Познавали ли сте някога човек, който е лоялен до болка?

Познавали ли сте в миналото човек, който е предан до болежка? Всички сме имали или имаме другар или член на фамилията, който би застанал на наша страна без значение от всичко. В учебните години да си предан до болежка значи да си подготвен да се застъпиш за другар в спор с други деца или да му окажеш помощ да се отърве от наказване за някакво с дребно нарушаване. Но в света на бизнеса лоялността от този вид може да има широкообхватни и даже пагубни последствия. Всъщност, в случай че не бъде сложена под надзор, тя може да потопи цяла компания.

Тук става въпрос за токсична преданост. Това е видът преданост, който ирационално служи на егото, а не на организацията. Тя може да одобри доста форми. Служителите, които не получават обективни обезщетения за труда си или пък са притиснати от събитията да работят неетично, могат да бъдат токсично лоялни към своите работодатели. В доста случаи те извършват тази роля в собствен личен ущърб, тъй като се усещат прочувствено обвързани с марката, институцията или промишлеността. Недобронамерен управител може да употребява усеща на виновност позор, или пък токсична позитивност, с цел да държи подобен чиновник окован на място. Да бъдеш именуван „ изменник “ е толкоз неприятно, че човек е подготвен да постави големи старания, с цел да потвърди своята преданост, даже в случай че това е ирационално и нездравословно за нас.

Хора като Елизабет Холмс от Theranos изискваха безспорна преданост от хората към нея. Сега, когато тайната за Холмс и Theranos е разкрита, съвсем не е за поверие, че тя е съумяла да заблуди даже един човек, камо ли стотици хора, които са решили да работят за нея. Но маниакалното условие на Холмс за цялостна честност остана неусетно години наред, преди нейната къща от карти да падне. Подозирам, че има доста други като нея, употребяващи токсична преданост, с цел да скрият лъжите си.