Z-Каст 141 - Боя се, че на учениците трябва да им е трудно
Показва ли ни пробата PISA положението на българското обучение? Донякъде, считат гостите в най-новия епизод на Z-Каст, в който се връщаме още веднъж към тематиката за това по какъв начин децата ни се учат и какво остава в главите им след 5, 10 и 12 години в образователната система.
Според учителката по български език и литература Доротея Николова пробата дава " изцяло предстоящо " за положението на нашата просветителна система сега
" Ако изхождаме от резултатите, PISA е измерила ужасяващото състояние, в което се намираме. "
Преподавателят по математика Константин Делчев е по-критичен към теста - най-малко по отношението на неговата област. Някои от въпросите, изключително математическите, имат половината нужна информация. Налице са недобри формулировки и искрено неверни задания, счита той.
" Това за мен е несъответстващ тест по математика. Дали българските възпитаници се оправят добре по математика е напълно друг въпрос. Отговорът е - не, не се оправят. Дали са се справили зле по теста PISA? Явно. Но това, което виждаме в математика и в теста, двете не кореспондират. Затова мен ме ужасява концепцията ние да се водим по PISA за някакви промени. "
Международният тест в действителност е най-вече повод да приказваме за проблемите на образованието.
" Българските възпитаници не учат. И не учат, тъй като обществото по някакъв метод ги е оставило да си мислят, че това е обикновено. Че няма проблем в това, че по този начин би трябвало да бъде ", счита Николова.
Според нея това умеене се развива първо у дома и в детската градина. А в този момент се е " счупило " - налице са тежки дефицити и липса на схващане на работата с езика.
" Започнали сме да си мислим, че по някакъв натурален метод човешкото дете се ражда, и то може да приказва, да мисли, да счита и да схваща света - това ще си стане. Не става. Ставало е по метода, по който става с нас - учили сме. "
От промени има потребност, само че до момента те са били прекомерно безредни и прекомерно чести, счита Делчев.
" Реформите в МОН съставляват опити с деца, само че без етична комисия, която да ги утвърждава ", майтапи се той.
А измененията към опростяване и понижаване на материала могат по-скоро да навредят - въпреки доста учебници и стратегии да имат потребност от усъвършенстване. Децата би трябвало да имат провокации.
" Боя се, че може да се съгласим на изказванието, че на учениците би трябвало да им е мъчно. Колкото гадно и злобно да звучи ", означи Делчев. " Трябва да бъдат изкарани отвън зоната им на комфорт. Това важи за всички възрасти. "
" Когато има компликация, тогава се развива мозъка ", добави Николова.
Какво тъкмо е функционалната просветеност? Какво би трябвало да научат децата?
Трябва ли да се забавляват, до момента в който учат, и какъв е салдото сред качественото обучение и така наречен " едютейнмънт " (от education и entertainment)?
Каква е ролята на родителите в просветителния развой? Помагат ли държавните органи за положителната взаимна работа сред тях и учителите?
Отговорите на тези и доста други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 141:
Слушайте Z-Каст и в платформите, , , .
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Според учителката по български език и литература Доротея Николова пробата дава " изцяло предстоящо " за положението на нашата просветителна система сега
" Ако изхождаме от резултатите, PISA е измерила ужасяващото състояние, в което се намираме. "
Преподавателят по математика Константин Делчев е по-критичен към теста - най-малко по отношението на неговата област. Някои от въпросите, изключително математическите, имат половината нужна информация. Налице са недобри формулировки и искрено неверни задания, счита той.
" Това за мен е несъответстващ тест по математика. Дали българските възпитаници се оправят добре по математика е напълно друг въпрос. Отговорът е - не, не се оправят. Дали са се справили зле по теста PISA? Явно. Но това, което виждаме в математика и в теста, двете не кореспондират. Затова мен ме ужасява концепцията ние да се водим по PISA за някакви промени. "
Международният тест в действителност е най-вече повод да приказваме за проблемите на образованието.
" Българските възпитаници не учат. И не учат, тъй като обществото по някакъв метод ги е оставило да си мислят, че това е обикновено. Че няма проблем в това, че по този начин би трябвало да бъде ", счита Николова.
Според нея това умеене се развива първо у дома и в детската градина. А в този момент се е " счупило " - налице са тежки дефицити и липса на схващане на работата с езика.
" Започнали сме да си мислим, че по някакъв натурален метод човешкото дете се ражда, и то може да приказва, да мисли, да счита и да схваща света - това ще си стане. Не става. Ставало е по метода, по който става с нас - учили сме. "
От промени има потребност, само че до момента те са били прекомерно безредни и прекомерно чести, счита Делчев.
" Реформите в МОН съставляват опити с деца, само че без етична комисия, която да ги утвърждава ", майтапи се той.
А измененията към опростяване и понижаване на материала могат по-скоро да навредят - въпреки доста учебници и стратегии да имат потребност от усъвършенстване. Децата би трябвало да имат провокации.
" Боя се, че може да се съгласим на изказванието, че на учениците би трябвало да им е мъчно. Колкото гадно и злобно да звучи ", означи Делчев. " Трябва да бъдат изкарани отвън зоната им на комфорт. Това важи за всички възрасти. "
" Когато има компликация, тогава се развива мозъка ", добави Николова.
Какво тъкмо е функционалната просветеност? Какво би трябвало да научат децата?
Трябва ли да се забавляват, до момента в който учат, и какъв е салдото сред качественото обучение и така наречен " едютейнмънт " (от education и entertainment)?
Каква е ролята на родителите в просветителния развой? Помагат ли държавните органи за положителната взаимна работа сред тях и учителите?
Отговорите на тези и доста други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 141:
Слушайте Z-Каст и в платформите, , , .
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ