Полша блокира климатичната амбиция на ЕС да се превърне в

Полша блокира климатичната упоритост на Европейски Съюз да се трансформира в първия въглеродно-неутрален континент до 2050 г по време на срещата на върха на европейските водачи в Брюксел. Малко след среднощ новият ръководител на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че Варшава е поискала въпросът да се разиска още веднъж през юни, откакто Комисията показа плана си за основаването на фонд, от който ще бъдат финансово обезщетени ограниченията за затваряне на замърсяващи производства.
Шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че планът ще е подготвен през янури.
”Решени сме да се оправим с това климатично предизвикателство и да го обърнем във опция за Европейски Съюз. За нас това е опция да изградим нов модел за напредък, който ще включва доста вложения и иновации”, съобщи тя. Фон дер Лайен обаче добави, че “ако желаеме да убедим Индия и Китай да се включат, ние би трябвало да сме модел за подражателство, да сме единни и да покажем, че смяната е възможна”.
В същото време Полша, която е петата по величина стопанска система в Европейски Съюз е поискала първо да види финансовите гаранции преди да се ангажира с ограниченията за 2050 година
Полша, чиято стопанска система е мощно подвластна от производството на въглища, дружно с Унгария, Чехия и Естония блокираха постигането на климатична индиферентност до 2050 г и през лятото. Вчера обаче Чехия съобщи, че би подкрепила европейския проект, в случай че се резервира нуклеарната енергетика, а Унгария - в случай че бъдат обезпечени финансови обезщетения. Естония мина в другия лагер по-рано. Това остави Полша сама, само че министър председателят Матеуш Мазовецки не е отстъпил по време на дебата на водачите, стана ясно тази заран.
“Разбираме, че Полша има райони, които са напълно подвластни от въглищата и че има потребност от повече време да се запознае с предложенията ни”, сподели Фон дер Лайен.
Европейски Съюз разгласи, че през януари ще провежда в Тирана донорска конференция за Албания, която да събере средства и да помогне на балканската страна да се възвърне от разрушителното земетресение на 26 ноември.
Европейските водачи удължиха с още шест месеца глобите против Русия за войната в Източна Украйна, откакто немския канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон са ги уведомили, че Кремъл продължава да не съблюдава Минските съглашения.
Лидерите предстоящо не съумяха да се спогодят и за дълготрайния бюджет на Европейски Съюз. Като ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел ще се срещне по настрана с всеки от тях, с цел да търси изглаждане на разликите сред страните-платци и получатели, които имат разнообразни упования за финансирането през европейския бюджет за 2021-2027 година 25% от бюджета на Европейски Съюз ще бъде предопределен за планове, свързани с климатичните цели на Съюза, взеха решение водачите.
“Това е най-трудният бюджет в европейската история поради Brexit, тъй като значи, че някои страни членки ще би трябвало да заплащат повече, а други да получат по-малко, в сравнение с са свикнали”, разяснява Мишел, за който срещата е първа след избора му на мястото на Доналд Туск.