекта. „ Да живее! ”, викат съзаклятниците.
Изненадата е цялостна. Министрите от земеделския кабинет бързо са задържани.
Делегация на заговорниците идва в 7 часа в двореца " Врана ".
Царят протака - утвърждава преврата, само че търси комфортно опрощение пред Запада. Най-сетне в 14 часа Борис Трети подписва указите, с които Народното събрание е разхлабен, дружбашкото държавно управление е освободено, а новите управници са легитимирани.
Около премиера Александър Стамболийски се събират 3000 зле въоръжени селяни. Разпръснати са от армията, а земеделският водач е хванат и погубен след садистични мъчения във вилата му до село Славовица.
Убити са редица видни аграрни политици. Други са хвърлени от превратаджиите в пандиза.
Властта в градовете е завзета с лекост - Пловдив, Шумен, Русе, Враца, Варна са в ръцете на Военния съюз.
Въоръжената опозиция по селата продължава няколко дни. Разпръснати са „ бунтовниците “ в Карловско, Асеновградско, Харманлийско и Свиленградско.
Тежки боеве сред превратаджиите и въстаниците се водят и в Карловско, където отпред на служащите и селяните застават Ранчо Кеменчеджиев и Пенчо Дворянов. Падането на обсадения от въстаниците град Карлово виси на косъм, до момента в който на локалния гарнизон идва помощ от Пловдив.
Земеделската дружба в Пловдив, който тогава има население от 70 000 души, брои някъде към 70-80 души. Събират се в тогавашния Караул хан на днешната улица „ Райко Даскалов”. Всъщност градът се ръководи от така наречен тричленки - трима души, назначени да ръководят Пловдив.
Сваленият като кмет на Пловдив на 9 юни Иван Станчев е панагюрец, офицер, полковник, участник във войните. Арестуван е, само че оцелява с помощта на подкрепи - шурей е във семейството на видния държавник и някогашен пловдивски кмет Костаки Пеев.
В Пловдив превратът на 9 юни се посреща с облекчение, имало е даже национално забавление с хора. Тук има основано въодушевление против земеделците дружбаши, които протягат ръка на земите на огромните земевладелци в интерес на безимотните селяни. От Пловдив са изпратени шпицкоманди в Пазарджишко, където са очаквали отпор на Оранжевата армия.
След въстанието България навлиза в ужасяваща многогодишна серпантина от преврати, атентати и кървава революция, в която обществото се разделя на две антагонистични елементи, а армията дълги години се изживява като основен политически съдия.
На два пъти през 1923 година българи се изправят против българи с оръжие в ръка и се избиват с такова диво озлобление, като че ли са вековни врагове.
Хиляди убити без съд и присъда
На 9 юни 1923 година се завърта жестока серпантина на принуждение у нас. Настъпва драматичен интервал от над две десетилетия, в който са потъпкани правилата на парламентарната народна власт в страната.
Убитите без съд и присъда са стотици. През юни и юли 1923 година са премахнати видни дейци на Български земеделски народен съюз, като Крум Попов, Стоян Калъчев, Димитър Кемалов, Георги Дамянов.
В Карловско са задържани над 1200 души, под отговорност са подведени 375, в Асеновградско - 101. В Пловдив пред съда са изправени 90 души. Много участници в събитията са принудени да минат в конспиративност, други емигрират. На 22 юни по концепция на видния аграрни водач Райко Даскалов, тогава пълномощен министър в Чехословакия, в Прага се основава Задгранично посланичество на Български земеделски народен съюз. Но Даскалов е погубен от терорист от Вътрешна македонска революционна организация на 26 август 1923 година
Репресиите при потушаване на Септемврийското въстание, показните разстрели на всеки десети мъж в някои въстанали села задълбочават пропастта в българското общество.
На Велики четвъртък,16 април 1925 година, е взривена църквата " Света Неделя " в София - 134 души умират в един от най-зловещите атентати в Европа.
За интервала 1923-1925 година са убити няколко хиляди души.
Българите ще преживеят още няколко преврата с трагични обрати - на 19 май 1934 година военните вземат властта и не разрешават партиите, на 9 септември 1944 година на власт идват Отечественият фронт и комунистите, на 10 ноември 1989 година с анемичен прелом България сменя тоталитаризма с народна власт.
Всички се боят от Оранжевата армия
Разправата с Български земеделски народен съюз през 1923 година е предизвестена. За три години дружбашкото ръководство печели омразата на две трети от българите: опозицията, която е по пандизите, Вътрешна македонска революционна организация, тъй като държавното управление се сближава с Белград, военните се усещат предадени и ненавиждат Оранжевата армия, монархът се бои от готвена корекция в конституцията, която може да гласи република.
На изборите на 22 април 1923 година Български земеделски народен съюз печели малко над половината от гласовете (52, 7%), само че поради въведената мажоритарна изборна система получава цели 212 мандата в Народното събрание. Българска комунистическа партия има 16, Конституционният блок - 14, а БРСДП - 2. Така враждебният на ръководството десен лагер, който на процедура остава без посланичество в Народното събрание поради мажоритарния избор, взема решение да смъкна принудително властта.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ