Христо Христов: Важно е какво не се промени за 30 години в „Дарик“ - търсенето на истината
„ Пред очите ми Радосвет отхвърляше оферта следоферта за продажба, някои от които много великодушни.Не го разбирах, само че в този момент виждам за какво,докато аз самият отхвърлям предложения “, споделя изпълнителният шеф на Дарик радио пред „ 24 часа “.
- В наши дни, когато изкуственият разсъдък ChatGPT за 30 секунди основава реален видео аватар, който рецитира поеми, 30 години наподобяват като цяла безкрайност. В същото време има неща, които единствено времето може да оцени, и медиите са едно от тях. Странното е, че на колкото и години да са “Дарик ”, Би Би Си, “Ню Йорк таймс ” и други международни медии, ние като хора не се усещаме по-информирани, нито имаме чувство за по-голяма меродавност. Тоест макар всички тези години медиите към момента нямат отговор на въпроса по какъв начин да осведомят обществото по най-хубавия метод. Това към този момент е тематика, която не е от изключителната подготвеност на медиите, а и на бизнеса, неправителствените организации.
- В ерата на световни медии като Гугъл, Фейсбук, Amazon, Microsoft, Apple, TikTok задачата на локалните медии е още по-важна. Да, можем да си набавим новините през обществените мрежи, само че дали няма да се подведем, по какъв начин да сме сигурни в източниците на информация, на кого да имаме вяра в тези необятни платформи? А и мислите ли, че на някоя от тях им пука за нашето общество, за локални или интернационалните проблеми или че акаунтът ви е баннат?
Да можеш да свържеш която и да е услуга с физическо лице, ще бъде разкош, предоставян от ден на ден и повече само от местни бизнеси. Защото чувството, че бизнесът ти или самият ти зависиш от това дали изкуственият разсъдък през днешния ден се е наспал, или се е събудил изкривено, е много смущаващо.
- Във всички огромни пазари значителен дял от медийния пазар се държи от локални притежатели. Това е значимо, тъй като няма по какъв начин медиен холдинг от Швейцария да има какъвто и да е различен интерес от българския му бизнес с изключение на облагата, която, апропо, по всяка възможност ще е най-малката от портфолиото му от други бизнеси. А когато се гледа единствено облагата,мениджъритеса склонни дажертват част отпринципите си, с цел да зарадват притежателите си.
Иска ми се да имам вяра, че медиите са бизнес, в който влизаш освен поради облагата, а тъй като те е грижа и за достоверността на информацията, за истинността на обстоятелствата, за достъпа до качествена информация.
- Впечатли ме отговорността, която една национална медия носи пред обществото. В цифровия бизнес не се усеща по същия метод. Може би идва от обстоятелството, че към този момент има несъмнено 1000 новинарски уеб страницата в страната, до момента в който броят на националните електронни медии си остава 6 за последните 20 години: БНР, Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, Би Ти Ви, “Нова ”, “Дарик ”.
- Важно е какво не се промени - търсенето на истината, свободата на публицистите, бунтарският и изобретателен дух. “Дарик ” продължава да бъде място, където като публицист можеш свободно да изразявашсебе синезависимо отполитическитеубеждения насобственицитеили управлението. И това е може би най-важната характерност на медията.
Иначе се промени форматът на изложение, залагаме на от ден на ден видео, към този момент сме по-дигитални, все по-голяма част от наличието се популяризира през цифровите платформи и там се използва.
- Технологията, както доста пъти ни е показвала историята, може да се употребява и за положително, и за неприятно. В случая с медиите тя оказва помощ за по-бързото и забавно разбиране на информацията, само че минусът е, че ускорява и дезинформацията, разрушава доверието и човек в един миг просто стопира да използва медийно наличие, тъй като не знае на какво да има вяра.
В този ред на мисли главният въпрос, който вълнува хората, продължава да е еднакъв. А точно кое е значимото, каква е истината и по какъв начин това ме визира? Технологията, формата няма да трансформират тези въпроси. По-скоро фрапантно усложняват намирането на отговорите им и това е рискът пред медиите, че в даден миг може да стане толкоз мъчно, че медиите да стартират да се занимават с въпроси, чийто отговор е по-лесен, като да вземем за пример времето.
- Аудиото като форма на потребяване на медийно наличие е извънредно комфортно, тъй като разрешава мултитаскинга. Мога да чувам подкаст и да търча или радио и да работя. Не мога да виждам телевизия и да карам колело. А битието на индивида става все по-сложно и динамично, тъй че хората желаят да съвместяват няколко неща по едно и също време. Освен това, както постоянно сътрудниците в “Дарик ” споделят,радиото еединственаталегална медия вколата.
Ако би трябвало да посоча по-конкретно, към 40% слушат радио в колата си, съвсем толкоз слушат у дома, другите 20-ина % са в офиса. А се слуша, тъй като в радиото можеш да имаш по-дълги формати. Вижте и подкастите, всеобщо са по час и нагоре. Аудиото допуска тази дълбочина, а хората желаят дълбочина. Не им стига да скролят из фийда на 10-секундните мрежи, просто им трябват и двата формата.
- Дигиталният екип на групата се разраства устойчиво и това ни прави изключително щастливи. Ние гледаме на цифровия бизнес като на обособен бизнес, само че в доста от случаите това е естественото продължение на наличието от радиото. Аудио бизнеса ни го разделяме на две: бродкаст, или радиото, това, което излъчваме линейно, и диджитъл - това, което разпространяваме в другите платформи, наши и непознати. Възможностите за основаване на ново наличие в диджитъл, както и за монетизирането му са доста повече в интернет и натам са нашите старания.
- Не мога да си разреша да възнамерявам оттатък актуалната година, а какво остава за 30 години напред. Последните две години ни потвърдиха, че черните лебеди към този момент са повече от белите. За къс интервал от време видяхме Ковид, война, дефицит на първични материали, инфлация, най-вероятно криза, политическа рецесия.
Желанието ми е “Дарик ” да продължи да бъде аршин за качествено наличие и сериозно мислещи публицисти. Мисля, че е добре на фона на галопиращия към нас свят да има нещо устойчиво, което да ни вдъхва доверие и успокоява, на инат наприсъщото замедиите желаниеда нипаникьосват.
- Както се развие българското общество, политика, бизнес, Неправителствени организации бранш, обучение, опазване на здравето. Нали не считаме, че медиите са изолирана част от България, неподвластна на останалите системи?
Надявам се повече свежа кръв да влиза в медийната система, да има повече публицисти, връщащи се от чужбина, които да донесат малко повече интернационален опит, който изключително доста липсва на страната ни в голям брой сфери.
Също по този начин се надявам повече българи да стартират да заплащат за наличие. Ако желаеме да има свободни и качествени медии, това значително зависи от тяхното финансиране. Ако човек заплаща на основателите на медийно наличие, той оказва помощ за тяхното битие и основава по-тясна връзка със самите публицисти, тъй като той става клиентът. В настоящия медиен модел в България клиентът и потребителят са две разнообразни лица и това от време на време основава чувството у слушателите/зрителите, че медиите не ги е грижа за тях.
- Моят сантимент е като към моя първи наставник Радосвет Радев. “Дарик ” бе неговата първа обич и това се усещаше във всеки контакт с него. “Дарик ” ме прати на стаж в Би Би Си, където се въодушевих за цифровия бизнес и по-късно с сътрудниците от радиото създадохме някои от първите осведомителни уеб сайтове. Това са повече от 17 години от живота ми. Пред очите ми Радосвет отхвърляше оферта след оферта за продажба, някои от които бяха много великодушни. Навремето не го разбирах, в този момент стартирам да виждам за какво, до момента в който аз самият отхвърлям предложения.
- С доста другари, уповавам се!
Христо Христов стартира кариерата си като публицист в Дарик радио. По-късно работи в BBC London, а през 2005 година основава едни от първите новинарски уеб сайтове у нас - DarikNews.bg и Gong.bg.
Той е доведен наследник на основателя на “Дарик ” Радосвет Радев, който умря ненадейно на 6 август 2021 година
- В наши дни, когато изкуственият разсъдък ChatGPT за 30 секунди основава реален видео аватар, който рецитира поеми, 30 години наподобяват като цяла безкрайност. В същото време има неща, които единствено времето може да оцени, и медиите са едно от тях. Странното е, че на колкото и години да са “Дарик ”, Би Би Си, “Ню Йорк таймс ” и други международни медии, ние като хора не се усещаме по-информирани, нито имаме чувство за по-голяма меродавност. Тоест макар всички тези години медиите към момента нямат отговор на въпроса по какъв начин да осведомят обществото по най-хубавия метод. Това към този момент е тематика, която не е от изключителната подготвеност на медиите, а и на бизнеса, неправителствените организации.
- В ерата на световни медии като Гугъл, Фейсбук, Amazon, Microsoft, Apple, TikTok задачата на локалните медии е още по-важна. Да, можем да си набавим новините през обществените мрежи, само че дали няма да се подведем, по какъв начин да сме сигурни в източниците на информация, на кого да имаме вяра в тези необятни платформи? А и мислите ли, че на някоя от тях им пука за нашето общество, за локални или интернационалните проблеми или че акаунтът ви е баннат?
Да можеш да свържеш която и да е услуга с физическо лице, ще бъде разкош, предоставян от ден на ден и повече само от местни бизнеси. Защото чувството, че бизнесът ти или самият ти зависиш от това дали изкуственият разсъдък през днешния ден се е наспал, или се е събудил изкривено, е много смущаващо.
- Във всички огромни пазари значителен дял от медийния пазар се държи от локални притежатели. Това е значимо, тъй като няма по какъв начин медиен холдинг от Швейцария да има какъвто и да е различен интерес от българския му бизнес с изключение на облагата, която, апропо, по всяка възможност ще е най-малката от портфолиото му от други бизнеси. А когато се гледа единствено облагата,мениджъритеса склонни дажертват част отпринципите си, с цел да зарадват притежателите си.
Иска ми се да имам вяра, че медиите са бизнес, в който влизаш освен поради облагата, а тъй като те е грижа и за достоверността на информацията, за истинността на обстоятелствата, за достъпа до качествена информация.
- Впечатли ме отговорността, която една национална медия носи пред обществото. В цифровия бизнес не се усеща по същия метод. Може би идва от обстоятелството, че към този момент има несъмнено 1000 новинарски уеб страницата в страната, до момента в който броят на националните електронни медии си остава 6 за последните 20 години: БНР, Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, Би Ти Ви, “Нова ”, “Дарик ”.
- Важно е какво не се промени - търсенето на истината, свободата на публицистите, бунтарският и изобретателен дух. “Дарик ” продължава да бъде място, където като публицист можеш свободно да изразявашсебе синезависимо отполитическитеубеждения насобственицитеили управлението. И това е може би най-важната характерност на медията.
Иначе се промени форматът на изложение, залагаме на от ден на ден видео, към този момент сме по-дигитални, все по-голяма част от наличието се популяризира през цифровите платформи и там се използва.
- Технологията, както доста пъти ни е показвала историята, може да се употребява и за положително, и за неприятно. В случая с медиите тя оказва помощ за по-бързото и забавно разбиране на информацията, само че минусът е, че ускорява и дезинформацията, разрушава доверието и човек в един миг просто стопира да използва медийно наличие, тъй като не знае на какво да има вяра.
В този ред на мисли главният въпрос, който вълнува хората, продължава да е еднакъв. А точно кое е значимото, каква е истината и по какъв начин това ме визира? Технологията, формата няма да трансформират тези въпроси. По-скоро фрапантно усложняват намирането на отговорите им и това е рискът пред медиите, че в даден миг може да стане толкоз мъчно, че медиите да стартират да се занимават с въпроси, чийто отговор е по-лесен, като да вземем за пример времето.
- Аудиото като форма на потребяване на медийно наличие е извънредно комфортно, тъй като разрешава мултитаскинга. Мога да чувам подкаст и да търча или радио и да работя. Не мога да виждам телевизия и да карам колело. А битието на индивида става все по-сложно и динамично, тъй че хората желаят да съвместяват няколко неща по едно и също време. Освен това, както постоянно сътрудниците в “Дарик ” споделят,радиото еединственаталегална медия вколата.
Ако би трябвало да посоча по-конкретно, към 40% слушат радио в колата си, съвсем толкоз слушат у дома, другите 20-ина % са в офиса. А се слуша, тъй като в радиото можеш да имаш по-дълги формати. Вижте и подкастите, всеобщо са по час и нагоре. Аудиото допуска тази дълбочина, а хората желаят дълбочина. Не им стига да скролят из фийда на 10-секундните мрежи, просто им трябват и двата формата.
- Дигиталният екип на групата се разраства устойчиво и това ни прави изключително щастливи. Ние гледаме на цифровия бизнес като на обособен бизнес, само че в доста от случаите това е естественото продължение на наличието от радиото. Аудио бизнеса ни го разделяме на две: бродкаст, или радиото, това, което излъчваме линейно, и диджитъл - това, което разпространяваме в другите платформи, наши и непознати. Възможностите за основаване на ново наличие в диджитъл, както и за монетизирането му са доста повече в интернет и натам са нашите старания.
- Не мога да си разреша да възнамерявам оттатък актуалната година, а какво остава за 30 години напред. Последните две години ни потвърдиха, че черните лебеди към този момент са повече от белите. За къс интервал от време видяхме Ковид, война, дефицит на първични материали, инфлация, най-вероятно криза, политическа рецесия.
Желанието ми е “Дарик ” да продължи да бъде аршин за качествено наличие и сериозно мислещи публицисти. Мисля, че е добре на фона на галопиращия към нас свят да има нещо устойчиво, което да ни вдъхва доверие и успокоява, на инат наприсъщото замедиите желаниеда нипаникьосват.
- Както се развие българското общество, политика, бизнес, Неправителствени организации бранш, обучение, опазване на здравето. Нали не считаме, че медиите са изолирана част от България, неподвластна на останалите системи?
Надявам се повече свежа кръв да влиза в медийната система, да има повече публицисти, връщащи се от чужбина, които да донесат малко повече интернационален опит, който изключително доста липсва на страната ни в голям брой сфери.
Също по този начин се надявам повече българи да стартират да заплащат за наличие. Ако желаеме да има свободни и качествени медии, това значително зависи от тяхното финансиране. Ако човек заплаща на основателите на медийно наличие, той оказва помощ за тяхното битие и основава по-тясна връзка със самите публицисти, тъй като той става клиентът. В настоящия медиен модел в България клиентът и потребителят са две разнообразни лица и това от време на време основава чувството у слушателите/зрителите, че медиите не ги е грижа за тях.
- Моят сантимент е като към моя първи наставник Радосвет Радев. “Дарик ” бе неговата първа обич и това се усещаше във всеки контакт с него. “Дарик ” ме прати на стаж в Би Би Си, където се въодушевих за цифровия бизнес и по-късно с сътрудниците от радиото създадохме някои от първите осведомителни уеб сайтове. Това са повече от 17 години от живота ми. Пред очите ми Радосвет отхвърляше оферта след оферта за продажба, някои от които бяха много великодушни. Навремето не го разбирах, в този момент стартирам да виждам за какво, до момента в който аз самият отхвърлям предложения.
- С доста другари, уповавам се!
Христо Христов стартира кариерата си като публицист в Дарик радио. По-късно работи в BBC London, а през 2005 година основава едни от първите новинарски уеб сайтове у нас - DarikNews.bg и Gong.bg.
Той е доведен наследник на основателя на “Дарик ” Радосвет Радев, който умря ненадейно на 6 август 2021 година
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ