Д-р Владимир Сотиров: Няма изследвания за пораженията върху психиката от Covid мерките
Подкастът на БНР стартира годината с по-различна позиция - тази за психологичното ни здраве и по какъв начин се отрази пандемията на българите в психоемоционален аспект.
Гости в епизода са:
✅ Д-р Владимир Сотиров - клиничен психиатър, практикуващ в Център " Адаптация " - София
✅ Д-р Велислава Донкина - клиничен психолог и лекар по логика на психиката към Българска академия на науките, претендент по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация
" Натрупа се огромна отмалялост и огромно страдалчество и ние всички виждаме белезите на това страдалчество у хората. Това са елемените на една рецесия, чиито последици занапред ще виждаме .
Първата наклонност това е регресът в общестовото, като цяло и във всеки един от нас поотделно. В една такава стресираща среда, каквато е пандемиата, човек реагира първо на опасността от външната среда, само че по-късно реагира и нашият капацитет дали можем да останем релативно рационални или в някакаво равновесие, или не можем ", сподели доктор Велислава Донкина.
" Крайните обвинявания, огромните страхове, огромната опасност каквато е пандемията, заболяването Covid- 19, огромната подозрителност - това демонстрира, че сме доста засегнати и че ни е доста мъчно. Защото опасността за живота е едно от най-дестабилизиращите и пораждащи паника предизвикакелства за индивида .
В същото време страната, в опита да се провежда тази спешна обстановка, слага човек в положение, което е много дестабилизаращо и в което му се споделя какво да прави, не разрешава му се, по този начин човек се слага в позиция като че ли той е дете . Това в комбиниране със страха води до декаданс.
Така човек не може да откри вътрешна опора, макар подозренията и въпросите си. Пандемията ни сподели, че сме незрели, че сме във възрастта на младежите , даже се държим като хора в обстановка на заучена безпощност ", разясни още доктор Донкина.
Тя уточни също, че пандемията и затварянето на децата и учениците, най-много след 4 клас в къщи, води също да трагични проблеми поради неналичието на социализация . Защото образованието на децата в учебно заведение минава през опцията за другарство със съучениците си и с учителите си.
" И би трябвало да кажем, че децата, които са имали компликации в общуването си преди пандемията, не оповестяват за проблем с онлайн образованието и в неналичието на контакти ", разясни клиничният психолог.
" Дори противоположното - 6-7 на 100 имат усъвършенствано психологично здраве - тези, които са имали преди този момент обществена тревога... ", добави доктор Сотиров.
Но пък децата с увреждания, със СОП, - това са 3500 деца в резидентни услуги, които са потърпевши тежко от ограниченията, уточни доктор Владимир Сотиров.
Според него държавното управление би трябвало да е наясно, че при идващ локдаун, този отчет би трябвало да бъде основен - по какъв начин ще се отразят ограниченията на най-уязвимата част от обществото - децата със СОБ, с увреждания, в домовете и в ромските квартали и учебните заведения там.
" Другата наклонност е справяне през отказване . Защото на нас ни писна. Капацитетът ни да стоим в неустановеност, неизясненост, старания, боязън се изчерпа.
Хората желаят да има времева рамка по кое време това ще завърши . Ограниченията на свободата, която можем да практикуваме, бяха трагични и това продължава със същата активност и в този момент ", съобщи от своя страна доктор Владимир Сотиров.
" И в този смисъл на хората им писна, станаха циници, започнаха да отхвърлят - тъй като не могат да възнамеряват освен краткосрочно, само че и в дълготраен проект не знаят какво ще стане с децата им .
Затова хората започнаха да отхвърлят всичко и се държат като тийнейдъжъри, да се държат наобратно, на инат, единствено с цел да се конфронтират, с цел да могат да образуват еднаквост и самостоятелност по този метод. Това са вреди най-много на ограниченията .
Нито едно държавно управление не прави проучване и не регистрира по какъв начин противоепидемичните ограничения повлияват отрицателно на душeвността ни , на самостоятелните ни ориси и на груповото психологично здраве. Ако има такива изследания, те се крият. Още през началото на пандемията започнаха такива проучавания, само че елементарен достъп до тях няма да намерите . Те бяха ориентирани към това по какъв начин повлияват локдауните, затварянето, изолацията, отнемането на свободите върху психичнотото здраве, а не толкоз по какъв начин вирусът се отразява на психологичното здраве ", сподели още доктор Сотиров.
По думите му има проучвания и, само че те не се разпространяват, тъй като се конфронтират с ограниченията и ще доведат до това да се усъмним в ограниченията.
Има и. И в двете проучвания данните са опустошители - над 80 на 100 от младежите във Англия съобащват за драматчно утежняване на психологичното си здраве ".
Д-р Сотиров уточни също, че в обществото, в медиите не се приказва по тази причина по какъв начин хората се усещат до момента в който околните им са с в болница и те нямат достъп до тях поради Covid-19, не се приказва за това, че хора са принудени да изпратят в болница възрастните си родители , които не желаят това, само че под натиска на персоналните лекари ги настаняват за лекуване, без значение, че за тях е била обезпечена здравна грижа в домашни условия, не се приказва за това каква виновност ще изпитват тези деца, чиито родители по-късно умират в болничното заведение, а те ще живеят с безконечния въпрос: Какво можех да направя?
Има към този момент десетки случаи, в които околните не могат да си вземат довиждане с умрелите си родственици - това е непоносима вреда за цялостен живот, регистрира още доктор Сотиров.
По думите на клиничния психиатър у нас не се приказва и за неприятното качеството на здравна помощ и за неналичието на обикновена сестринска грижа от време на време при болните с ковид - а това също е част от резултатите на пандемията и на ограниченията.
Д-р Велислава Донкина заключи, че ние би трябвало да си дадем сметка, че светът върви интензивно в посока на разделяне, уединяване и онлайн връзка. " Но пък би трябвало да бъдем реалисти и виждайки нещата, такива кавито са, да си дадем сметка, че методът да излезем от тази позиция на травматизъм е да преосмислим за себе си нещата , да променим себе си, не да упрекваме всички и всичко към себе си, да стартираме да мислим по-критично. За да не продължим да страдаме и отсега нататък " , сподели тя.
Според доктор Владимир Сотиров ние сме извънредно разнородно общество и всички ограничения би трябвало да се преценяват с това, тъй като - " Дозата прави отровата " - по тази причина би трябвало да се регистрира какъв брой е положителното и какъв брой е злото .
Слушайте епизода тук:
Или тук:
От диалога ще научите още :
✅ Кои са трендовете в психоемоционалното положение на българите две години в пандемия
✅ Отчитат ли се на властово ниво психическите контузии за обществото като цяло
✅ Кои психологични проблеми са зачестили поради ограниченията
✅ Каква психическа помощ търсят хората в пандемия
✅ Как повлия пандемията на децата, на младежите, на работещите хоумофис
✅ Обратим ли е ударът върху тяхната социализация от дългия престой зад екраните вкъщи
✅ Как се отрази пандемията на децата с увреждания, със специфични просветителни потребности, на децата, настанени в институции и измежду ромите
✅ Какви страхове развиха хората и за какво, както и по какъв начин да се оправим с тях
✅ Привнасят ли родителите върху децата си своите паники
Д-р Велислава Донкина е клиничен психолог и лекар по логика на психиката към Българска академия на науките, претендент по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация. Работи в региона на развиването и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България и управлява първото по рода си психоаналитично поделение в болнична институция – Звеното за психична и немедицинска грижа в Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести. Сертифициран водещ на Балинтови групи, хоноруван учител към магистърска стратегия “Клинична логика на психиката – психоаналитична вероятност ” на Нов български университет. Член на Международната асоциация по психоонкология, Международната асоциация по невропсихоанализа, Българско здравно съдружие по хематология, Българско психоаналитично общество и Българско балинтово общество, дипломиран член на Българска асоциация по психотерапия.
Д-р Владимир Сотиров е приключил медицина през 1995 година в МУ-София. От 1996 до 2001 година работи в Държавна психиатрична болница " Св. Иван Рилски " - Нови Искър (Курило).
Съосновател и шеф на Център " Адаптация " от 2001 година и понастоящем. С магистърска степен по здравни политики и мениджмънт на опазването на здравето (НБУ, 2009). С ползи в региона на обществената психиатрия и аналитична психотерапия.
Всички епизоди на подкаста " Коронавирус Ваксините " можете да чуете:
Гости в епизода са:
✅ Д-р Владимир Сотиров - клиничен психиатър, практикуващ в Център " Адаптация " - София
✅ Д-р Велислава Донкина - клиничен психолог и лекар по логика на психиката към Българска академия на науките, претендент по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация
" Натрупа се огромна отмалялост и огромно страдалчество и ние всички виждаме белезите на това страдалчество у хората. Това са елемените на една рецесия, чиито последици занапред ще виждаме .
Първата наклонност това е регресът в общестовото, като цяло и във всеки един от нас поотделно. В една такава стресираща среда, каквато е пандемиата, човек реагира първо на опасността от външната среда, само че по-късно реагира и нашият капацитет дали можем да останем релативно рационални или в някакаво равновесие, или не можем ", сподели доктор Велислава Донкина.
" Крайните обвинявания, огромните страхове, огромната опасност каквато е пандемията, заболяването Covid- 19, огромната подозрителност - това демонстрира, че сме доста засегнати и че ни е доста мъчно. Защото опасността за живота е едно от най-дестабилизиращите и пораждащи паника предизвикакелства за индивида .
В същото време страната, в опита да се провежда тази спешна обстановка, слага човек в положение, което е много дестабилизаращо и в което му се споделя какво да прави, не разрешава му се, по този начин човек се слага в позиция като че ли той е дете . Това в комбиниране със страха води до декаданс.
Така човек не може да откри вътрешна опора, макар подозренията и въпросите си. Пандемията ни сподели, че сме незрели, че сме във възрастта на младежите , даже се държим като хора в обстановка на заучена безпощност ", разясни още доктор Донкина.
Тя уточни също, че пандемията и затварянето на децата и учениците, най-много след 4 клас в къщи, води също да трагични проблеми поради неналичието на социализация . Защото образованието на децата в учебно заведение минава през опцията за другарство със съучениците си и с учителите си.
" И би трябвало да кажем, че децата, които са имали компликации в общуването си преди пандемията, не оповестяват за проблем с онлайн образованието и в неналичието на контакти ", разясни клиничният психолог.
" Дори противоположното - 6-7 на 100 имат усъвършенствано психологично здраве - тези, които са имали преди този момент обществена тревога... ", добави доктор Сотиров.
Но пък децата с увреждания, със СОП, - това са 3500 деца в резидентни услуги, които са потърпевши тежко от ограниченията, уточни доктор Владимир Сотиров.
Според него държавното управление би трябвало да е наясно, че при идващ локдаун, този отчет би трябвало да бъде основен - по какъв начин ще се отразят ограниченията на най-уязвимата част от обществото - децата със СОБ, с увреждания, в домовете и в ромските квартали и учебните заведения там.
" Другата наклонност е справяне през отказване . Защото на нас ни писна. Капацитетът ни да стоим в неустановеност, неизясненост, старания, боязън се изчерпа.
Хората желаят да има времева рамка по кое време това ще завърши . Ограниченията на свободата, която можем да практикуваме, бяха трагични и това продължава със същата активност и в този момент ", съобщи от своя страна доктор Владимир Сотиров.
" И в този смисъл на хората им писна, станаха циници, започнаха да отхвърлят - тъй като не могат да възнамеряват освен краткосрочно, само че и в дълготраен проект не знаят какво ще стане с децата им .
Затова хората започнаха да отхвърлят всичко и се държат като тийнейдъжъри, да се държат наобратно, на инат, единствено с цел да се конфронтират, с цел да могат да образуват еднаквост и самостоятелност по този метод. Това са вреди най-много на ограниченията .
Нито едно държавно управление не прави проучване и не регистрира по какъв начин противоепидемичните ограничения повлияват отрицателно на душeвността ни , на самостоятелните ни ориси и на груповото психологично здраве. Ако има такива изследания, те се крият. Още през началото на пандемията започнаха такива проучавания, само че елементарен достъп до тях няма да намерите . Те бяха ориентирани към това по какъв начин повлияват локдауните, затварянето, изолацията, отнемането на свободите върху психичнотото здраве, а не толкоз по какъв начин вирусът се отразява на психологичното здраве ", сподели още доктор Сотиров.
По думите му има проучвания и, само че те не се разпространяват, тъй като се конфронтират с ограниченията и ще доведат до това да се усъмним в ограниченията.
Има и. И в двете проучвания данните са опустошители - над 80 на 100 от младежите във Англия съобащват за драматчно утежняване на психологичното си здраве ".
Д-р Сотиров уточни също, че в обществото, в медиите не се приказва по тази причина по какъв начин хората се усещат до момента в който околните им са с в болница и те нямат достъп до тях поради Covid-19, не се приказва за това, че хора са принудени да изпратят в болница възрастните си родители , които не желаят това, само че под натиска на персоналните лекари ги настаняват за лекуване, без значение, че за тях е била обезпечена здравна грижа в домашни условия, не се приказва за това каква виновност ще изпитват тези деца, чиито родители по-късно умират в болничното заведение, а те ще живеят с безконечния въпрос: Какво можех да направя?
Има към този момент десетки случаи, в които околните не могат да си вземат довиждане с умрелите си родственици - това е непоносима вреда за цялостен живот, регистрира още доктор Сотиров.
По думите на клиничния психиатър у нас не се приказва и за неприятното качеството на здравна помощ и за неналичието на обикновена сестринска грижа от време на време при болните с ковид - а това също е част от резултатите на пандемията и на ограниченията.
Д-р Велислава Донкина заключи, че ние би трябвало да си дадем сметка, че светът върви интензивно в посока на разделяне, уединяване и онлайн връзка. " Но пък би трябвало да бъдем реалисти и виждайки нещата, такива кавито са, да си дадем сметка, че методът да излезем от тази позиция на травматизъм е да преосмислим за себе си нещата , да променим себе си, не да упрекваме всички и всичко към себе си, да стартираме да мислим по-критично. За да не продължим да страдаме и отсега нататък " , сподели тя.
Според доктор Владимир Сотиров ние сме извънредно разнородно общество и всички ограничения би трябвало да се преценяват с това, тъй като - " Дозата прави отровата " - по тази причина би трябвало да се регистрира какъв брой е положителното и какъв брой е злото .
Слушайте епизода тук:
Или тук:
От диалога ще научите още :
✅ Кои са трендовете в психоемоционалното положение на българите две години в пандемия
✅ Отчитат ли се на властово ниво психическите контузии за обществото като цяло
✅ Кои психологични проблеми са зачестили поради ограниченията
✅ Каква психическа помощ търсят хората в пандемия
✅ Как повлия пандемията на децата, на младежите, на работещите хоумофис
✅ Обратим ли е ударът върху тяхната социализация от дългия престой зад екраните вкъщи
✅ Как се отрази пандемията на децата с увреждания, със специфични просветителни потребности, на децата, настанени в институции и измежду ромите
✅ Какви страхове развиха хората и за какво, както и по какъв начин да се оправим с тях
✅ Привнасят ли родителите върху децата си своите паники
Д-р Велислава Донкина е клиничен психолог и лекар по логика на психиката към Българска академия на науките, претендент по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация. Работи в региона на развиването и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България и управлява първото по рода си психоаналитично поделение в болнична институция – Звеното за психична и немедицинска грижа в Специализираната болница за интензивно лекуване на хематологични болести. Сертифициран водещ на Балинтови групи, хоноруван учител към магистърска стратегия “Клинична логика на психиката – психоаналитична вероятност ” на Нов български университет. Член на Международната асоциация по психоонкология, Международната асоциация по невропсихоанализа, Българско здравно съдружие по хематология, Българско психоаналитично общество и Българско балинтово общество, дипломиран член на Българска асоциация по психотерапия.
Д-р Владимир Сотиров е приключил медицина през 1995 година в МУ-София. От 1996 до 2001 година работи в Държавна психиатрична болница " Св. Иван Рилски " - Нови Искър (Курило).
Съосновател и шеф на Център " Адаптация " от 2001 година и понастоящем. С магистърска степен по здравни политики и мениджмънт на опазването на здравето (НБУ, 2009). С ползи в региона на обществената психиатрия и аналитична психотерапия.
Всички епизоди на подкаста " Коронавирус Ваксините " можете да чуете:
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ