Пол Дирак, който винаги знае как завършва изречението
Пол Дирак
Пол Дирак, научен физик, (1902 – 1984)
Произход: Англия, британско-швейцарско приблизително семейство, бащата - бежанец от Швейцария, преподавател по френски, майката - от Корнуел, библиотекар
Образование: електроинженерство и математика в Университета в Бристъл, докторат по Квантова механика и Теория на относителността в Кеймбридж
Известен с: Уравнение на Дирак, /описва държанието на фермионите и предсказва съществуването на антиматерия/, основни приноси за развиването на квантовата механика и квантовата електродинамика
Признание: Нобелова премия за физика - 1933 година, Кралски орден, Медал „ Макс Планк “, Лукасов професор по математика в Кеймбридж
Пол Дирак е измежду най-великите физици, подрежда се до Исак Нютон и Алберт Айнщайн , само че е прочут най-много в професионалните среди. Той има едно уравнение и защото за разбирането му е необходим прекомерно комплициран математически уред, необятната аудитория се разсейва.
Няма да ви мъча със самото уравнение, а и не мога, тъй като не го разбирам. То е от друга Вселена, разказва правилата на квантовата механика, тези от света на обикновените частици - и ги сплотява с относителността на Айнщайн.
Уравнението узаконява квантовата механика като същинска просвета и е основа за бурното ѝ развиване. Но и предсказва съществуването на парченце с характерностите на електрона, само че с противоположен заряд - антиматерията.
През 1932 година Карл Андерсън открива въпросната парченце, назовава я „ позитрон “ и чак след това схваща, че тя е предсказана от Дирак. Той пък знае какво е предсказал, само че не може да го потвърди, а и към този момент е дал на сътрудниците си повече, в сравнение с могат да смелят, по тази причина не подвига звук. Когато след това го питат за какво е предпочел да мълчи за антиматерията, дава отговор: „ От чиста плашливост. “
Дори единствено популярното си уравнение да беше извел Пол Дирак, отново щеше да е голяма звезда на физиката. Но има и още. Той пръв създава квантовата доктрина на полето, която изследва появяването на нещо от нищо. И пръв развива теорията за магнитните монополи - хипотетична обикновена парченце с един магнитен полюс, нещо, което не е намерено, само че на което се базира теорията за суперструните.
Фантастична е и концепцията на Дирак, че самото пространствено разположение на две частици въздейства върху техните съ-отношения, т.е., резултатът от умножението на 2 по 3 не постоянно е еднакъв на резултата от умножението на 3 по 2. А по-разбираемо: „ Едно е да обуеш първо чорапите, след това обувките, друго - да сториш противоположното. “
Пол Дирак е освен като талантлив физик, а и огромен ексцентрик. Той е съсредоточен в работата и няма други занимания. Художествена литература съвсем не чете и в никакъв случай не е върви на спектакъл. Когато научава, че младият Опенхаймер (Робърт Опенхаймер e американски физик, обвързван със основаването на първата атомна бомба - б.р.) написа лирика, му споделя: „ Тези неща са противоположни – в науката искаш да кажеш нещо, което никой не знае, с думи, които всеки може да разбере. В поезията би трябвало да кажеш нещо, което всеки знае, с думи, които никой не схваща “.
А когато съветският физик Пьотър Капица дава на Дирак да прочете „ Престъпление и наказване “ на Достоевски и го пита за мнение, коментарът гласи: „ Хубава е. Но в една глава създателят бърка, като разказва слънцето да изгрява два пъти “.
Да, Пол Дирак приема всичко безусловно и това от време на време е занимателно, от време на време е отчайващо. В манастир, където има конференция на физици, някой споделя, че в среднощ излиза фантом, а той пита: „ Полунощ по Гринуич или по лятното време? “.
Надали обаче по този начин смешно звучи една записка към датския физик Нилс Бор . Той се оплаква, че написа публикация, само че не знае по какъв начин да приключи едно изречение, а Дирак споделя: „ Още в учебно заведение са ме учили да не стартирам изречение, в случай че не знам по какъв начин ще го завърша! “.
И неслучайно Айнщайн през 1926 година написа до австрийския физик Паул Еренфест : „ Имам проблем с Дирак. Това балансиране по шеметния път сред гения и лудостта, е извънредно “.
Пол Адриен Морис Дирак е роден през 1902 година в Бристол . Майка му е със слаб темперамент, а татко му е тираничен. Той държи на вечеря да се приказва на френски, тъй че единствено Пол вечеря с него. Оттам на Дирак му остава мощната обвързаност към точната фраза, само че и към мълчанието.
Колегите му в Кеймбридж даже измислят мерна единица за безмълвие - един „ дирак “ е еднакъв на една дума на час. Пол учи електроинженерство и отива в Кеймбридж, с цел да се занимава с доктрина на относителността. Местата обаче са заети и се преориентира към квантовата механика.
През 1926 година е към този момент лекар, през 1928 издава „ Квантова доктрина на електрона “, а през 1930 - „ Принципи на квантовата механика “, неизбежният първи учебник на студентите и до през днешния ден. През 1933 година Дирак, дружно с приятеля си австрийския физик Ервин Шрьодингер , получава и Нобелова премия за физика. Но това не е краят, а по-скоро началото на плодотворната му научна кариера, която приключва 50 години по-късно.
В персоналния си живот ненадейно през 1937 година Пол Дирак се дами. Дотогава той е прочут с неналичието на обществени умения, изключително в връзките с дамите. Веднъж пита приятеля си Вернер Хайзенберг - немски физик, за какво танцува и е сюрпризиран да чуе, че е наслаждение да си измежду красиви девойки. „ Но от кое място авансово знаеш, че те са красиви? “, интересува се Дирак.
Съпругата му - унгарската еврейка Маргит Уигнър, е всеотдайна, а възпитаник на Дирак написа: „ За научната общественост е благополучие, че тя пое грижата над нашия почитан Пол. “
Така Дирак към този момент може да се отдаде единствено на науката и за 7 години прави 11 проучвания с значими приноси. През 1984 година той умира във Флорида на 82-годишна възраст , подобаваща един популярен физик да се запилее в отвъдното, с цел да търси квантовата физика. Или, както самичък споделя - онази висша математика, която Бог безусловно би трябвало да е заложил в основата на света.
Пол Дирак, научен физик, (1902 – 1984)
Произход: Англия, британско-швейцарско приблизително семейство, бащата - бежанец от Швейцария, преподавател по френски, майката - от Корнуел, библиотекар
Образование: електроинженерство и математика в Университета в Бристъл, докторат по Квантова механика и Теория на относителността в Кеймбридж
Известен с: Уравнение на Дирак, /описва държанието на фермионите и предсказва съществуването на антиматерия/, основни приноси за развиването на квантовата механика и квантовата електродинамика
Признание: Нобелова премия за физика - 1933 година, Кралски орден, Медал „ Макс Планк “, Лукасов професор по математика в Кеймбридж
Пол Дирак е измежду най-великите физици, подрежда се до Исак Нютон и Алберт Айнщайн , само че е прочут най-много в професионалните среди. Той има едно уравнение и защото за разбирането му е необходим прекомерно комплициран математически уред, необятната аудитория се разсейва.
Няма да ви мъча със самото уравнение, а и не мога, тъй като не го разбирам. То е от друга Вселена, разказва правилата на квантовата механика, тези от света на обикновените частици - и ги сплотява с относителността на Айнщайн.
Уравнението узаконява квантовата механика като същинска просвета и е основа за бурното ѝ развиване. Но и предсказва съществуването на парченце с характерностите на електрона, само че с противоположен заряд - антиматерията.
През 1932 година Карл Андерсън открива въпросната парченце, назовава я „ позитрон “ и чак след това схваща, че тя е предсказана от Дирак. Той пък знае какво е предсказал, само че не може да го потвърди, а и към този момент е дал на сътрудниците си повече, в сравнение с могат да смелят, по тази причина не подвига звук. Когато след това го питат за какво е предпочел да мълчи за антиматерията, дава отговор: „ От чиста плашливост. “
Дори единствено популярното си уравнение да беше извел Пол Дирак, отново щеше да е голяма звезда на физиката. Но има и още. Той пръв създава квантовата доктрина на полето, която изследва появяването на нещо от нищо. И пръв развива теорията за магнитните монополи - хипотетична обикновена парченце с един магнитен полюс, нещо, което не е намерено, само че на което се базира теорията за суперструните.
Фантастична е и концепцията на Дирак, че самото пространствено разположение на две частици въздейства върху техните съ-отношения, т.е., резултатът от умножението на 2 по 3 не постоянно е еднакъв на резултата от умножението на 3 по 2. А по-разбираемо: „ Едно е да обуеш първо чорапите, след това обувките, друго - да сториш противоположното. “
Пол Дирак е освен като талантлив физик, а и огромен ексцентрик. Той е съсредоточен в работата и няма други занимания. Художествена литература съвсем не чете и в никакъв случай не е върви на спектакъл. Когато научава, че младият Опенхаймер (Робърт Опенхаймер e американски физик, обвързван със основаването на първата атомна бомба - б.р.) написа лирика, му споделя: „ Тези неща са противоположни – в науката искаш да кажеш нещо, което никой не знае, с думи, които всеки може да разбере. В поезията би трябвало да кажеш нещо, което всеки знае, с думи, които никой не схваща “.
А когато съветският физик Пьотър Капица дава на Дирак да прочете „ Престъпление и наказване “ на Достоевски и го пита за мнение, коментарът гласи: „ Хубава е. Но в една глава създателят бърка, като разказва слънцето да изгрява два пъти “.
Да, Пол Дирак приема всичко безусловно и това от време на време е занимателно, от време на време е отчайващо. В манастир, където има конференция на физици, някой споделя, че в среднощ излиза фантом, а той пита: „ Полунощ по Гринуич или по лятното време? “.
Надали обаче по този начин смешно звучи една записка към датския физик Нилс Бор . Той се оплаква, че написа публикация, само че не знае по какъв начин да приключи едно изречение, а Дирак споделя: „ Още в учебно заведение са ме учили да не стартирам изречение, в случай че не знам по какъв начин ще го завърша! “.
И неслучайно Айнщайн през 1926 година написа до австрийския физик Паул Еренфест : „ Имам проблем с Дирак. Това балансиране по шеметния път сред гения и лудостта, е извънредно “.
Пол Адриен Морис Дирак е роден през 1902 година в Бристол . Майка му е със слаб темперамент, а татко му е тираничен. Той държи на вечеря да се приказва на френски, тъй че единствено Пол вечеря с него. Оттам на Дирак му остава мощната обвързаност към точната фраза, само че и към мълчанието.
Колегите му в Кеймбридж даже измислят мерна единица за безмълвие - един „ дирак “ е еднакъв на една дума на час. Пол учи електроинженерство и отива в Кеймбридж, с цел да се занимава с доктрина на относителността. Местата обаче са заети и се преориентира към квантовата механика.
През 1926 година е към този момент лекар, през 1928 издава „ Квантова доктрина на електрона “, а през 1930 - „ Принципи на квантовата механика “, неизбежният първи учебник на студентите и до през днешния ден. През 1933 година Дирак, дружно с приятеля си австрийския физик Ервин Шрьодингер , получава и Нобелова премия за физика. Но това не е краят, а по-скоро началото на плодотворната му научна кариера, която приключва 50 години по-късно.
В персоналния си живот ненадейно през 1937 година Пол Дирак се дами. Дотогава той е прочут с неналичието на обществени умения, изключително в връзките с дамите. Веднъж пита приятеля си Вернер Хайзенберг - немски физик, за какво танцува и е сюрпризиран да чуе, че е наслаждение да си измежду красиви девойки. „ Но от кое място авансово знаеш, че те са красиви? “, интересува се Дирак.
Съпругата му - унгарската еврейка Маргит Уигнър, е всеотдайна, а възпитаник на Дирак написа: „ За научната общественост е благополучие, че тя пое грижата над нашия почитан Пол. “
Така Дирак към този момент може да се отдаде единствено на науката и за 7 години прави 11 проучвания с значими приноси. През 1984 година той умира във Флорида на 82-годишна възраст , подобаваща един популярен физик да се запилее в отвъдното, с цел да търси квантовата физика. Или, както самичък споделя - онази висша математика, която Бог безусловно би трябвало да е заложил в основата на света.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ