Преди 19 години Гърция поднесе една от най-големите сензации в

Преди 19 години Гърция сервира една от най-големите сензации в цялата спортна история и подвигна купата на Евро 2004.

Със себеотрицателен отбранителен футбол новобранецът си проправи път до финала и хвърли бомбата с триумф с 1:0 над домакина Португалия с младия Кристиано Роналдо в състава си.

Победния гол в Лисабон означи нападателят Ангелос Харистеас, който завчас се трансформира в народен воин и вечно влезе в златната история на европейските шампионати.

Първият мач на Ото Рехагел като селекционер на Гърция беше през 2001 година против Финландия в Хелзинки и загубихме с 1:5.

Той беше работил с нас единствено от три дни, само че помня какво стана като седнахме с него след мача. „ Дойдох тук, тъй като желая да трансформира метода ви на работа, манталитета на този състав. Нуждая се от играчи, които се състезават за тима, за Гърция, не за самите себе си “.

„ За страдание, би трябвало да кажа това на доста от вас: няма значение дали сте положителни футболисти самостоятелно – ще би трябвало да си тръгнете “, сподели ни той.

Преди това в продължение на години за нас беше доста мъчно. Някои от нашите играчи бяха в Олимпиакос, други в Панатинайкос. Големи врагове. Можехме да успеем единствено в случай че всеки имаше страхотна връзка с останалите; в случай че имахме обща цел. Това беше основното за Ото Рехагел.

В началото гръцките медии го подлагаха на критика, тъй като спря да вика в националния някои положителни играчи. Но той знаеше, че му трябват точните персони и характери. Трябваше да работи доста с нас в психически проект, с цел да даваме 100% и да се трудим като тим.

Месец след разгромната загуба от Финландия играхме с Англия на „ Олд Трафорд “ в последна подготовка за Мондиал 2002.

В този мач всички видяха разликата, пристигнала от Рехагел. Гърция към този момент нямаше шансове за Световното състезание, само че бяхме сложни за побеждаване. Всеки играеше за съотборниците си и водехме с 2:1. Само с помощта на гола от директен свободен удар на Дейвид Бекъм в последната секунда, Англия изравни и се класира за шампионата.

Между 2002 и 2004 година постигнахме някои страхотни резултати, с цел да си спечелим мястото на Евро 2004. В квалификационната група завършихме първи над Испания и Украйна.

По това време към този момент знаехме, че разполагаме със мощен, постоянен отбор, само че в историята на националния тим Гърция имаше нула победи на огромни шампионати и беше отбелязала единствено един гол.

Отидохме в Швейцария на подготвителен лагер преди шампионата и помня по какъв начин на една отборна среща ни споделиха: „ Момчета, напишете упованията си за шампионата “.

Тези на множеството играчи бяха в жанр „ Да опитаме да вкараме гол “, „ Да опитаме да спечелим победа за гръцкия народ “.

Това беше настроението, никой не вярваше, че ще отидем в Португалия и ще станем първенци. Първият ни мач беше против домакините и знаехме, че той ще е най-важният.

Груповата фаза е единствено от три дуела – нямаш време за загуби. Знаехме, че Португалия ще е напрегнат, тъй като всички ще чакат от тях да побеждават „ лесните “ съперници. Трябваше да играем освободено, без стрес, и да покажем, че сме там, с цел да се любуваме на шампионата.

Ото ни сподели, че най-хубавото, което можем да създадем, е да раздразнителен домакинската аудитория. Те щяха да поддържат своите, тъй че през първите 20-30 минути трябваше да сме на топ равнище, с цел да сложим напрегнат португалския тим. Това беше тактиката ни и тъкмо по този начин направихме.

В този първи мач играхме с убеденост и стартирахме положително.

След Португалия срещнахме Испания и знаехме, че ще внимават за нас, откакто видяха какъв брой добре се справихме в първия мач.

Те започнаха мощно и поведоха с помощта на Фернандо Мориентес, само че в средата на второто полувреме аз означих изравнителния гол. Вече бях цялостен с убеденост от мача против Португалия – не се бях разписал в него, само че бях играл добре.

Да вкарам на Испания беше приказен миг – те бяха един от любимците в шампионата с Раул, Икер Касияс и Карлес Пуйол, един от най-безкомпромисните бранители, против които съм играл.

Последните 15 минути на оня мач бяха доста тежки за нас. Испания имаше шансове, само че с помощта на вратаря Антониос Никополидис и нашата отбрана, удържахме равенството 1:1. С 4 точки от първите два мача осъзнахме, че имаме прелестна опция да достигнем идната фаза.

Това направи последния дуел от групата против Русия основен. Трябваше ни еднакъв, с цел да продължим, само че знаехме, че и минимална загуба може да ни класира.

За страдание, срещата стартира зле за нас и Русия вкара два пъти в първите 20 минути. Трябваше да реагираме. Върнахме един гол посредством Зисис Вризас преди края на полувремето, само че мачът приключи 2:1 за тях.

Тогава разбрахме, че Португалия е спечелила с 1:0 и ние сме на четвъртфинал поради множеството вкарани голове от Испания. Празнувахме като обезумели – това към този момент си беше голямо достижение за нас. Като си в една група с Португалия и Испания, осъзнаваш какъв брой добре си се справил, щом се класираш напред.

Не става въпрос, че сме извадили шанс или че сме имали обособени положителни моменти. Гледал съм още веднъж мача няколко пъти по-късно и знам, че играхме по-добре от Франция. Имахме по-добрия проект за конфликта и създадохме някои отлични положения, не играхме напълно в отбрана.

Чувал съм толкоз доста пъти хората да споделят, че сме играли отбранително на този шампионат, само че в актуалния футбол тактическата система е първото нещо, което би трябвало да подбереш тъкмо.

Ние играхме доста добре тактически в онази вечер против звезди като Зинедин Зидан, Тиери Анри и Робер Пирес. Можеш да победиш тези играчи единствено в случай че се подредиш доста добре тактически и в случай че дадеш 110%.

Ако искаш да направиш знамение, от време на време би трябвало да дадеш безусловно всичко от себе си, дори повече от 100%. И истината е, че тогава Франция имаше неприятен мач, ние получихме късмет и го грабнахме.

В онази вечер Басинас подаде на Загоракис вдясно и той брилянтно преодоля Бишенте Лизаразу. Тогава Тео центрира към средата на наказателното поле и аз бях там, на точното място. Направих каквото знаех – изстрелях с глава топката във вратата. Ако видите цялата офанзива, това си беше прелестен гол.

Всъщност се чувствахме все едно сме играли единствено финални мачове на Евро 2004. Беше къс шампионат и не можехме да си позволим повече да губим, тъй като щяхме да отпаднем.

Гърция е дребна футболна страна, само че когато надделяхме над Франция, започнахме да имаме вяра, че е пристигнало нашето време. Защо да не достигнем до финала? Вярвахме, че можем да побеждаваме на шампионата.

Гледахме по новините по какъв начин хората вкъщи в Гърция полудяват след успеха над Франция. Нямахме информация от обществените мрежи, каквато е налична сега, само че говорихме със фамилиите си и те ни споделиха, че цялата страна е чествала по улиците. Почувствахме тази сила и този подтик от народа вкъщи.

Знаехме, че би трябвало да се раздадем поради тях в полуфинала против Чехия.

В този мач обаче не се представихме изключително добре. За 90 минути единствено се защитавахме. Но от време на време във футбола би трябвало просто да реагираш по верния метод в съответния миг.

След края на постоянното време, при резултат към момента 0:0, седнахме дружно на терена. Казахме си „ Момчета, в този момент идват продълженията и би трябвало да реагираме, другояче няма да стигнем до финала. Трябва да покажем нещо “.

Понякога би трябвало да се напрегнеш оптимално, с цел да се случат нещата… и тогава Траянос Делас вкара сребърния гол в последните секунди на първото продължение. Отивахме на край.

Там още веднъж се изправяхме против Португалия, тъкмо като в мача на откриването. След като бяха спечелили групата, те бяха победили Англия с дузпи на четвъртфинала и след това Нидерландия на полуфинала. Всички знаеха, че те са любимци, играеха вкъщи, имаха невероятни характерности и никой не очакваше да изгубят два пъти от Гърция в еднакъв шампионат.

Ние пък си давахме сметка, че още един път би трябвало да използваме нашите мощни страни, нашата тактичност и предпочитание да дадем нещо на гръцкия народ.

В Гърция постоянно я има тази пристрастеност да се бориш за родината си – и използвахме това възприятие, с цел да спечелим. Естествено, бяхме нервни преди финала, само че нямахме какво да губим. Съпротивлявахме се с всички сили и вкарахме в точния миг.

Имаше обстановки, когато всички усещаха, че сме способни да се разпишем. Когато дойдеше корнер или свободен удар в наша изгода, имахме поради, че сме мощни и че можем да бележим с глава.

Помня доста добре по какъв начин спечелихме ъгловия удар в 57-ата минута. Когато Басинас се готвеше да центрира, аз споделих „ Сега е моментът – би трябвало да се пробваме, би трябвало да вкараме “. И той подвигна топката, а аз вкарах с глава победния гол.

В някои моменти от живота човек не осъзнава какво му се случва, просто изживява мига. Толкова бях благополучен.

По време на насладата си демонстрирах фланелка със фотография на племенника ми, тогава той беше доста дребен. Във всеки мач имах нещо под екипа си – или някакъв надпис, или нечия фотография. Така си давах повече религия, доста други футболисти го вършат. Тениската с племенника ми беше пристигнала от Гърция тъкмо преди финала. Братовчед ми я беше донесъл, а полицията беше пробвала да го спре, тъй като нямаше нужния билет.

Като пристигнахме на стадиона в рейса на тима, видях братовчед си да тича към мен, до момента в който служителите на реда се опитваха да го спрат – беше чалнат миг! Но съумя да ми съобщи тениската и аз му благодарих.

Сега племенникът ми към този момент е пълновръстен, знае какъв брой пъти е била обсъждана фланелката с неговата фотография. Много е горделив, задоволително огромен е, с цел да си дава сметка какво се случи тогава и какъв брой значим беше моментът за мен и за цялото ни семейство.

Разполагаха единствено с половин час, а ние успяхме да блокираме топ играчите им като Руи Коща, Луиш Фиго и младия Кристиано Роналдо. Толкова добре играхме през цялата вечер – заслужихме да бъдем европейски първенци.

Като прозвуча последният съдийски сигнал, не можехме да повярваме какво се беше случило. Бяхме създали нещо историческо и бяхме спечелили трофей, какъвто страната ни може в никакъв случай да не вземе още веднъж.

При завръщането ни в Гърция, по улиците ни чакаха стотици хиляди хора. Отидохме до емблематичния стадион „ Панатенаик “ в Атина, където са се провели първите Олимпийски игри.

Пътуването от летището до такава степен всекидневно би траяло към 40 минути, само че тогава лиши съвсем шест часа! Над 150 000 души ни поздравяваха, няма по какъв начин да не помни тези празненства.

Отбелязването на гола във финала промени живота ми. Не беше просто попадение, което вкарваш за клуба си – беше гол, който печели трофей за страната ми, за моите сънародници.

Дори толкоз години по-късно можеш да видиш какъв брой горди са всички гърци поради стореното от нас. Благодарение на този гол през днешния ден аз съм това, което съм – и към момента го виждам постоянно, не тъй като самичък си го напомням, а тъй като хора идват при мен и ми го демонстрират: „ Ангелос, виж какво направи през 2004-та! “

По-късно в онази година бях в листата за „ Златната топка “ с няколко мои съотборници.

Не единствено това, само че даже бях по-напред от Кристиано Роналдо при гласуването! Беше доста отчаян, когато спечелихме финала, само че знаехме, че е страховит състезател с огромен капацитет и огромно бъдеще. Той употребява това отчаяние и след това разви невероятна кариера.

За Гърция пък това беше най-красивият интервал от футболната ѝ история. През 2004 година имахме не просто добър тим, бяхме семейство. Още сме положителни другари и си пишем съвсем всеки ден.

Като погледнеш историята на огромните футболни шампионати, нашият триумф и този на Дания на Евро ’92 са може би най-големите изненади. За мен гръцкото знамение беше дори по-голямо, тъй като въобще не бяхме печелили мач преди Евро 2004.