По-важно е бързо да се открие самолетна линия до Скопие,

По-важно е бързо да се открие самолетна линия до Скопие, в сравнение с да се караме за етноса, от който бил Гоце Делчев: Ивайло Дичев за разногласието със Северна Македония и пътищата за неговото разрешаване.

залага на прагматизъм и енергични дейности. Естествено то се захвана да вади България от задънената улица в връзките със Северна Македония, където я вкараха (какво единствено име за българска партия!). Петков сложи 6-месечен период за намиране на компромис и разгласи, че ще разшири обсега на диалозите сред двете страни в посока на бизнеса, транспортната инфраструктура, културния продан. Защото по-важно е бързо да се открие самолетна линия до Скопие (както държавното управление обещава), в сравнение с да се караме за.

Разбира се, политиката е изкуство на компромиса и българските политици ще би трябвало да покажат на гласоподавателите си, че са получили нещо и са защитили националния интерес. Както прочее и македонските. Нека прибавя и че президентът Радев – въпреки че откри и издигна Петков – надали е на неговия ум и не бих се учудил в случай че вземе да го играе чугунена глава по тази тематика. Все отново хубавото е, че лъже-патриотите не влязоха в Народното събрание, а националистите-социалисти се сринаха на изборите.

За шестте български претенции

Въпросът е какво може да изиграе ролята на победа за пред българския гласоподавател, култивиран към този момент три години с антимакедонски нервности (каквито прочее се разгарят и от другата страна). Да се построи железопътна линия е дълга работа, по тази причина пък да се сменят няколко табелки по улиците на Скопие ще даде на българите неотложно задоволство.
Редакцията предлага
Исканията на София са шест. Оставям настрани двете чисто официални - декларирането на невмешателство във вътрешните работи на България и постоянната използването „ република “ към името на Северна Македония (което трябвало да значи, че от Скопие нямат териториални искания към Пиринския край). Нашата съседка е много по-малка и слаба във военно отношение и да се страхуваш от сходни неща ми се вижда леко неуместно. Но по този начин или другояче тези двете могат незабавно да се изчистят ритуално и тържествено.

Основна рекламация към Скопие това е „ включването на българите в конституцията на Северна Македония “. По мои наблюдения тук е и ключът към повдигането на ветото – нашите управници ще могат да се върнат с трофея и да тържествуват. Преди 20 година българите там бяха 1400, при новото слушам да се приказва за към 3000, което отново е три пъти по-малко от власите. Но несъмнено нищо не пречи те да бъдат оповестени за малцинство в конституцията в изреждането преди „ и други “.

Тук обаче има два сложни въпроса. Промяна на македонската конституция изисква квалифицирано болшинство, а дали такова може да се събере понастоящем, аз не съм сигурен. Вторият, това е дали София ще е удовлетворена от броя на хората, които ще са се оповестили за българи в преброяването от тази година. От президента до последния фейсбукар българите са уверени, че цифрата ще бъде манипулирана. Къде са тия 120 000 индивида, които са се оповестили за българи и са взели паспорти? Значи ги дискриминират, не им разрешават да имат своята еднаквост? Истината, несъмнено, е ясна за всеки –. Ама по какъв начин в този момент да ги издирим, по какъв начин да ги накараме да се преброят като българи?

В Северна Македония надали са учудени от тази тематика – преброяването там нормално се трансформира в политически проблем, тъй като малцинствените права имат цифрово изражение. Не знам и до каква степен ще удовлетвори това решение българските жители, които са уверени, че в СМ живеят потомци на българи. Да добият последните права на малцинство, това ще значи, че болшинството в тази страна е друго. Да прибавя и че е много безсрамно от наша страна да настояваме някой да вкарва малцинства в конституцията, в случай че, които са към 8%. И подготвени ли сме на реципрочна основа да признаваме македонско малцинство у нас – отговорът е публично и изрично не. Но да не издребняваме. Компромисът е елементарен и нищо на коства на Скопие да го направи – единствено да съберат двете трети в Народното събрание.

Предотвратяването на езика на омразата към България е нещо неразбираемо, което може да се разтяга както си искаш. Примери бяха давани с това, че античните българи били определяни като татари. Какво обидно има да си татарин не знам, аз мисля, че наскърбяваме татарите като се наскърбяваме. Но това по този начин или другояче е нелепост. Ако на следващия ден в напишат, че прабългарите са хуни, което е по-близо до истината, ние май отново ще го броим за „ език на омразата “. Преди пък някой беше обидил сексистки министърката на външните работи, някакви освирквали артиста за Евровизия, който имал български паспорт. Един публицист стигна до там да упрекна комшиите, че не се били зарадвали на нашето приемане в Европейски Съюз. Абе не ни обичат и това е!

С историята ще е най-трудно

Бедата е там, че се търси спор, с цел да се оправдае заетата един път позиция – вижте какъв брой сме мощни, от нас зависи нещо, ще си го изкараме на по-слабия. Спомнете си единствено скорошното обвиняване, което гръмна в българските медии, че СМ поругава български военни гробища. После се оказа, че Външно министерство ще ревизира дали въобще там е имало гробище. И абсурдът затихна, само че си остана чувството, че те ни поругават. Надявам се, че Петков няма потребност да играе тази игра, неговият електорат е различен.

Разбира се, най-трудната тематика е историята. За жал, държавното управление на Петков не се кани да закрие, която буксува и разрешава на политиците да буксуват и те. Все отново новата политика като че ли се готви да „ гледа напред ", а историците да не се пришпорват с политически задания. Впрочем нещо такова планува единствената подточка в Договора за добросъседство, където се загатва история – комисията да работи, само че там не се планува тя да е тази, която ще вземе решението за приемане в ЕС; няма периоди за нейните решения, нито пък са конкретизирани задачите, които ѝ се слагат. Нека припомня, че Франция и Германия написаха първия си взаимен учебник по история тъкмо 50 години след сключването на, 56 след учредяването на Европейската икономическа общественост. Ако бяха почнали с историята в този момент щяха да са като нас - до средата.

Проф. Ивайло Дичев

И в случай че питате мен въобще не става дума за исторически обстоятелства, в които се кълнат и от двете страни, а за идентичности, които са тръгнали в разнообразни направления през последния век. Идентичността не е реалност, а групово прекарване, което се основава както на история, по този начин и на легенди, филми, песни, локална кухня. Надявам се Петков да си показва нещо такова като съвет за културен продан – търсене на това, което ни сближава, не „ авторско право " над един или различен воин от предишното.

За българския фашизъм и македонския югокомунизъм

Една сериозна историческа комисия оттук насетне има да се занимава само със събитията от средата на 20-и век, които имат директно отношение към разрива сред народите ни: българския фашизъм и ранния югославски комунизъм.

За втория – уповавам се македонските интелектуалци да се активизират и да осъдят насилията над хората с българско съзнание след 1948-а. Реабилитацията на потърпевшите е едно от настояванията на българската страна, което незабавно може (и би трябвало!) да се извърши.

С българския фашизъм следва да се захванем ние тук. До 1989 доктрината за монархо-фашизма беше публично възприета от комунистическата партия, та дори имаше купа „ герой срещу фашизма “. Как стана по този начин, че внезапно тия хора – някогашни комунисти като Радев, някогашни доносници на държавна сигурност като Каракачанов – се завъртяха на пети и оповестиха, че фашизъм не е имало, а каквото сме правили в окупираните територии било по разпореждане на Хитлер? От 10 кладенци вода докараха да потвърждават, че не било фашизъм, нямало всеобща партия, нямало газови камери. Ами всякакви фашизми има – от мекия в Португалия, до радикалния в Унгария. Но оттатък терминологичното жонгльорство за всеки естествен човек е ясно, че тогавашната българска страна е съизвършител на нацистките закононарушения – пуска немските войски да атакуват Югославия и Гърция, извозва с вагони на БДЖ евреите в Треблинка. А аргументът, че сме, а сме дали непознатите – ами той самичък по себе си е същината на фашизма.

Как можем да се разберем

Мисля, че в случай че тук България направи един жест и отстъпи - което значи преди всичко да престане да се „ наскърбява “ на фашистки окупатор - нещата ще потръгнат. Мисля, тогава и комшиите ще схванат, че доста български бойци преди време са вярвали, че вземат участие в светла идея и след това са се оказали излъгани.

Разбирателство по предишното ще има единствено в случай че всеки е податлив да се вгледа в грешките на своите.