Подводната война може да се оприличи на много изискана игра

Подводната война може да се оприличи на доста изискана игра на шах, в която по-хладнокръвният капитан печели живота си. Няма смисъл даже да приказваме за хората, които ще изгубят играта, а отговорността постоянно се носи от един човек. Битката сред два подводни плавателни съда е нещо сходно на боксов мач, като двамата боксьори се движат с кърпи на очите и са пуснати в голяма зала, погълната от тишина.

Достатъчен е единствено един удар, с цел да се реализира успеха. Подводните борби постоянно се разказват от Холивуд и най-вероятно и в този момент най-вероятно си спомняте най-малко един филм със суперподводница и желанието ѝ за доминация и смяна на международните борби.

От друга страна не би трябвало да забравяме, че директната борба сред две подводници не е постоянно срещана. Има и рационална причина – въпреки всичко има кодекс и правила за нахлуване. Не можем да отречем, че подводниците не са се нападали една друга – тъкмо противоположното. Първата записана подводна борба се случва през Първата Световна война, когато немската U-27 съумява да потопи английска подводница E3. Други такива борби ще се записват и през идната война, изключително откакто Германия и Англия ще се борят със зъби и нокти за морски хегемон.

Това е интервал, в който подводниците са принудени да прекарват повече време на повърхността, с цел да изпълнят резервоарите с въздух и също по този начин да разрешат на дизеловите мотори да работят отмерено. Подводният престой нормално лишава едвам няколко часа, тъй като задвижването става на акумулатори, а през Втората Световна война ще открием, че същите не са чак толкоз впечатляващи, с цел да могат да оставят екипажа под вода за по-дълго време.

На акумулатори има и лимитирана скорост – едвам 1/3 от скоростта може да бъде достигната, затова постоянно ще открием връщането на повърхността, включването на дизеловите мотори и презареждането на батериите. Принудителното изплуване носи още повече опасности – вражеските кораби с лекост обстрелват появилите се съперници.

Първата Световна война слага основата на подводните борби и тогава всичко се случва благодарение на инстинкта и познанието – датчиците и сонарите остават в една далечна фикция.

През Втората Световна война се появяват хидрофоните, както и дейния сонар, който разрешава да се чуе придвижването на вражеската подводна лодка. Торпедата също се трансформират и не се разкриват толкоз елементарно на повърхността, както се случва през Първата Световна война. Германия изостава доста при въоръжаването на своите подводни лодки, само че всичко това е разследване на неверния избор на главнокомандващ.

На 5 февруари 1945 година подводница U-864 ще напусне безшумно залива на Берген и ще се насочи на специфична секретна задача. Така наречената интервенция Цезар е почнала. Подводницата е цялостна със секретни технологии, които биха трансформирали хода на войната, само че би трябвало да стигнат невредими до Япония.

Японските инженери ще получат скиците на добре известните Jumo 004 турбоджет мотори, с цел да може японските летци да имат преимуществото и да посрещнат американските асове. В подводницата са качени и двама от най-големите инженери на Messerschmitt, които ще оказват помощ за построяването на нужните летящи птици. Те имат и съставни елементи за разработка на V-2 балистичните ракети и с наслада ще ги срещнат с тайната на далекобойния обстрел.

Подобна технология сигурно е повече от задоволителна, с цел да трансформира Япония в водач, изпреварвайки доста американския съперник. На борда на подводницата ще открием и към 67 тона течен меркурий, подложен в близо 1857 стоманени контейнера. Въпросният детайл е закупен от Италия през 1942 година и влиза в приложимост на германците като главен праймър за експлозивите.

Задачата на капитан Ралф-Реймар Волфрам е да отплава с далекобойната си подводница до крайбрежията на Северна Норвегия, по-късно да пресече арктическия кръг и да премине през руската територия, доставяйки всички детайли в Япония. Германия има единствено няколко месеца, преди да бъде дефинитивно завладяна, само че Берлин се надява, че технологията и военните секрети ще имат опция да стигнат до последната опозиция на съдружниците.

U-864 е подводница от клас IXD2 и е с дължина от 87.5 метра – т.е. доста по-сериозна от класическите и по-често срещани клас VII подводници. Разработена е особено за трансокеански патрули, само че тъкмо тази е приключена, с цел да разполага с по-сериозно товарно поделение.

Иновацията за немското подводно корабоплаване е по този начин наречената шнорхелна система, която разрешава зареждане с О2, без да се постанова изцяло изплуване от водата. С сходна технология е несъмнено, че Волфрам ще може да реализира невъзможното, само че още през цялото време има проблеми. Подводната лодка се забива в плитчините на Киелския канал. Издърпана е на буксир до Бернег в Норвегия и стартира по-сериозни поправки. Там обаче ще се натъкне на английски самолети, които стоварват тежки бомби и предизвикват още повече вреди.

Понасяйки някои тежки удари, подводницата е принудена да плава с доста по-ниска скорост от предстоящото и да мисли други разновидности за редуциране на маршрута. Най-голямата покруса е, че Волфрам продължава да употребява Енигма за връзка, а Англия е разрушила от дълго време кода и знае, че тази подводна лодка може да нанесе доста вреди в бъдеще. До февруари кралската флота към този момент има декодираните известия и знае по какъв начин да се оправи.

HMS Venturer е първата подводница от клас V, която получава заповеди от кралския флот да посрещне немският сътрудник на остров Федже към Норвегия. Малката и по-късна подводница носи на борда си 8 торпеда, само че немският колос е с към 50% по-бърз, затова се оформя една красива и доста свирепа борба.

Venturer идва на пост на 6 февруари, а капитан е лейтенант Джеймс С. Лаундърс, който получава няколко награди за вярната си работа и апропо е записал към 12 потопени подводници в картона си.

Лаундърс потапя подводницата и включва сонара, с цел да търси вражеските подводници. Оказва се, че системата работи задоволително добре и би трябвало да се предава радио сигнал, с цел да може всяка друга подводница от разстояние да може да се разпознава. Така няма да има изненада и капитанът превключва на хидрофони.

Преди въобще да записва U-864, тя от дълго време е минала около него. Много военни истории ще ни описват легендата за чистия боен шанс, само че не можем да пропуснем и обстоятелството, че понякога има митове за най-големите каръци в армията. Капитан Волфрам е тъкмо подобен. След като съумява да избяга на Venturer, дизеловите мотори стартират да работят неравномерно и някои цилиндри просто нямат експлозия. Така завършва и вярата за безшумно и умерено прекосяване.

Капитанът би трябвало да обърне внимание на проблемите, в случай че не желае да остане едно непретенциозно плаващо корито в дълбините. Вместо да продължи напред, капитанът преценя, че е по-добре да се върне назад в Берген за ремонт. По никакъв метод не позволява, че подводницата може да се връща назад в рисковите води.

На 9 февруари, хидрофонният оператор на Venturer чува първите признаци на немската подводна годзила. Отначало счита, че става въпрос за риболовна лодка, само че звукът е прекомерно чудноват. Британците подвигат перископ и виждат втори на повърхността, само че действително се оказва, че това е шнорхеловата система. Като добър капитан, британецът чака немците да излязат на повърхността и да ги торпилира. Немците не са толкоз глупави и вършат зиг-заг маневри, което подсказва, че и неканените посетители са разкрити.

В идващите три часа ще има гонене, което още веднъж може да бъде в интерес на германците. Venturer е на път да изтощи батериите си и скоро ще изплува на брега, само че това значи, че играта завършва, затова с последните сили на своя транспортен съд, подрежда на моряците да заредят торпедата. Започва да счита 3-измерна треактория, с цел да се опита да предскаже къде тъкмо ще мине Волфрам.

Използва само следите на шнорхела, който продължава да стои над водата. За да няма защитни маневри, капитанът се пробва да предскаже маневрите и да стреля пред самата подводница, очаквайки тя сама да застане за обстрел. В 12 часа и 12 минути, Venturer пуска всичките си заредени 4 торпеда в разлика от 17.5 секунди сред всяко изстрелване. След стрелбата следва потапяне на по-голяма дълбочина, с цел да се избегнат контра-атаките от немците.

Немската подводница клас IDX2 до по-малкия си другар

Немците също се спускат към дълбините и съумяват да избегнат три от четирите торпеда. Преди да има време за наслада Лаундер е съумял да пусне втората 4-ка торпеда от по-голяма дълбочина. Преди въобще да се доближи до защитни маневри, 4-тото торпедо от първата пукотевица съумява да откри немците. Хидрофоните демонстрират безгрешния тон на разкъсващ се метал. Немската подводница се свлича на 150 метра на подводното дъно. Всички 73-ма души от екипажа се давят и интервенция Цезар завършва с него.

Повече от половин век ще би трябвало на Норвегия да употребява флотата и да открие останките от немския военен транспортен съд. Неговият товар с токсичен течен меркурий ще продължава постепенно да се изсипва през защитните стени. След още 15 години в пресмятане на риска и заплахите, както и заредените торпеда, Норвегия публично ще погребе подводницата в нещо като саркофаг, употребявайки половин метър пясък и към 160 хиляди тона скали, с цел да се спре по-нататъшно заразяване.