Прокурори: Прави се опит да бъде дискредитирана дейността ни
правителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България остро възразява против неприемливия опит да бъде дискредитирана активността на българските прокурори посредством следващата обществена операция от страна на съсловна организация на магистрати, внушаваща на жителите на Република България, че активността на Прокуратурата на Република България /ПРБ/ се реализира в нарушаване на фундаменталния принцип за Върховенството на закона. Решението от 19.09.2020 година на Общото заседание на Съюза на съдиите в България /ССБ/ за сезиране на Висшия правосъден съвет /ВСС/ с декларация за „ оценка на обществено известни обстоятелства за активността на основния прокурор” и съвсем едновременния с това решение апел на арбитър Емил Дечев – член на УС на ССБ, към прокурорите от страната да бойкотират избора на член на Висшия правосъден съвет от професионалната квота на прокурорите, можем да оценим само като блян към съзнателно втълпяване на отрицателно усещане за активността на представителите на държавното обвиняване и умишлено принизяване на постигнатите резултати на Прокуратурата в тежката битка против престъпността и корупцията.
Конституционно пълномощие на Прокуратурата е да притегли към наказателна отговорност всяко лице, направило закононарушение, без значение от неговата политическа принадлежност, обществен или стопански статус. Упражняването на тази подготвеност следва да бъде обосновано само от спазването на закона, доказателствата по съответните каузи и вътрешното разбиране на наблюдаващите прокурори.
Предстои извънредно значим, освен за правосъдната власт, само че и цялото ни общество спор. А той ще бъде главно за това, дали везните на Темида ще се наклонят в интерес на здравия разсъдък и достолепието на правосъдната ни система или ще надделее политиканството.
ПОЛИТИКАТА НЯМА МЯСТО В ПРАВОСЪДИЕТО!
Ноторно знае се, че публикуването на доказателства по каузи от висок публичен интерес е осъществено със единодушието на съответния наблюдаващ прокурор в благозвучие със съществуващата в Наказателно- процесуалния кодекс на Република България наредба /чл.198 от НПК/. Факт е, че посредством публикуването на тези доказателства става допустимо за жителите на нашата страна сами да изградят мнение по отношение на основателността на упреците, отправяни от бранители на обвинените към Прокуратура на Република България. Прокуратурата има обвързване да дава на обществото вярна и справедлива информация за своята активност и резултатите от нея. Това се отнася с особена мощ за делата с висок публичен интерес и значителност. В тази тенденция е и одобрената европейска процедура, а точно: чл.4 § 3 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 год.; чл.10 от Европейската спогодба за правата на човека; Препоръка Rec (2003) 13 на Съвета на Европа по отношение на даването на информация посредством медиите по отношение на наказателни производства; Мнение № 9 (2014) на Консултативния съвет на Европейските прокурори и Препоръка на Съвета на Европа 2000/19. Неверни са спекулациите за засягане презумпцията за невиновност, доколкото Прокуратура на Република България, посредством изказванията на свои представители по съответните наказателни производства, е целяла само разгласяване на обстоятелството за водени следствия и даване на своевременна информация на медиите и жителите за извършените интервенции и дейности по следствието в най- общ проект. В тази тенденция е и константната процедура на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, според която сходни дейности са в благозвучие с чл.6 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида, като те не нарушават презумпцията за невиновност. Единственият орган в правовата ни страна, който взема решение по отношение на виновността или невиновността на подсъдимите е българският съд и никой различен орган, институция или физическо лице не следва да изземва тази функционалност.
В този подтекст намираме, че апелът на ССБ да се извърши инспекция на случаите, в които Прокуратурата популяризира доказателства, на процедура изисква от Висш съдебен съвет да ревизира всяко съответно дело с обществено огласени доказателства. Правомощие, с което кадровият орган не разполага, нито по Конституция, нито по закон.
Опитите за принизяване и обезценяване на активността на Прокуратурата посредством разпространение на внушения, че личността на основния прокурор е „ фактор за произвол и подриване на върховенството в правото” можем да квалифицираме само като недостойни и неприемливи, целящи основаването на отрицателен образ на работата на прокурорите и втълпяване на негативно отношение към тяхната активност.
Квалификациите за основаване на „ паравоенно образувание “, за „ застрашаване на цивилен мир в правовата страна “, за „ силови дейности “ са обидни, неетични и манипулативни. Прокурорите по съответните досъдебни производства упражняват своите професионални отговорности прецизно в границите на закона. Припомняме, че осъществените дейности по следствието в постройката на Президентството са осъществени след приемане на надлежни позволения от самостоятелния български съд и са били ориентирани не към личността на Президента на Република България, а по връзки на чиновници в президентската администрация. Българските прокурори съблюдават разделянето на управляващите като един от основополагащите правила за устройство на демократичната страна и отдават дължимото почитание, както на президентската институция, по този начин и на останалите управляващи и институции.
Абсурдни са и изложените в обръщението на ССБ изказвания за съществуващо „ разделяне “ на потърпевшите от закононарушения. Във всеки един случай на открито закононарушение Прокуратура на Република България поставя всички вероятни старания в границите на своята законова подготвеност за осъществяване на наказателната отговорност на причинителите на инкриминираните действия и за отбрана и гарантиране правата на потърпевшите. Стремежът на прокурорите, включително и на основния прокурор, да бъдат на местопрестъпленията, да бъдат в 24 - часов допир с следствията, да чуват проблемите на хората, да бъдат не „ кабинетни “, а същински „ проверяващи “ прокурори, е израз на самодейната политика на Прокуратурата и на осъзнатата им отговорност пред българските жители и общество. Очевидно е, че избрани среди и кръгове изпитват боязън от мощна, самостоятелна и работеща прокуратура.
Изказваме своето надълбоко почитание към всички български съдии, които с чест и достолепие упражняват своята специалност. Държим обаче да не бъде засягано положителното име на българските прокурори и да не бъде създавано изкуствено напрежение сред обособените магистратски класи. В тази връзка още веднъж заявяваме нашата кардинална позиция, че Асоциацията на прокурорите в България и българските прокурори не са се намесвали и в никакъв случай няма да си разрешат да се намесват в независимостта на съда и в кадровата политика на сътрудниците съдии. Никога няма по сходен манипулативен метод да участваме в процедурите за избор на ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд или да слагаме под подозрение и да нападаме правото на българските съдии сами и без външни вмешателства да избират своите представителите в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет. Атаките към процедурите да избор на основен прокурор и на членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота на прокурорите, в хода на които процедури са спазени всички условия на българското законодателство, имат единствената цел да се намесят в независимостта и автономността на Прокуратурата и да затруднят упражняването на нейните функционалности по отбрана на законността и правовия ред, и битката с престъпността.
Считаме, че всички български съдии, прокурори и следователи, както и съсловните магистратски организации, би трябвало да съблюдават отговорно и етично държание, като почитат своите сътрудници. Пътят за решение на провокациите пред правосъдната система и българското общество е единствено един- упорита и всеотдайна работа в границите на закона, разсъдък и градивен разговор.
По изложените аргументи, Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България смята, че не са налице основанията по член 129, алинея ІІІ т. 5 от Конституцията на Република България за използване наредбата на член 175, алинея V от Закона за правосъдната власт и насочва апел към членовете на Висшия правосъден съвет на Република България да не се поддават на операции и внушения!
Конституционно пълномощие на Прокуратурата е да притегли към наказателна отговорност всяко лице, направило закононарушение, без значение от неговата политическа принадлежност, обществен или стопански статус. Упражняването на тази подготвеност следва да бъде обосновано само от спазването на закона, доказателствата по съответните каузи и вътрешното разбиране на наблюдаващите прокурори.
Предстои извънредно значим, освен за правосъдната власт, само че и цялото ни общество спор. А той ще бъде главно за това, дали везните на Темида ще се наклонят в интерес на здравия разсъдък и достолепието на правосъдната ни система или ще надделее политиканството.
ПОЛИТИКАТА НЯМА МЯСТО В ПРАВОСЪДИЕТО!
Ноторно знае се, че публикуването на доказателства по каузи от висок публичен интерес е осъществено със единодушието на съответния наблюдаващ прокурор в благозвучие със съществуващата в Наказателно- процесуалния кодекс на Република България наредба /чл.198 от НПК/. Факт е, че посредством публикуването на тези доказателства става допустимо за жителите на нашата страна сами да изградят мнение по отношение на основателността на упреците, отправяни от бранители на обвинените към Прокуратура на Република България. Прокуратурата има обвързване да дава на обществото вярна и справедлива информация за своята активност и резултатите от нея. Това се отнася с особена мощ за делата с висок публичен интерес и значителност. В тази тенденция е и одобрената европейска процедура, а точно: чл.4 § 3 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 год.; чл.10 от Европейската спогодба за правата на човека; Препоръка Rec (2003) 13 на Съвета на Европа по отношение на даването на информация посредством медиите по отношение на наказателни производства; Мнение № 9 (2014) на Консултативния съвет на Европейските прокурори и Препоръка на Съвета на Европа 2000/19. Неверни са спекулациите за засягане презумпцията за невиновност, доколкото Прокуратура на Република България, посредством изказванията на свои представители по съответните наказателни производства, е целяла само разгласяване на обстоятелството за водени следствия и даване на своевременна информация на медиите и жителите за извършените интервенции и дейности по следствието в най- общ проект. В тази тенденция е и константната процедура на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург, според която сходни дейности са в благозвучие с чл.6 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида, като те не нарушават презумпцията за невиновност. Единственият орган в правовата ни страна, който взема решение по отношение на виновността или невиновността на подсъдимите е българският съд и никой различен орган, институция или физическо лице не следва да изземва тази функционалност.
В този подтекст намираме, че апелът на ССБ да се извърши инспекция на случаите, в които Прокуратурата популяризира доказателства, на процедура изисква от Висш съдебен съвет да ревизира всяко съответно дело с обществено огласени доказателства. Правомощие, с което кадровият орган не разполага, нито по Конституция, нито по закон.
Опитите за принизяване и обезценяване на активността на Прокуратурата посредством разпространение на внушения, че личността на основния прокурор е „ фактор за произвол и подриване на върховенството в правото” можем да квалифицираме само като недостойни и неприемливи, целящи основаването на отрицателен образ на работата на прокурорите и втълпяване на негативно отношение към тяхната активност.
Квалификациите за основаване на „ паравоенно образувание “, за „ застрашаване на цивилен мир в правовата страна “, за „ силови дейности “ са обидни, неетични и манипулативни. Прокурорите по съответните досъдебни производства упражняват своите професионални отговорности прецизно в границите на закона. Припомняме, че осъществените дейности по следствието в постройката на Президентството са осъществени след приемане на надлежни позволения от самостоятелния български съд и са били ориентирани не към личността на Президента на Република България, а по връзки на чиновници в президентската администрация. Българските прокурори съблюдават разделянето на управляващите като един от основополагащите правила за устройство на демократичната страна и отдават дължимото почитание, както на президентската институция, по този начин и на останалите управляващи и институции.
Абсурдни са и изложените в обръщението на ССБ изказвания за съществуващо „ разделяне “ на потърпевшите от закононарушения. Във всеки един случай на открито закононарушение Прокуратура на Република България поставя всички вероятни старания в границите на своята законова подготвеност за осъществяване на наказателната отговорност на причинителите на инкриминираните действия и за отбрана и гарантиране правата на потърпевшите. Стремежът на прокурорите, включително и на основния прокурор, да бъдат на местопрестъпленията, да бъдат в 24 - часов допир с следствията, да чуват проблемите на хората, да бъдат не „ кабинетни “, а същински „ проверяващи “ прокурори, е израз на самодейната политика на Прокуратурата и на осъзнатата им отговорност пред българските жители и общество. Очевидно е, че избрани среди и кръгове изпитват боязън от мощна, самостоятелна и работеща прокуратура.
Изказваме своето надълбоко почитание към всички български съдии, които с чест и достолепие упражняват своята специалност. Държим обаче да не бъде засягано положителното име на българските прокурори и да не бъде създавано изкуствено напрежение сред обособените магистратски класи. В тази връзка още веднъж заявяваме нашата кардинална позиция, че Асоциацията на прокурорите в България и българските прокурори не са се намесвали и в никакъв случай няма да си разрешат да се намесват в независимостта на съда и в кадровата политика на сътрудниците съдии. Никога няма по сходен манипулативен метод да участваме в процедурите за избор на ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд или да слагаме под подозрение и да нападаме правото на българските съдии сами и без външни вмешателства да избират своите представителите в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет. Атаките към процедурите да избор на основен прокурор и на членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота на прокурорите, в хода на които процедури са спазени всички условия на българското законодателство, имат единствената цел да се намесят в независимостта и автономността на Прокуратурата и да затруднят упражняването на нейните функционалности по отбрана на законността и правовия ред, и битката с престъпността.
Считаме, че всички български съдии, прокурори и следователи, както и съсловните магистратски организации, би трябвало да съблюдават отговорно и етично държание, като почитат своите сътрудници. Пътят за решение на провокациите пред правосъдната система и българското общество е единствено един- упорита и всеотдайна работа в границите на закона, разсъдък и градивен разговор.
По изложените аргументи, Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България смята, че не са налице основанията по член 129, алинея ІІІ т. 5 от Конституцията на Република България за използване наредбата на член 175, алинея V от Закона за правосъдната власт и насочва апел към членовете на Висшия правосъден съвет на Република България да не се поддават на операции и внушения!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ