Православната църква чества Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец - днес е

Православната черква празнува Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец - през днешния ден е Игнажден.Според националните вярвания на този ден не се дава нищо в заем, с цел да се резервира изобилието и плодородието в фамилията.
На този ден дамите не би трябвало да работят, най-малко тези, на които им следва да раждат. Поверието споделя, че в случай че не работят в този ден, раждането ще е леко. Според поверието на Игнажден, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.

Св. Игнатий е един от най-хубавите възпитаници на св. деятел Йоан Богослов, наименуван по този начин, тъй като носел Бог в сърцето си. По време на ръководството на император Траян, при започване на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където бил хвърлен на дивите зверове и раздран от тях. Според поверието, на Игнажден стартират и родилните страдания на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наименуван Нов ден или Млада година.

С Игнажден се слага началото на коледните празници. С него е обвързван обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Най-известното за празника национално вярване е, че е от голяма важност какъв човек ще ти влезе първи в дома на този ден. Ако първият посетител е добър и късметлия, фамилията ще се радва на благополучие и триумфи през идната година.

Полазникът (първият гост) постоянно бива избиран и канен авансово от домакините. Когато той дойде, би трябвало да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на фамилията да имат толкоз добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за благодат.

На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в домашното огнище на Бъдни вечер. На Игнажден се подготвят колаци и се прави кръст от забъркано тесто, с който стопаните се защищават от зло.

Повечето традиции са свързани с вярването, че на Игнажден стартират Мръсните дни, които траят до Нова година.

Вечерта преди Игнажден се подготвя празнична софра. Всичките ястия би трябвало да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и фасул, туршии и зеленчуци.

Има и " национална метеорология ", съгласно която: Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и изобилие. Добре е, в случай че на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има обилие.

Още национални поверия, свързани с празника са: Не бива да се изнася нищо от къщата – най-много огън, плам или сол – с цел да не излезе берекетът. Не се желае и не се дава нищо назаем. Не се става от трапезата по време на ястие, тъй като кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, с цел да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, с цел да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари фасул, с цел да не бие градушка. Не се пере, с цел да не налети болест. Не е добре, в случай че се зачене дете на Игнажден, тъй като ще се роди с кусур. Бременните и нераждалите не би трябвало да работят, с цел да родят елементарно. Не се местят кошери, другояче пчелите ще бягат. Мъжете не впрягат добитъка, с цел да са здрави и пъргави през цялата година.