Майката се върнала от чужбина, но синът й не я пуснал в дома си
Познавам Светлана от доста години, работихме дружно, бяхме фамилни другари. Така че всичките й житейски триумфи и нещастия се случиха пред очите ми.
Но към момента не мога да допускам какво се случи не толкоз от дълго време. Синът й я съобщи. Любимият, единствен, мечтан. Талантливото, мъдро, благо, както постоянно ми се струваше, дете се оказа страшилище във връзка с личната си майка.
Сега можете да спорите дълго време какво е направила неправилно: в даден миг й липсваше синът й, беше прекомерно лековерна, направи редица юридически неточности. Може би. Но фактът остава – дамата остана без нищо на възраст, когато е мъчно, а и е съвсем невероятно да стартира всичко изначало.
Прочетете и помислете, може би тази история ще ви избави от сложни тествания.
Съдбата на Светлана не беше, както се споделя, безоблачна. Тя се омъжи след дипломирането си за мъж с 5 години по-голям от нея. Бори се 7 години с неплодородие. Премина през всички типове лекуване със брачна половинка си и най-после забременя, когато към този момент нямаше вяра. Съпругът беше благополучен, момчето се роди доста мощно, съвсем в никакъв случай не боледуваше даже в детството.
Разбира се, детето израсна в обич и грижа. Не мога да кажа, че Светлана беше майка квачка, не, тя просто даде независимост на детето, разбираше и приемаше всяко негово решение, насърчаваше свободното мислене.
И забавното е, че тя в никакъв случай не е крещяла на сина си. Винаги се майтапих: преподавай майсторски клас, по какъв начин го правиш – да не си хабиш нервите.
Тогава се случи разводът. Причината е най-баналната – възрастният мъж вдлъбнат по младо момиче. Синът на Светлана за първи път от 13 години беше приет в болница със мощна невроза. Момчето одобри доста тежко обстановката.
Но след това всичко някак се успокои. Голям апартамент беше разграничен на две. Таткото постоянно идваше при сина си, забавлявахе се дружно, ловяха риба. Като цяло момчето се върна към нормалността.
Но по-късно понесе нов удар – бащата умря, от сърце. И момчето още веднъж изпадна в меланхолия – доста обичаше татко си.
Може би тъкмо в този миг Светлана трябваше да се откаже от всичко и да се погрижи за прочувственото положение на сина си. Но тя реши, че той към този момент е задоволително огромен, по това време на 17 или 18 години, не помня, и той може да се оправи самичък, а за нея е по-добре да не се намесва.
Нейният жанр на родителство беше да оказва помощ, само че първо да остави детето да употребява личните си запаси за възобновяване. Струваше й се, че по този начин той по-лесно ще оцелее в обществото.
Сега, поглеждайки обратно, Светлана схваща, че тъкмо в този миг синът й стартира да се отдалечава от нея. Но даже и да е по този начин, това в действителност ли е причина да се сърди на майка си и да й отмъщава толкоз гневно по-късно.
Добре, да минем всъщност: по какъв начин стана по този начин, че стара жена остана без кола, без дом. Не си мислете, че всичко се случи едновременно.
Нищо, както се споделя, не предвещава;п проблеми. Напротив, всичко почнало щастливо. Светлана се срещна с мъж в интернет, на нейната възраст. По генезис е грък, само че от 30 години живее в Холандия. Там той има дребен бизнес, прекрасен апартамент и други облаги.
И по някакъв метод си кореспондираха четири месеца, след което той взе и пристигна на персонална среща. Той в действителност харесваше Света и беше взаимно.
А в този момент какво да прави: или той е тук, или тя е там. Разбира се, избраха втория вид. Освен това синът си докара младоженка. Идеалният вид бе майката да замине с отвъдморския си принц, децата да живеят щастливо в обособен апартамент.
И Светлана отлетя. Там се ожениха, Светлана подписа документи, че няма да претендира за имуществото на брачна половинка си. Струваше й се напълно рационално.
След година и половина благополучен живот тя се прибра на посетители и тогава синът й заяви радостната вест – ще има втори внук. И той би желал да продаде този апартамент, с цел да тегли заем и да купи по-голям. Тогава Светлана беше възхитена и доста горда със сина си, че се оказа толкоз грижлив фамилен мъж.
И тук тя прави най-важната неточност – сформира подаяние за своя дял в двустайния апартамент. Синът й я убедил, че по този начин ще продаде жилището по-лесно.
Защо? За какво? Не питайте. Щастлива жена, която желае да зарадва единствения си наследник, не се замисли за възможните си проблеми. Първо, нямало да се върне, и второ, била сигурна, че няма да остане на улицата, тъй като има наследник. И аз персонално считам, че тогава никой не е имал злобен предумисъл.
Развръзката е ясна от заглавието. Семейният живот в Холандия, за жалост, не се получил. Манталитетът им бил прекомерно друг. След 4 години Светлана решила да се разведе и да се върне вкъщи. Но за нея нямало място в жилището на единствения й наследник.
Те са привикнали да живеят както живеят и не желаят да трансформират нищо. Майката и свекървата в младо семейство се оказала непотребна.
Сега Светлана е в апартамент чартърен, за благополучие си е намерила работа. Тя е в меланхолия, живее с вярата, че синът й ще се опомни и ще откри място за майка си освен в неговия апартамент, само че и в сърцето му. Въпреки че персонално аз считам, че това няма да се случи.
Разбирам, че сама си е отговорна, само че от това не ми става по-леко.
