Почитаме паметта на двама светци, ето какво не знаем за

Почитаме паметта на двама светци, ето какво не знаем за тях. Когато почнало преследването на иконопочитанието при император Лъв Исавриец (717-741 г.), Теодосия дружно с други монахини се противопоставили на новата разкол.

На 29 май Българската православна черква уважава паметта на свети Александър Александрийски и на преподобномъченицата
Теодосия Цариградска.
Свети Александър живял по времето на император свети Константин Велики (306-337 г.). Отличавал се с положително богословско обучение, благост и с доста други добродетели. В 313 година той бил определен за архиепископ на град Александрия в Египет. Когато в 319 година александрийският духовник Арий почнал да популяризира своята разкол (че Син Божи е създание, по-нисше от Отец), свети Александър бащински се опитал да го убеди да се откаже от неправилното си обучение,
само че Арий настойчиво отказвал.
След поредност от безуспешни опити да бъде вразумен, Арий бил отстранен от Църквата и жигосан като осквернител. Свети Александър, макар напредналата си възраст, взел участие и в Първия космополитен събор в 325 година, който също осъдил Арий. Завърнал се в Александрия, светителят продължи да се бори за отбрана на православната религия до гибелта си през 326 година Бил завещан на поста
от своя възпитаник свети Атанасий Велики.
Света преподобномъченица Теодосия била родена в Цариград в заможно семейство, само че на седемгодишна възраст останала сираче от татко и била дадена за развъждане в девически манастир, където след това станала монахиня. След см­­­­­­ъртта на майка си младата монахиня раздала на бедните своето завещание и с огромно старание се стараела да придобие духовно съвършенство.
Когато почнало преследването на
иконопочитанието при император Лъв Исавриец (717-741 г.), Теодосия дружно с други монахини се противопоставили на новата разкол. Започнали да стачкуват в столицата, даже се събрали да попречат да бъде унищожена иконата на Иисус Христос над Медните врата, който е парадният вход на двореца, само че били хванати и множеството от тях били затворени, някои били изпратени на изгнание. А Теодосия, като водеща в протеста на монахините, била измъчвана и най-после обезглавена от бойците. Това станало в 730 г.