Евробарометър: За 56% от българите руската инвазия в Украйна е за...
Повече от три четвърти от българите (75% по отношение на 69% приблизително за ЕС) са на мнение, че Съюзът има задоволително власт и средства, с цел да отбрани ползите на Европа на интернационалната икономическа сцена.
Положителната настройка към Европейския съюз остава по-висока от средноевропейското ниво (България – 51%; Европейски Съюз – 44%), до момента в който доверието в националните институции на България – парламент и държавно управление, е надлежно 21% и 24%.
Сред българите се усилва утвърждението за обща външна политика на Европейски Съюз (62%), а 2/3 от запитаните утвърждават да има обща политика в региона на защитата и сигурността.
Същевременно едвам 53 на 100 от българите възприемат дейностите на Европейски Съюз в отбрана на общите ни полезности по отношение на 75% приблизително за Европейски Съюз. Незаконната съветска инвазия в Украйна е припозната като опасност за националната сигурност от повече от половината българи (56% по отношение на 78% приблизително в ЕС).
Българите доста по-рядко заявяват, че попадат на недостоверни или подправени вести спрямо жителите на Европейски Съюз (България – 51%; Европейски Съюз – 68%). В същото време в България пораства доверието към обществените медии като източник на новинарско наличие – 70% от българите считат, че обществените медии са съвременен метод да се осведомят за настоящите политически събития, а едвам 54% декларират, че имат вяра на обичайните национални медии.
По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип, българското публично мнение е в унисон със средноевропейските равнища, само че още веднъж демонстрира наклонност към спад: 78% от хората в България споделят, че дезинформацията е нездравословна за демокрацията, което бележи спад с 5% от предходното изследване, а в Европейски Съюз техният дял от 81% остава неизменен.
Като цяло българските жители поддържат общоевропейските политики и решения, само че в доста по-ниска степен по отношение на междинните за Европейски Съюз стойности.
Значителна част от респондентите са съгласни с нуждата да се влага всеобщо във възобновима сила (67%). Повишаването на енергийната успеваемост на постройките, превоза и стоките и намаляването на зависимостта от импорт на сила отвън Европейски Съюз получават висока поддръжка (74%). Съгласие има и за намаляването на вноса на петрол и газ и вложението във възобновима сила (61%).
Българското общество резервира по-положителното сиотношение към EС, в сравнение с към българскитеинституции. Тази наклонност се ускорява и в следствие отполитическите компликации в България, се показва в изводите от проучването.
При разглеждането на провокациите нанационално равнище, българите споделят общоевропейските цели – справяне с инфлациятаи икономическите проблеми, превъзмогване на споровете в интернационален проект, стабилизиране на доставките на сила, справяне с възходящия мигрантски напън. Същевременно терзания, свързани с проблеми като промените в климата, провокират по-малък интерес, в сравнение с приблизително европейско равнище.
Мнозинството от респондентите смята Съюза за организация, която има нужния капацитет да се оправи с провокациите в интернационален проект и да отбрани своите ползи. Като цяло българските жители поддържат общоевропейските политики и решения, само че в по-ниска степен по отношение на междинните стойности за Съюза.
ФрогНюз
Положителната настройка към Европейския съюз остава по-висока от средноевропейското ниво (България – 51%; Европейски Съюз – 44%), до момента в който доверието в националните институции на България – парламент и държавно управление, е надлежно 21% и 24%.
Сред българите се усилва утвърждението за обща външна политика на Европейски Съюз (62%), а 2/3 от запитаните утвърждават да има обща политика в региона на защитата и сигурността.
Същевременно едвам 53 на 100 от българите възприемат дейностите на Европейски Съюз в отбрана на общите ни полезности по отношение на 75% приблизително за Европейски Съюз. Незаконната съветска инвазия в Украйна е припозната като опасност за националната сигурност от повече от половината българи (56% по отношение на 78% приблизително в ЕС).
Българите доста по-рядко заявяват, че попадат на недостоверни или подправени вести спрямо жителите на Европейски Съюз (България – 51%; Европейски Съюз – 68%). В същото време в България пораства доверието към обществените медии като източник на новинарско наличие – 70% от българите считат, че обществените медии са съвременен метод да се осведомят за настоящите политически събития, а едвам 54% декларират, че имат вяра на обичайните национални медии.
По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип, българското публично мнение е в унисон със средноевропейските равнища, само че още веднъж демонстрира наклонност към спад: 78% от хората в България споделят, че дезинформацията е нездравословна за демокрацията, което бележи спад с 5% от предходното изследване, а в Европейски Съюз техният дял от 81% остава неизменен.
Като цяло българските жители поддържат общоевропейските политики и решения, само че в доста по-ниска степен по отношение на междинните за Европейски Съюз стойности.
Значителна част от респондентите са съгласни с нуждата да се влага всеобщо във възобновима сила (67%). Повишаването на енергийната успеваемост на постройките, превоза и стоките и намаляването на зависимостта от импорт на сила отвън Европейски Съюз получават висока поддръжка (74%). Съгласие има и за намаляването на вноса на петрол и газ и вложението във възобновима сила (61%).
Българското общество резервира по-положителното сиотношение към EС, в сравнение с към българскитеинституции. Тази наклонност се ускорява и в следствие отполитическите компликации в България, се показва в изводите от проучването.
При разглеждането на провокациите нанационално равнище, българите споделят общоевропейските цели – справяне с инфлациятаи икономическите проблеми, превъзмогване на споровете в интернационален проект, стабилизиране на доставките на сила, справяне с възходящия мигрантски напън. Същевременно терзания, свързани с проблеми като промените в климата, провокират по-малък интерес, в сравнение с приблизително европейско равнище.
Мнозинството от респондентите смята Съюза за организация, която има нужния капацитет да се оправи с провокациите в интернационален проект и да отбрани своите ползи. Като цяло българските жители поддържат общоевропейските политики и решения, само че в по-ниска степен по отношение на междинните стойности за Съюза.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ