Изпитанията през 2020 г.: Брекзит и опасността от нова финансова криза
Политологът Иван Кръстев – началник на Центъра за демократични тактики и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена, даде прогнозата си за 2020 година пред БНР.
Едва ли някой има еднопосочен отговор, само че това ще бъде основна година. Ще има основни избори в разнообразни страни и особено изборът на президент в Съединени американски щати. Ще станат по-ясни избран вид развития, следени през последните две-три години.
През 2020 година стават към този момент 10 години след финансовата рецесия и въпросът е дали ще следим нов цикъл, дали светът ще влезе в нова икономическа рецесия. Има и спорове – като този в Близкия изток – Иран и Ирак, които могат да трансформират света по трагичен метод.
Изборът на Доналд Тръмп беше израз на голямата поляризация на американското общество. В момента социологическите изследвания демонстрират, че нежеланието на огромна част от демократите техните наследник или щерка да се оженят за наследник или щерка на републиканец е
по-голямо от разделянето на католици и протестанти в края на 19-и век.
Става дума за едно общество, което е в скрита революция със себе си. Въпросът е по какъв начин може да бъде преодоляно това огромно разделяне, което има и своите териториални измерения – огромна разлика сред между огромните метрополни градове, сред източния и западния бряг, от една страна, и междинните щати.
Кой ще бъде президент ще има извънредно огромно значение за вътрешната политика на Съединени американски щати. А това ще има огромно значение и за икономическата политика, и за политиката на климатични промени, и изключително за здравната политика.
С президент демократ тонът във връзка с Европа най-вероятно ще бъде изменен, отношението към Европейски Съюз ще бъде по-позитивно. Но да се допуска, че изборът на който и да било ще трансформира Европа още веднъж в най-важния стратегически район за Съединени американски щати, е заблуда. Американската политика от тази позиция е внезапно изменена. Отношенията сред Съединени американски щати и Китай са това, което ще образува американската политика през идващото десетилетие.
Който и да бъде президент на Съединени американски щати, Европа няма да бъде приоритет на Америка.
Нямам отговор на въпроса дали Тръмп ще стане още веднъж президент и една от аргументите е, че в Съединени американски щати не е значимо какъв брой гласове ще вземеш на изборите, а в кои щати. В момента президентът има повече негатив, в сравнение с позитив, само че въпросът е какво ще се случи в три или четири щата.
Психологически всички се умориха от Брекзит. Но въпросът е, че когато на 31 януари, допускам че това ще бъде реалност, Англия публично препотвърди напускането си на Европейски Съюз, стартират едни доста тежки договаряния сред двете страни.
Тук е иронията на историята – в случай че си визиите последните 50 години от 20-и век, деколонизацията, Англия непрестанно договаря със свои някогашни колонии за тяхната самостоятелност. Е в тези договаряния, особено що се отнася до търговия, цялата експертиза е в Лондон, а това, което е от страна на тези новоосвободени страни, е желанието за суверенитет.
За първи път в този момент Англия ще се окаже в позицията на някогашните си колонии.
Тъй като през последните 30 години всички търговски договаряния са водени в Брюксел, тъй като Европа има обща комерсиална политика, сега Англия назначава 10 хиляди нови специалисти в разнообразни търговски сфери, с цел да може да има потенциала да договаря с Европейския съюз.
Но въпреки това, договарянията ще са извънредно тежки и за Европейския съюз, тъй като в случай че до момента той по-добре успяваше да удържа своето единение, в този момент договарянията ще са в другите сфери на стопанската система, а там другите страни имат разнообразни ползи и разнообразни страхове. Потенциалът за разделяне в границите на тези търговски договаряния ще бъде доста по-силен. Проблемът е по какъв начин, разделяйки се, Европа и Англия да запазят естествени връзки. Защото Островът не се реалокира географски по-далече от Европа. Всички, които познават логиката и динамичността на разводите, знаят, че щастливият бракоразвод се случва рядко.
Ако погледнете по какъв начин гласоподават западноевропейците, ще видите не просто, че консерваторите и зелените са представители на две разнообразни идеологии, на две разични генерации. Хората, по-млади от 35-40 години, в доста по-голяма степен са подготвени да гласоподават за зелените партии. Хората над 55 години имат доверие на християндемократически, консервативни партии.
Големите обединения в Европа все по-малко ще бъдат сред социалдемократи и консерватори,
защото доста от главните политически разлики сред консерватори и социалдемократи са размити, от ден на ден това стартира да става поколенческа коалиция.
В Германия имаме доста мощни упования, че идната коалиция ще бъде сред християндемократи и зелени. В последната година от ръководството си Ангела Меркел ще би трябвало да направи по-ясно по какъв начин ще наподобява Германия след Меркел. Има сериозна рецензия, че тя не разрешава появяването на нов мощен водач в границите на личната си партия, а и в страната, и това стартира да основава избран вид неустановеност.
Големият проблем на Европа е времето. До каква степен Европа ще успее през идващите 3-4 години да се препозиционира в един свят, който е много по-различен от света, който беше в 2010 година В този смисъл Меркел остава най-предсказуемият политически водач.
Френският президент Еманюел Макрон има вярната вътрешен глас, че доста неща в Европа би трябвало да се трансформират, в случай че Европейски Съюз желае да остане конкурентен. Но две неща се оказват проблематични за желанието му да бъде водач в Европейския съюз. Първо, и това е обвързвано с характера на френската президентска система,
Макрон сякаш си икономисва времето, належащо да разисква с другите европейски водачи
какво и по какъв начин желае да реализира. Той доста бързо заявява визии и начинания и слага останалите водачи изцяло неподготвени за това, което желае. Това мощно лимитира способността му да реализира действителни промени. Подобно на президента Тръмп, той съумява да промени диалога, само че доста мъчно съумява да го докара до решенията, които желае.
За първи път го има чувството, че страни от проблематични райони има какво да кажат в границите на европейската политика. Отвън България наподобява по-добре, в сравнение с от вътрешната страна и една от аргументите е, че България не е от страните, които са основали проблеми на Европейски Съюз. Малките страни в никакъв случай нямат капацитета да решат огромен проблем, само че те могат да дадат позиция, която отсъства в политиката на огромните.
Много постоянно връзките сред страните са и връзки сред техните водачи В този смисъл фактът, че българският министър-председател е на власт съвсем 10 години, ускорява въздействието му за взимане на решения както в Европа, по този начин и отвън Европа. Това може да бъде забелязано и в Холандия, където министър председателят Марк Рюте ръководи отдавна и това евентуално е една от аргументите той да е най-влиятелният европейски политически водач отвън Меркел и Макрон. Проблемът на дребните страни е, че доста постоянно в тези страни хората знаят едно име.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (60)
Едва ли някой има еднопосочен отговор, само че това ще бъде основна година. Ще има основни избори в разнообразни страни и особено изборът на президент в Съединени американски щати. Ще станат по-ясни избран вид развития, следени през последните две-три години.
През 2020 година стават към този момент 10 години след финансовата рецесия и въпросът е дали ще следим нов цикъл, дали светът ще влезе в нова икономическа рецесия. Има и спорове – като този в Близкия изток – Иран и Ирак, които могат да трансформират света по трагичен метод.
Изборът на Доналд Тръмп беше израз на голямата поляризация на американското общество. В момента социологическите изследвания демонстрират, че нежеланието на огромна част от демократите техните наследник или щерка да се оженят за наследник или щерка на републиканец е
по-голямо от разделянето на католици и протестанти в края на 19-и век.
Става дума за едно общество, което е в скрита революция със себе си. Въпросът е по какъв начин може да бъде преодоляно това огромно разделяне, което има и своите териториални измерения – огромна разлика сред между огромните метрополни градове, сред източния и западния бряг, от една страна, и междинните щати.
Кой ще бъде президент ще има извънредно огромно значение за вътрешната политика на Съединени американски щати. А това ще има огромно значение и за икономическата политика, и за политиката на климатични промени, и изключително за здравната политика.
С президент демократ тонът във връзка с Европа най-вероятно ще бъде изменен, отношението към Европейски Съюз ще бъде по-позитивно. Но да се допуска, че изборът на който и да било ще трансформира Европа още веднъж в най-важния стратегически район за Съединени американски щати, е заблуда. Американската политика от тази позиция е внезапно изменена. Отношенията сред Съединени американски щати и Китай са това, което ще образува американската политика през идващото десетилетие.
Който и да бъде президент на Съединени американски щати, Европа няма да бъде приоритет на Америка.
Нямам отговор на въпроса дали Тръмп ще стане още веднъж президент и една от аргументите е, че в Съединени американски щати не е значимо какъв брой гласове ще вземеш на изборите, а в кои щати. В момента президентът има повече негатив, в сравнение с позитив, само че въпросът е какво ще се случи в три или четири щата.
Психологически всички се умориха от Брекзит. Но въпросът е, че когато на 31 януари, допускам че това ще бъде реалност, Англия публично препотвърди напускането си на Европейски Съюз, стартират едни доста тежки договаряния сред двете страни.
Тук е иронията на историята – в случай че си визиите последните 50 години от 20-и век, деколонизацията, Англия непрестанно договаря със свои някогашни колонии за тяхната самостоятелност. Е в тези договаряния, особено що се отнася до търговия, цялата експертиза е в Лондон, а това, което е от страна на тези новоосвободени страни, е желанието за суверенитет.
За първи път в този момент Англия ще се окаже в позицията на някогашните си колонии.
Тъй като през последните 30 години всички търговски договаряния са водени в Брюксел, тъй като Европа има обща комерсиална политика, сега Англия назначава 10 хиляди нови специалисти в разнообразни търговски сфери, с цел да може да има потенциала да договаря с Европейския съюз.
Но въпреки това, договарянията ще са извънредно тежки и за Европейския съюз, тъй като в случай че до момента той по-добре успяваше да удържа своето единение, в този момент договарянията ще са в другите сфери на стопанската система, а там другите страни имат разнообразни ползи и разнообразни страхове. Потенциалът за разделяне в границите на тези търговски договаряния ще бъде доста по-силен. Проблемът е по какъв начин, разделяйки се, Европа и Англия да запазят естествени връзки. Защото Островът не се реалокира географски по-далече от Европа. Всички, които познават логиката и динамичността на разводите, знаят, че щастливият бракоразвод се случва рядко.
Ако погледнете по какъв начин гласоподават западноевропейците, ще видите не просто, че консерваторите и зелените са представители на две разнообразни идеологии, на две разични генерации. Хората, по-млади от 35-40 години, в доста по-голяма степен са подготвени да гласоподават за зелените партии. Хората над 55 години имат доверие на християндемократически, консервативни партии.
Големите обединения в Европа все по-малко ще бъдат сред социалдемократи и консерватори,
защото доста от главните политически разлики сред консерватори и социалдемократи са размити, от ден на ден това стартира да става поколенческа коалиция.
В Германия имаме доста мощни упования, че идната коалиция ще бъде сред християндемократи и зелени. В последната година от ръководството си Ангела Меркел ще би трябвало да направи по-ясно по какъв начин ще наподобява Германия след Меркел. Има сериозна рецензия, че тя не разрешава появяването на нов мощен водач в границите на личната си партия, а и в страната, и това стартира да основава избран вид неустановеност.
Големият проблем на Европа е времето. До каква степен Европа ще успее през идващите 3-4 години да се препозиционира в един свят, който е много по-различен от света, който беше в 2010 година В този смисъл Меркел остава най-предсказуемият политически водач.
Френският президент Еманюел Макрон има вярната вътрешен глас, че доста неща в Европа би трябвало да се трансформират, в случай че Европейски Съюз желае да остане конкурентен. Но две неща се оказват проблематични за желанието му да бъде водач в Европейския съюз. Първо, и това е обвързвано с характера на френската президентска система,
Макрон сякаш си икономисва времето, належащо да разисква с другите европейски водачи
какво и по какъв начин желае да реализира. Той доста бързо заявява визии и начинания и слага останалите водачи изцяло неподготвени за това, което желае. Това мощно лимитира способността му да реализира действителни промени. Подобно на президента Тръмп, той съумява да промени диалога, само че доста мъчно съумява да го докара до решенията, които желае.
За първи път го има чувството, че страни от проблематични райони има какво да кажат в границите на европейската политика. Отвън България наподобява по-добре, в сравнение с от вътрешната страна и една от аргументите е, че България не е от страните, които са основали проблеми на Европейски Съюз. Малките страни в никакъв случай нямат капацитета да решат огромен проблем, само че те могат да дадат позиция, която отсъства в политиката на огромните.
Много постоянно връзките сред страните са и връзки сред техните водачи В този смисъл фактът, че българският министър-председател е на власт съвсем 10 години, ускорява въздействието му за взимане на решения както в Европа, по този начин и отвън Европа. Това може да бъде забелязано и в Холандия, където министър председателят Марк Рюте ръководи отдавна и това евентуално е една от аргументите той да е най-влиятелният европейски политически водач отвън Меркел и Макрон. Проблемът на дребните страни е, че доста постоянно в тези страни хората знаят едно име.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (60)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ