Белите петна на историята: открития без обяснение
Понякога в земята и скалите внезапно се откриват неща, чийто генезис никой не може да изясни. За тях даже е фиктивен специфичен термин – неидентифицирани изкопаеми обекти (НИО).
Странната находка била симетрична и имала прилежна вадичка в центъра. Откритият предмет бил подарен на музея на Каролина Августа в Залцбург и получил името „ Залцбургския паралелепипед “.
Учени и откриватели се заинтересували от странната находка, защото откритият артефакт се намирал във въглища, чийто генезис се отнася към терциера (преди 25–65 млн. г.).
През 1886 година минният инженер Фридрих Гулт изнесъл отчет на съвещанието на Обществото по естествена история на Рейнска област и Вестфалия. Той декларирал, че откритият във въглищата предмет се явява железен, в състава си има незабележим % никел и има неотстъпчивост на стомана.
Той издигнал версията, че Залцбургският паралелепипед се явява астероид. Но паралелепипедът нямал присъщите следи от размразяване, които се появяват на метеоритите при навлизането им в атмосферата, също така имал прекомерно вярна форма, която е допустима единствено при изкуствена обработка.
Всички тези обстоятелства провокирали много разногласия в научните среди, само че учените по този начин и не могли да дефинират от кое място във въглищата се е появил Залцбургският паралелепипед.
През 1919 година американският публицист Ч. Форт предположил, че този предмет е изработен от извънземни. След това се появила догадка, че това е античен чук, а браздата служела за пробутване на въже, с което той се прикрепвал към дървена дръжка.
Развитието на науката не е помогнало да се разгадае тайната на този артефакт. През 60-те години на ХХ век „ Залцбургският астероид “ бил проучен с метода електронно-лъчев микроанализ. Оказало се, че този предмет еднопосочно не е астероид, само че това е всичко, което съумели да изяснят учените.
Остава мистерия какво съставлява той, по какъв начин е попаднал във въглищата и кой може да го е изработил преди доста милиони години.
