Ефектите на Самотната кралица все още се виждат сред дърветата на Норвегия
Последиците от Втората международна война към момента са към нас и ни засягат по фини, странни и фундаментални способи. Един от забележимите способи, по които наследството от войната към момента остава, е околната среда.
Например в горите, които обкръжават норвежките фиорди, има дървета, които не демонстрират безусловно никакъв напредък за 1945 година, съгласно пръстените им, които са показателни както за растежа, по този начин и за синоптичното време. Озадачени от това изобретение, Клаудия Хартл, дендрохронолог от университета Йоханес Гутенберг в Майнц, Германия, изследва въпроса, с цел да получи по-ясна картина на районния климат, когато открива този факт. Естествено, тя знае, че този интервал е края на Втората международна война, само че не може да дефинира тъкмо какво обвързвано с войната би провокирало този резултат. Малко по-късно изобретение един от нейните сътрудници я осведоми за историята на Тирпиц.
По време на Втората международна война нацистите разполагат линкора Тирпиц (линкор е кратко наименование на „ Линеен транспортен съд “ – класът на най-мощните артилерийски бронирани кораби на XX век). Тирпиц има два прякора. Тъй като рядко е взел участие в оперативни маневри, той е прочут като „ Самотната кралица на Севера “. Известен е още и като „ Звярът “ – наименование, обещано му от почитание към опасността, която съставлява за съюзническите конвои в Баренцово море.
С дължина 250 метра и екипаж от 2500 души, това е един от най-големите бойни кораби, строени в миналото от европейския флот. Германците го крият във фиордите на Норвегия, с цел да нападат конвои на път за Съветския съюз, да залавят английските военноморски активи и да обезпечат известна отбрана против евентуално настъпление. Той пътува от един фиорд на различен в търсене на признаци на настъпление като обаче през това време се крие от въздушно разузнаване в неестествен химически облак от хлоросулфонова киселина. Според ново проучване точно този облак от химикали повлияa отрицателно близките борове и брези в Кофьорд, който се намира в северния завършек на Норвегия, като по този метод забавя растежа им.
Кофьорд
Увреждането от изкуствената мъгла стартира с иглите по дърветата. Без игли дърветата не могат да фотосинтезират съответно и затова не могат да създават никаква биомаса. Иглите на бора нормално оцеляват от три до седем години, тъй като са вечнозелени, което значи, че в случай че тези дървета изгубят иглите си, ще им отнеме доста време да се възстановят изцяло.
Според Центъра за научно обучение, доста информация за климата може да бъде събрана от проучването на дървесните пръстени. Растежът е най-бавен през по-студените сезони като създава по-тъмен, по-тънък пръстен, до момента в който един ярък пръстен е знак за бърз напредък през по-топлите сезони. Изключително рядко обаче се случва растежните пръстени изцяло да липсват. Такива случаи се срещат в югозападната част на Съединени американски щати по време на рискова суша, а различен път заради заразяване с инсекти или мощен мраз.
Изследванията демонстрират, че едно дърво не се развива и не пораства чак до 1954 година и даже тогава са нужни 30 години, с цел да се подмлади изцяло и да стартира да пораства със същите темпове, както преди войната. Обхватът на вредите стига до 4 километра във всички направления, като всяко дърво в границите на този съответен радиус демонстрира равнища на вреди като колкото по-близко са били дърветата до кораба, толкоз по-тежки са следствията, които търпят.
Тирпиц лично също претърпява някои вреди, до момента в който е в Кафьорд, само че ориста му в последна сметка завършва в края на 1944 година, когато е потънал в Тромсо от изтребители Ланкастър на Кралски военновъздушни сили.
„ Мисля, че е в действителност забавно, че резултатите от едно събитие към момента са явни в горите на Северна Норвегия повече от 70 години по-късно. На други места в Европа също се употребява този неестествен пушек и може би и други химикали. Така че може би ще могат да се намерят сходни модели и резултати от Втората международна война и другаде “, споделя Хертл.
Хертл показва проучванията си на Общото заседание на Европейския съюз по геологични науки (EGU) във Виена, Австрия.
