Повечето българи са доволни от демокрацията в ЕС, но не и от тази в страната си
Повишено равнище на задоволеност от метода, по който работи демокрацията в Европейския съюз демонстрират резултатите от проучване на Евробарометър за Европейския парламент: 52% (+3 процентни пункта) от европейците споделят това възприятие. На същото мнение са и 52% от интервюираните българи. Че са недоволни споделят 27% от българите, а 21% (най-високият в ЕС) дават отговор " Не знам ".
Доволни ли сте от метода, по който действа демокрацията в Европейски Съюз?
Синьо - удовлетворени, алено - недоволни, сиво - не знам
Източник: Евробарометър
По-нисък е процентът на българите, споделили, че са удовлетворени от метода, по-който демокрацията работи в личната им страна – 40 на 100. По-висок е процентът на недоволните – 55 на 100. Отговор " Не знам " дават 5% от интервюираните. Най-недоволни от действието на демокрацията в страната им са гърците (67% недоволни), а на другия завършек на скалата са датчаните (93% - доволни; 7% - недоволни).
В каква степен сте удовлетворени от действието на демокрацията във вашата страна?
Синьо - удовлетворени, алено - недоволни, сиво - не знам
Източник: Евробарометър
За България се вижда още, че по-голям % удовлетворени от демокрацията в Европейски Съюз има измежду по-младите хора (15-24 години; 63%). В групата на възраст 55+ години доволните са 40%.
Петдесет и три % от българите правят оценка еврочленството на страната си като нещо положително, 9% като неприятно, а като нито положително, нито неприятно го дефинират 32%.
Мислите ли, че участието на вашата страна в Европейски Съюз е нещо положително, нещо неприятно, нито положително, нито неприятно, " Не знам "?
Източник: Евробарометър
Европейски Съюз - показа и интерес
Повечето българи (63%) споделят, че през последните 12 месеца ползата им към европейските въпроси не се е трансформирал. Увеличил се е за 12%, а е намалял за 17%. Отговор " Не знам " дават 8% от интервюираните (най-високият % в Европейски Съюз, подобен е и в Малта).
Парламетър 2019 година
Четиресет и шест % от българите декларират, че имат позитивна визия за Европейския парламент при приблизително за Европейски Съюз 33%. Отрицателна е визията на 14%, а неутрална на 35%. Отговор " Не знам " дават 5% (най-високият в Европейски Съюз, същият е още веднъж в Малта).
Европейските жители биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля , като 58% от интервюираните приканват за по-влиятелен Европейски парламент в бъдеще. Това е нарастване със 7 процентни пункта от пролетта на 2019 година и най-високият резултат за този индикатор от 2007 година В България съвсем половината от интервюираните (49%) биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля, което е нарастване с 2 процентни пункта по отношение на пролетта на 2019 година На противоположното мнение са 20% от запитаните, 10% споделят, че не желаят да има смяна, а 21% не знаят (отново най-голям % в Европейски Съюз, дали този отговор).
Че гласът им има значение в Европейски Съюз считат 44% от българите. Малко по-висок е процентът на тези, които мислят, че гласът им има значение в България – 49 на 100.
Климатични промени
Въпреки че класирането на най-важните тематики демонстрира обилни разлики в обособените страни членки, за първи път изменението на климата оглавява листата с първостепенни въпроси на жителите.
Почти всеки трети респондент (32%) желае Европарламентът да дефинира битката против изменението на климата като собствен максимален приоритет. Борбата против бедността и общественото изключване (31%), битката с тероризма (24%), както и битката с безработицата (24%) са идващите в усредненото класиране на целите на жителите в Европейски Съюз.
Почти всеки трети български жител е показал битката със обществената изолираност и бедността (36%), основаването на условия за стопански напредък (29%) и качеството и достъпа до здравни услуги (29%) измежду трите най-важните тематики, на които Европейският парламент би трябвало да обърне внимание.
Най-малко българи в Европейски Съюз (14%) считат, че битката с климатичните промени и отбраната на околната среда, океаните и биоразнообразието би трябвало да се преглежда от институцията като приоритет. Малко преди България са Латвия (15%) и Румъния и Гърция (и двете по 17%).
Ценности
По отношение на европейските полезности ясно болшинство от жителите в Европейски Съюз считат отбраната на правата на индивида в международен мащаб (48%), свободата на словото (38%), равенството сред половете (38%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз (33%) за съществени полезности, които би трябвало да бъдат защитавани в Европейския съюз.
В България повече от половината респонденти (51%) са показали преди всичко солидарността сред страните членки като съществена полезност, която би трябвало да бъде защитавана от Европейския парламент, последвана от отбраната на правата на индивида в международен мащаб (46%) и свободата на словото (30%).
Защита на околната среда
Най-малко българи в Европейски Съюз (16%) са били стимулирани да гласоподават на последните евроизбори през месец май от въпроса за битката с климатичните промени и отбраната на околната среда. На противоположния завършек на скалата са датчаните – 70 на 100.
Кои са въпросите, които ви накараха да гласувате на скорошните избори за Европейски парламент?
(%-борбата с климатичните промени и отбраната на околната среда)
Източник: Евробарометър
Абсолютно болшинство от интервюираните (52%) смятат, че изменението на климата сега е най-належащият екологичен проблем, следван от замърсяването на въздуха (35%), замърсяването на моретата и океаните (31%), обезлесяването (28%) и възходящото количество боклуци (28%).
За болшинството българи (52%) най-важният въпрос, обвързван с околната среда, е замърсяването на въздуха . Този отговор са показали като най-съществен също множеството хора в Малта и Полша.
Младежките митинги
През миналата година митингите на младежите за повече дейности срещу изменението на климата активизираха милиони хора в Европейски Съюз и в международен мащаб. Почти шест от 10 европейци имат вяра, че митингите, водени от младежи, са съдействали за повече политически ограничения против изменението на климата както на европейско, по този начин и на национално ниво.
Петдесет и три % от българите считат, че тези дейности ще доведат до повече политически ограничения за битка с климатичните промени. По-нисък е процентът единствено в Словения (50%), Гърция (49%), Англия (47%) и Чехия (42%). В България още веднъж е най-голям процентът на далите отговор " Не знам " - 22 на 100. Почти еднакъв е процентът на смятащите, че тези митинги няма да доведат до повече политически ограничения – 25%.
През последните месеци се състояха водени от младежи митинги за повече дейности срещу изменението на климата активизираха милиони хора в Европейски Съюз и в международен мащаб. Мислите ли, че тези дейности способстват за предприемането на повече политически ограничения за битка с климатичните промени в Европейски Съюз?
Източник: Евробарометър
Че митингите ще допринесат за повече политически ограничения на национално равнище, считат 38% от българите (на предпоследно място в Европейски Съюз, на последно са чехите – 37%). Противоположно е мнението на 44% от интервюираните българи, а 18% (отново най-голям % в ЕС) дават отговор " Не знам ".
През последните месеци се състояха водени от младежи митинги за повече дейности срещу изменението на климата активизираха милиони хора в Европейски Съюз и в международен мащаб. Мислите ли, че тези дейности способстват за предприемането на повече политически ограничения за битка с климатичните промени в страната ви?
Източник: Евробарометър
Информация за Европейски Съюз
Само 5% от българите правят оценка познанията си за Европейския парламент като високи. Най-много хора (52%) ги правят оценка като междинни, а че е ниско равнището им на знания за Екологичен потенциал споделят 42%.
Колко мислите, че знаете за работата на Европейския парламент?
Синьо - високо равнище на познания, жълто - приблизително равнище, алено - ниско равнище, сиво - не знам
Източник: Евробарометър
Попитани по коя тематика от работата на евроинституциите биха желали да получат повече информация и да имат повече знания, най-вече българи дават отговор " Какво Европейски Съюз съответно е направил или подобрил в моя град, район или страна ".
На въпроса кое би ги предиздвикало да са по-ангажирани с дейностите на националните евродепутати в Екологичен потенциал, множеството българи (33%) споделят – да ги гледат, слушат или да четат за тях по-често по малкия екран, радиото или вестниците.
Проучването е извършено сред 8 и 22 октомври 2019 година
Пълното изследване можете да видите в атачмънта.
Доволни ли сте от метода, по който действа демокрацията в Европейски Съюз?
Синьо - удовлетворени, алено - недоволни, сиво - не знам
Източник: Евробарометър
По-нисък е процентът на българите, споделили, че са удовлетворени от метода, по-който демокрацията работи в личната им страна – 40 на 100. По-висок е процентът на недоволните – 55 на 100. Отговор " Не знам " дават 5% от интервюираните. Най-недоволни от действието на демокрацията в страната им са гърците (67% недоволни), а на другия завършек на скалата са датчаните (93% - доволни; 7% - недоволни).
В каква степен сте удовлетворени от действието на демокрацията във вашата страна?
Синьо - удовлетворени, алено - недоволни, сиво - не знам
Източник: Евробарометър
За България се вижда още, че по-голям % удовлетворени от демокрацията в Европейски Съюз има измежду по-младите хора (15-24 години; 63%). В групата на възраст 55+ години доволните са 40%.
Петдесет и три % от българите правят оценка еврочленството на страната си като нещо положително, 9% като неприятно, а като нито положително, нито неприятно го дефинират 32%.
Мислите ли, че участието на вашата страна в Европейски Съюз е нещо положително, нещо неприятно, нито положително, нито неприятно, " Не знам "?
Източник: Евробарометър
Европейски Съюз - показа и интерес
Повечето българи (63%) споделят, че през последните 12 месеца ползата им към европейските въпроси не се е трансформирал. Увеличил се е за 12%, а е намалял за 17%. Отговор " Не знам " дават 8% от интервюираните (най-високият % в Европейски Съюз, подобен е и в Малта).
Парламетър 2019 година
Четиресет и шест % от българите декларират, че имат позитивна визия за Европейския парламент при приблизително за Европейски Съюз 33%. Отрицателна е визията на 14%, а неутрална на 35%. Отговор " Не знам " дават 5% (най-високият в Европейски Съюз, същият е още веднъж в Малта).
Европейските жители биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля , като 58% от интервюираните приканват за по-влиятелен Европейски парламент в бъдеще. Това е нарастване със 7 процентни пункта от пролетта на 2019 година и най-високият резултат за този индикатор от 2007 година В България съвсем половината от интервюираните (49%) биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля, което е нарастване с 2 процентни пункта по отношение на пролетта на 2019 година На противоположното мнение са 20% от запитаните, 10% споделят, че не желаят да има смяна, а 21% не знаят (отново най-голям % в Европейски Съюз, дали този отговор).
Че гласът им има значение в Европейски Съюз считат 44% от българите. Малко по-висок е процентът на тези, които мислят, че гласът им има значение в България – 49 на 100.
Климатични промени
Въпреки че класирането на най-важните тематики демонстрира обилни разлики в обособените страни членки, за първи път изменението на климата оглавява листата с първостепенни въпроси на жителите.
Почти всеки трети респондент (32%) желае Европарламентът да дефинира битката против изменението на климата като собствен максимален приоритет. Борбата против бедността и общественото изключване (31%), битката с тероризма (24%), както и битката с безработицата (24%) са идващите в усредненото класиране на целите на жителите в Европейски Съюз.
Почти всеки трети български жител е показал битката със обществената изолираност и бедността (36%), основаването на условия за стопански напредък (29%) и качеството и достъпа до здравни услуги (29%) измежду трите най-важните тематики, на които Европейският парламент би трябвало да обърне внимание.
Най-малко българи в Европейски Съюз (14%) считат, че битката с климатичните промени и отбраната на околната среда, океаните и биоразнообразието би трябвало да се преглежда от институцията като приоритет. Малко преди България са Латвия (15%) и Румъния и Гърция (и двете по 17%).
Ценности
По отношение на европейските полезности ясно болшинство от жителите в Европейски Съюз считат отбраната на правата на индивида в международен мащаб (48%), свободата на словото (38%), равенството сред половете (38%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз (33%) за съществени полезности, които би трябвало да бъдат защитавани в Европейския съюз.
В България повече от половината респонденти (51%) са показали преди всичко солидарността сред страните членки като съществена полезност, която би трябвало да бъде защитавана от Европейския парламент, последвана от отбраната на правата на индивида в международен мащаб (46%) и свободата на словото (30%).
Защита на околната среда
Най-малко българи в Европейски Съюз (16%) са били стимулирани да гласоподават на последните евроизбори през месец май от въпроса за битката с климатичните промени и отбраната на околната среда. На противоположния завършек на скалата са датчаните – 70 на 100.
Кои са въпросите, които ви накараха да гласувате на скорошните избори за Европейски парламент?
(%-борбата с климатичните промени и отбраната на околната среда)
Източник: Евробарометър
Абсолютно болшинство от интервюираните (52%) смятат, че изменението на климата сега е най-належащият екологичен проблем, следван от замърсяването на въздуха (35%), замърсяването на моретата и океаните (31%), обезлесяването (28%) и възходящото количество боклуци (28%).
За болшинството българи (52%) най-важният въпрос, обвързван с околната среда, е замърсяването на въздуха . Този отговор са показали като най-съществен също множеството хора в Малта и Полша.
Младежките митинги
През миналата година митингите на младежите за повече дейности срещу изменението на климата активизираха милиони хора в Европейски Съюз и в международен мащаб. Почти шест от 10 европейци имат вяра, че митингите, водени от младежи, са съдействали за повече политически ограничения против изменението на климата както на европейско, по този начин и на национално ниво.
Петдесет и три % от българите считат, че тези дейности ще доведат до повече политически ограничения за битка с климатичните промени. По-нисък е процентът единствено в Словения (50%), Гърция (49%), Англия (47%) и Чехия (42%). В България още веднъж е най-голям процентът на далите отговор " Не знам " - 22 на 100. Почти еднакъв е процентът на смятащите, че тези митинги няма да доведат до повече политически ограничения – 25%.
През последните месеци се състояха водени от младежи митинги за повече дейности срещу изменението на климата активизираха милиони хора в Европейски Съюз и в международен мащаб. Мислите ли, че тези дейности способстват за предприемането на повече политически ограничения за битка с климатичните промени в Европейски Съюз?
Източник: Евробарометър
Че митингите ще допринесат за повече политически ограничения на национално равнище, считат 38% от българите (на предпоследно място в Европейски Съюз, на последно са чехите – 37%). Противоположно е мнението на 44% от интервюираните българи, а 18% (отново най-голям % в ЕС) дават отговор " Не знам ".
През последните месеци се състояха водени от младежи митинги за повече дейности срещу изменението на климата активизираха милиони хора в Европейски Съюз и в международен мащаб. Мислите ли, че тези дейности способстват за предприемането на повече политически ограничения за битка с климатичните промени в страната ви?
Източник: Евробарометър
Информация за Европейски Съюз
Само 5% от българите правят оценка познанията си за Европейския парламент като високи. Най-много хора (52%) ги правят оценка като междинни, а че е ниско равнището им на знания за Екологичен потенциал споделят 42%.
Колко мислите, че знаете за работата на Европейския парламент?
Синьо - високо равнище на познания, жълто - приблизително равнище, алено - ниско равнище, сиво - не знам
Източник: Евробарометър
Попитани по коя тематика от работата на евроинституциите биха желали да получат повече информация и да имат повече знания, най-вече българи дават отговор " Какво Европейски Съюз съответно е направил или подобрил в моя град, район или страна ".
На въпроса кое би ги предиздвикало да са по-ангажирани с дейностите на националните евродепутати в Екологичен потенциал, множеството българи (33%) споделят – да ги гледат, слушат или да четат за тях по-често по малкия екран, радиото или вестниците.
Проучването е извършено сред 8 и 22 октомври 2019 година
Пълното изследване можете да видите в атачмънта.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ