Проф. дфн Георги Каприев е роден в Бургас през 1960

Проф. дфн Георги Каприев е роден в Бургас през 1960 година. Завършва философия в СУ " Св. Кл. Охридски ", специализира в Кьолн и Париж. Професор и учител от Софийския университет. Съосновател е на Европейския върховен лицей за антична и средновековна философия. Автор е на голям брой книги, студии и публикации и е тетатрален наблюдаващ. Преводач от латински, старогръцки, немски и съветски.

- Проф. Каприев, България се намира в предизборна акция. Как се промениха в последните години политическият диалог и политическият език? Какво ви прави най-силно усещане в така наречен политически дискурс?

От най-малко 20 години нашите политици се отнасят към мен и хората като мен с пренебрежение. Държа на взаимност в връзките.

Под политически дискурс от ден на ден у нас се схваща безотговорното и бабаитско говорене. А той е нещо напълно друго. Той основава систематичен модел на общественото държание, сочи тактики. Да, това е разговор, само че зареден с капацитет за деяние и смяна.

Разбира се, в едно обикновено общество има няколко годни политически дискурса, които влизат в конкуренция между тях. У нас няма сходно нещо.

В последните 25 години е в ход негативен асортимент на политиците. Нещо, което се поддържа от всички партии, колкото и да ми е мъчително да го призная, като се изключи Движение за права и свободи.

Резултатите са налице. Имаме говорене за да не се споделя нищо. Когато преди години показах, че е належащо да се формулират няколко, 4-5 точки, които да бъдат декларирани като общо национално богатство, ваши сътрудници публицисти се смееха. Какви са тези детски приказки, какво е общо богатство, питаха те.

А тематиката за общото богатство идва още от Аристотел и продължава да стои в основата на положителната политика. Около нас има консенсуси – гръцки и румънски да вземем за пример – за това какво съставлява то. В българската политическа среда не занапред, ами от 140 години насам няма. Тече персонално облагодетелстване, персонално замогване за сметка на данъкоплатеца. При това в границите на къс интервал. Ако преди време говорихме за 4 години, през днешния ден става въпрос за много по-кратко време.

Мисля си, че не дискурсът, който липсва у нас, е най-голямата пакост. В България просто липсва политика. 

- Били сте и публицист дълго време. Каква е разликата сред наличие, content - модерното разбиране за всичко, което се разгласява и появява в пространството - и една журналистическа, медийна публикация?

Навремето му викаха обстоятелства. Древно предписание е различаването сред обстоятелства и мнения. Публицистиката в личен смисъл на думата е чист коментар, който се опира на някакви обстоятелства, другояче се получават празни приказки.

Фактите в журналистическия материал би трябвало да бъдат изложени правилно и след това, несъмнено, пишещият може да си разреши коментар. Мисля, че в българските условия това от дълго време е омазано. Не единствено, че не можеш да различиш обстоятелствата от коментара, само че се тормозя и че огромна част от обстоятелствата са не обстоятелства. А коментарът в голямата част от случаите е напряко некадърен. Доверието към българските медии върви надолу, правопропорционално на обслужваните от множеството от тях български политици.

- Как технологиите моделират обществения дискурс? Чуваме ли се и разбираме ли се по-добре в допълнение към опцията за непрекъсната съгласуваност?

Бих споделил, че технологиите мощно манипулират дискурса. Както и че лесната досегаемост до тях даже го унищожи.

За мен така наречен обществени медии са една пакост. Никой не те пита за компетентността ти, няма аршин и решето. Сульо и Пульо намира за най-висшето си предопределение да снесе златни яйца в тях. Следя ги доста едва, не присъствам от Facebook и сходни платформи най-малкото, тъй като говоренето там е безконтролно.

Една от главните характерности на сериозната медия е отговорността. Мога да си изпляскам каквото си желая в обществената мрежа, а вие сте свободни да ме напсувате и вие, несъмнено, ще ме напсувате. Дори да има някакъв сериозен проблем, всичко се омазва и се минава в персонални крамоли и дрънканици, на каквито сме очевидци и в политическото ни пространство.

В момента, в който се появи същински, сериозен проблем той незабавно се заглушава с лепестоци – шумове в радиовълновата мрежа. И дисплеят става бял. Този жанр е упражняван задоволително дълго, с цел да бъде натрапен като водещ.

Каква е разликата в подтекста на обстановката в България и Западна Европа?

Разликата е в обертоновете. В България нещата са кресливи, лични, клюкарски, жълти и по този начин нататък. Сериозните и авторитетните западни медии, които проследявам, не си разрешават такива неща. Дори жълтите им издания не си разрешават това, което нашите официози вършат. Там обстоятелствата също се ревизират.

В европейските страни, към които имам взор, с голямо страдание следя едно общо рухване на равнището на това, което назоваваме гражданско общество, гражданско съзнание, гражданска интензивност. Затова пада и равнището на медиите. Но там има една граница, от която по-долу няма по какъв начин да се пада, защото губите публика.

В немския подтекст да вземем за пример преди време " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ) беше така наречен професорски вестник. Като се съберат трима-четирима професори на вечеря, в първите 10 минути по време на аперитива се обсъждаше днешният брой на ФАЦ и по-конкретно фейлетона, страниците за изкуство, и страниците за просвета. Сега към този момент не е по този начин.

Въпреки това тези медии се наблюдават. Има значение по какъв начин едно събитие ще бъде оценено във ФАЦ, " Ди Цайт ", " Нойе Цюрихер Цайтунг ", " Зюддойче Цайтунг ". Разбира се, читателите знаят: тези са по-леви, тези са по-десни и всеки си прави заключения.

Страхувам се, че хората все по-малко имат предпочитание да вършат лични заключения. Съществува рецесия на мисленето.

- Проявихте особена интензивност към свадите в Народния спектакъл предходната и по-миналата година. В последна сметка лицето на Движение за права и свободи Велислава Кръстева напусна, което сякаш ограничи шума към проблема. Означава ли това, че политическата интервенция в театъра е била дейно пресечена?

Не. Според мен Велислава Кръстева бе по-малкият проблем. Нейното наличие и методът, по който го демонстрираше тя, бяха доста забележими. Но мисля, че главното е друго. Моята персонална опозиция против обстановката е следната: аз не стъпвам в Народния спектакъл, до момента в който сегашният шеф продължава да бъде на този пост.

Нашата социална група “Движение за просвета ” сподели задоволително причини за неговото несправяне и за дълготрайните вреди, които работата му ще нанесе на театъра. Срещнахме се с съвсем всички виновни фактори, като се изключи президента Радев. Всеки от тях ни сподели, че този човек е защитаван от тях. Става дума за ГЕРБ, за Движение за права и свободи, може би периферно и Българска социалистическа партия. А другите просто не се интересуват от просвета. Разбира се, както на всички места, тук играят и персонални ползи.

Не изключвам, защото им е доста комфортен, да получи и втори мандат, което значи, че аз дълготрайно няма да навестявам Народния.

Но не става въпрос единствено за това. Случаят не е казус, а всеобща процедура. Народният спектакъл просто е доста видим. И избрани хора сме се заели с концепцията, че една национална институция, основана преди 120 години, не трябва да бъде докарвана до положението, в което се намираше през 70-те и 80-те години – интервалът, в който беше най-слабият софийски спектакъл. През 90-те години тя с големи старания се върна на мястото, на което би трябвало да се намира.

- Какво можем да чакаме от избора на нов патриарх на 30 юни? Реалистична ли е вярата, че е допустимо да бъде излъчена обединителна фигура, сходна на Неофит?

Не бива ролята на българския патриарх, както е разказана в устава на Българската православна черква (БПЦ), да се надценява или обаче подценява. Нашият правилник може би е най-демократичният измежду всички православни църкви. Патриархът не ръководи църквата, той не разполага с пълномощията на московския, на константинополския, на сръбския да изпрати един свещеник от една епархия в друга. Изобщо да се разпорежда какво би трябвало да се прави. При нас действителната църковна власт се намира в ръцете на митрополитите.

Патриархът обаче има няколко доста значими компетенции. Той привиква съвещанията на Светия синод. И в огромна степен дефинира дневния им ред. Има и право на втори глас при гласоподаване, когато се стигне до еднакъв резултат – нещо, което патриарх Неофит употребява един път. Освен това гласът на патриарха звучи най-авторитетно в общественото пространство.

Другото е тихата работа. Нашите владици са хора като всички нас, със своите пристрастия, желания, идеологии и нерядко влизат в несъгласия между тях. Майсторлъкът на водещия съвещанията, т.е. на патриарха, е от всичко това да излезе общо мнение, което да не злепоставя БПЦ.

Патриарх Неофит бе добър избор. За страдание в последната година от живота си той прекомерно постоянно боледуваше и отсъстваше. Това се усети в едни или в други решения. Българската процедура за селекция на патриарх е извънредно демократична. Силно се надявам да изберем подобен патриарх, за какъвто в този момент си приказваме с вас.

- Какъв е прочитът ви на тематиката за изкуствения разсъдък? Забелязват ли се признаци на идеологически и стопански балон? Или фактически е нещо, което коренно ще промени света и живота на хората?

Нищо в историята на човечеството не я е променяло коренно. Но промени в нея има, а изкуственият разсъдък е една от тези, които ще бъдат вписани като исторически скок.

Той е едно средство, което поздравявам. Още от времето, в което беше в бебешките си пелени, се зарадвах, че тройкаджиите ще изгубят постовете си. Това, което те вършат – да вземем за пример писането на всякакви отчети, експертизи и т. н. – изкуственият разсъдък го прави по-добре.

За хора като мен изкуственият разсъдък е могъщо средство, сравнимо с появяването на интернет. Той облекчава неимоверно нашия труд. Край на напъните по търсене на това или това по прашасали библиотеки, има ли литература, няма ли. Използвам изкуствен интелект. Дори за преводи на езици, в които не съм задоволително сигурен. Разбира се, понятийният уред би трябвало да се управлява, а след това текстът да мине през някого, за който този език е майчин. В момента мой текст се намира в сходен етап и корекциите, макар че са на съвсем всеки ред, са най-вече стилистични.

Започнем ли да се доверяваме напълно на изкуствения разсъдък, тогава ще дойдат белите. Развитието на квантовата физика докара до атомната бомба. Това обаче не значи, че би трябвало да анатемосаме науката. Гледам с огромен оптимизъм към сходни неща. С всяко едно от тях е допустима както приложимост, по този начин и корист. Но в случай че човек не рискуваше, към момента щяхме да вървим пешком.

Същевременно рисковете не следва да се подценяват. В момента, в който на тези движимости се делегират човешки връзки, ще стартират да ни се качват на главата. Контролът върху всичко това, върху личния свят не става посредством публичен орган, ами е лична задача.

Боя се обаче, че доста хора в България не желаят свободата си. Страхуват се от нея, защото е директно обвързвана с отговорността. Искат независимост, само че не желаят отговорността. Ситуацията е доста лесна за манипулиране през популистки формули и заклинания. Наблюдаваме го ежедневно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.