Последните моменти на Втората световна война са изпълнени с кървави

Последните моменти на Втората международна война са изпълнени с кървави борби сред японците и Съединени американски щати. И с напредването на силите на Съединени американски щати японците прибягват до по-драстични и смъртоносни способи на офанзива. Това включва потреблението на биологични оръжия, а една съответна задача – интервенция Черешови цветове през нощта – е ориентирана към западната част на континентална Америка.

Операция Черешови цветове през нощта е отчасти въодушевена от японските дейности по време на Втората китайско-японска война. Тогава японците хвърлят бомби, цялостни с биологични сътрудници – инфектирани с чума бълхи и брашно – върху китайски военни и цивилни. Смята се, че тези бомби убиват над 500 000 китайски жители като се осланя на бедността на нацията. Бомбите са просто устроени – керамични обвивки, които се чупят при удар. След това брашното притегля плъхове, към които се придържат инфектираните с чума бълхи и оттова плъховете популяризират разнообразни заболявания – с изключение на бубонната чума, и едра шарка, холера и ботулизъм.

Блок 731 е биологичното звено на императорската японска войска, ситуирано в Харбин, Манджукуо. Негов шеф е генералът и хирург Широ Ишии (на снимката), а членовете му са натоварени със задачата да изследват въздействието на разнообразни биологични и химични сътрудници върху индивида като за тестванията си употребяват живи хора, които от време на време са и съюзнически военнопленници.

Операция Черешови цветове през нощта не е първият път, в който страната употребява биологично оръжие против враговете си. По време на акцията във Филипините през март 1942 година японците възнамеряват да освободят 90 кг (150 милиона) бълхи в 10 обособени офанзиви. Капитулацията на американците в Батаан стопира проектът преди да се извърши.

Повече от две години по-късно, през ноември 1944 година, Япония изстрелва 9300 балона, носещи бомби, като тяхната цел е континенталните Съединени американски щати. Докато над 200 съумяват да стигнат до местоназначението си, те убиват едвам шестима цивилни и то напълно инцидентно, и разрушават една плантация в Медфорд, Орегон. Те също по този начин провокират късо съединяване на електропроводите в индустриалната база на плана Манхатън в Ханфорд, Вашингтон.

Последният им биологичен проект преди интервенцията през 1945 година би трябвало да се случи по време на борбата при Иво Джима. Той е да се нападат американските сили с планери, носещи патогени, само че те по този начин и не доближават задачите си.

Операция Черешов цвят през нощта в началото е спряна от началника на Генералния щаб на армията Йошиджиро Умезу, защото японският имперски флот няма задоволително подводници I-400. Въпреки това, защото ситуацията се утежнява за японците към края на войната, той развива нов интерес към проекта.

А самият проект е да се пуснат поплавъчни самолети Aichi M6A Seiran от пет I-400, които да хвърлят бомбите, съдържащи инфектираните с чума бълхи. Подводниците са с дължина 120 метра, с водоизместимост 6600 тона и екипаж от 144 души. Всяка от тях има опция да носи осем 50-сантиметрови торпедни апарати, три зенитни оръдия 25 мм и палубно оръдие.

Класът I-400 има хангар, който може да носи три Aichi M6A Seiran, които могат да излетят благодарение на катапулт със сбит въздух. Изстрелването на 3 самолета лишава 30 минута, а в случай че са без поплавъците – 15 минути. След това обаче самолетите не могат да бъдат прибрани назад от подводниците.

Seiran е особено планиран за I-400 и съществуването му е толкоз строго секретно, че съдружниците схващат за тях чак след войната. Те могат да летят с 295 възела, бързо за плаващ аероплан, и имат оптимален обсег от 641 NM. Управлявани от екипаж от двама, те могат да носят едно торпедо вид 91 или еквивалентното тегло в бомби.

Операция Черешови цветове през нощта е измислена от главнокомандващия адмирал от комбинирания флот Исороку Ямамото като метод за офанзива както на източното, по този начин и на западното крайбрежие на Съединени американски щати. Първоначално тя включва 18 подводници I-400, само че откакто Ямамото е погубен в багра, проектът е понижен до пет подводници. До края на войната са издигнати единствено три.

По проект тези 5 подводници I-400 би трябвало да преминат Тихия океан с техния Aichi M6A Seiran и да не се върнат. Това е еднопосочна камикадзе задача, защото самолетите също са инструктирани да се разбият в съответните си градове. Първият обиден град по проект е Сан Диего.

Операцията Черешови цветове през нощта би трябвало да се организира на 22 септември 1945 година Но повече от месец по-рано, на 15 август 1945 година, японците капитулацията си, а съглашението е подписано на 2 септември 1945 година

Преди да се съобщи, японската войска разпорежда всички подводници унищожат цялото сензитивно съоръжение на борда си. В резултат на това всяка подводница I-400 и I-401 изстрелва своите торпеда и катапултира своите плаващи самолети, без да разгъва крилата им, изпращайки всеки на дъното на океана.

Докато проектът е да се унищожи всяка подводница I-400, Военноморски сили на Съединени американски щати съумяват да уловят три за изследване.

Историците спорят дали интервенцията Черешови цветове през нощта в действителност би могла да успее. Общият консенсус е, че евентуално не би могла да се случи заради редица фактори. Първият е, че японците не биха могли да конструират броя подводници I-400, нужни за осъществяване на задачата, заради дефицит на материали.

Освен това на японския флот би му било мъчно да напредне към Съединени американски щати, без да бъде засечен и оголен. Американската войска има опит в разбиването на кодове и в радио разузнаването, което значи, че през последните няколко месеца на войната малко японски морски кораби могат да изоставен пристанището, без да Военноморски сили да схванат.

Ако японците бяха съумели да стигнат до Съединени американски щати, резултатът върху популацията би бил друг от тези в Китай. Това се дължи на редица аргументи, в това число по-малката плътност на популацията и обстоятелството, че Съединени американски щати имат по-добри медикаменти и хигиена. Въпреки това, триумфът щеше да е на психическо равнище и японците щяха да го употребяват за агитация.