Проклятията на мумиите са плод на фалшиви новини и завист
Последното огромно изобретение на златната ера на египтологията – и първото в новата епоха на средствата за всеобща информация – откриването на гробницата на момчето крал, е сензация, за която се приказва в медиите и по която се снимат голям брой кинохроники. Вътрешната камера е пробита от археолога Хауърд Картър на 16 февруари 1923 година и до април екстравагантния инвеститор на Картър Джордж Хърбърт, 5-ти граф на Карнарвон (често именуван „ лорд Карнарвон “) е мъртъв. Причината е ужасяваща – Карнарвон засяга възпалено захапване от комар, до момента в който се бръсне, което причинява отравяне на кръвта и пневмония.
Хауърд Картър с мумията
Изкушаващо е да проследим „ проклятието “ назад до кореспондента на Daily Mail Артър Уейгъл, който се разбеснява против Карнарвон, който дава извънреден достъп до съперниците му от Times. Разочарован от това, че няма достъп до гробницата, Уейгъл – дружно с други новинари в същото положение – стартират да измислят всевъзможни истории, като да вземем за пример, за гибелта на канарчето на Карнарвон, което е хванато от кобра в деня на отварянето на гробницата. Това е неприятна прокоба, защото емблематичната златна и синя глава на Тутанкамон въпреки всичко е увенчана с плюеща кобра – признакът на богинята Уаджет, чиято роля е да пази фараоните.
Страстен египтолог, направил доста за популяризирането на тематиката във Англия, Уейгал не е по никакъв начин религиозен, само че заради липса на опция, се пробва да притегли внимание по малко безсрамен метод. Докато професионализмът – и разумността – му пречат в действителност да упрекна някакви антични вълшебен сили, той сигурно вкарва достатъчно намеци в тази посока, с цел да могат читателите му да останат с тъкмо каквото усещане желае. В „ Тутанкамон и други есета “ (1923) си спомня, че е очарован от тържествеността на отворената гробница и ужасяващ от отношението на Карнарвон, което разказва като „ пророческо изявление “:
Като съвършен образец за това, че Уейгъл ясно знае какъв спектакъл прави, в друго есе той провокира възприятие на съпричастност към ексхумацията на мумифицирания монарх като я показва като пробуждане на труп:
Рекс Енгелбах, основният контрольор на антиките в Горен Египет, твърди, че Уайгал „ е изровил старата история за неприятния шанс, приближаващ от египетски гробници, и когато аз и брачната половинка ми протестирахме против това, той сподели: „ Но вижте по какъв начин обществеността ще му се нахвърли. “ „ Дори и без ранното присъединяване на Уейгал, доста спиритисти, клюкари и измамници нямат търпение да видят ръката на отвъдното – и техните деятели в пресата с радост ги хранят с нелепости.
Създателят на Шерлок Холмс и непрекъснат сателит на всевъзможен тип нелепости, сър Артър Конан Дойл, говорейки пред публицисти в Ню Йорк (Western Daily Press от 6 април), загатва „ злобен детайл “ и дългият обсег на Асоциацията на пресата радостно популяризира неговите думи по целия свят. Авторът от дълго време е изгубил всякакво уважение заради манията си по свръхестественото, само че странните му изявления не престават да притеглят внимание. С откровено разбиране Дойл изяснява, че този детайл е „ изкуствено нещо, проникнала мощ, която може да бъде основана посредством духовни средства “.
И продължава:
От своя страна Британският музей се пробва да опровергае тези думи:
