Понякога имената на авторите трябва да се изличат, за да

„ Понякога имената на създателите би трябвало да се изличат, с цел да можем да забележим текста “, споделя философът Боян Манчев в едно по-старо издание на „ Аларма “ по стратегия „ Христо Ботев “ – от февруари тази година, с фокус две други негови книги („ Новият Атанор “ и „ Зима: Вещици, комети “), в очакване на „ Свобода все пак “ (малко преди да излезе, както става дума в разговора). А ние тук (радикално и съзнателно) изличихме, не без болежка в сърцето и дълги съмнения, цялостен един паратекст (или радиотескт), писан с няколко спирания от по седмица, две или три след предаването с Боян Манчев за „ Атанор “-а (четен от водещия на „ Аларма “ през лятото на предходната година) и фантастичния часослов (четен по времето на втората Ковид-изолация – несъмнено, през зимата), с цел да освободим място да забележим „ Свобода все пак “ (четена в сегашния момент), премиерата на чийто първи том „ Свръхкритика и модална онтология “ е с водеща Ани Васева и с присъединяване на Миглена Николчина, Димитър Вацов, Огнян Касабов, Дарин Тенев, Божана Филипова, Богдана Паскалева, както и на самия Боян Манчев. Основата на проучването в „ Свобода все пак “ е един свръхкритически прочит на „ Критика на чистия разсъдък “ на Кант със средоточие парадокса на свободата у Кант.

„ Тази книга слага казуса за свободата като на практика метафизичен проблем – написа създателят в увода – Е ли свободата изискване на самото битие, или тя е, в противен случай, само негов химеричен небосвод? Ако свободата е изискване на съществуването, то по какъв начин можем въобще да я познаем? Как това изискване би могло да се отличи от фоновия звук на съществуването? “.

А в това време, в една паралелна галактика, с дву-тримесечна неотложност и необходимост ви каним и в алхимичната пещ на „ Аларма “ (на територията на „ Метеор “), където с Боян Манчев беседваме пред картината на двете вещици на Ханс Балдунг Грин от 1523г., търсейки връзките сред тъмната философия, тъмния спектакъл и тъмния ефир.