Моделът ГЕРБ превръща обществото в социална купчина
По традиция, след оценките за предходната година, " Дневник " стартира 2018 година с упованията и прогнози на философи, политолози и социолози. Четете всички отзиви в специфичната тематика " Годината ".
Каква година очаквате – безоблачна за властта, с земетресения...?
- От обезпечаване на спокойна година за властта има смисъл, единствено в случай че тази власт се готви за съществени промени или организира промени. Настоящата власт не организира промени, а се носи като платноход по ветровете на избрана обстановка, която сега е удобна. Която и власт да ни управляваше при такава обстановка, в случай че не е изцяло незаконна, щеше да реализира триумф. Затова и мантрите, че нещо толкоз ужасно ще се случи, в случай че ГЕРБ изгубят властта, са просто мантри. Страшното ще се случи, не в случай че ГЕРБ изгубят властта, а в случай че конюнктурата в света се промени.
Но – да, безредици и земетресения ще има. Или по-точно трусчета по линията корупция. Но единствено трусчета. И тъй като липсва действителна опция на ръководството на ГЕРБ и Патриотите, и още повече, тъй като тези, които се афишират за най-върлите борци против корупцията – Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, не биха дръзнали да осветлят казуса в същинските му мащаби, с цел да не паднат самите те жертви на това осветляване.
Ако господин Борисов въпреки всичко загуби ръководството, то ще е заради изблик на засегнато самолюбие, а не заради някакви държавнически аргументи. В този смисъл то няма действително значение.
Колко значимо е европредседателството?
- Т.нар. европредседателство е, видяно в профил, един огромен бюрократичен акт.
Е, да, само че то е и гала, която би трябвало да ни легитимира като по-пълноценна част от Европа. Проблемът е, че тези, които ще ни легитимират, имат съществени проблеми със личната си легитимация и част от тези проблеми се дължат и на това, че бюрократични актове се трансформират в церемонии, в които се влага целият символен и стопански запас на една страна.
Ще успее ли България да отбрани идеята на балканските страни, които се стремят към участие в Европейски Съюз? Ще успее ли да се намеси в разговора Европейски Съюз – Анкара?
- Двете неща са свързани по необикновен метод. Едни мощни Балкани, които членуват в Европейски Съюз, са естествено голяма спънка пред имперските упоритости на Турция, ръководена от господин Ердоган, тъй че на България ще бъде мъчно хем да води единия развой, хем да е балансьор в другия. Няма по какъв начин да стане, още повече, че в нас работи мощно и една не изключително прагматична историческа горделивост, която ни тика да сме си настрана – и от Турция, и от другите страни на Балканите. Добре е стъпките да са дребни и съответни, без да са плахи.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- Да не се изложим пред непознатите хора – това е един от законите на българския публичен нрав, ключът към неприятното българско гостолюбие, граничещо с ласкателство, най-ефикасното опрощение да скрием споровете под килима. Нашата грижа не е за госта, който желаеме да посрещнем добре; нашата грижа е този посетител да не види какви сме или по-точно какви не сме. Защото в случай че сме спокойни и горди с това, което сме, опасенията ни ще бъдат единствено дребни грижи. Уви, по истеричното очакване на така наречен чужденци проличава, че днешната власт по никакъв начин не се усеща уютно с това, което ще им покаже.
Има обаче и различен взор към въпроса. Мисля си за прелестното стихотворение на Кавафис, в което едни цивилизовани люде чакат варварите и варварите не идват. Да не се окаже, че ние, " варварите ", се готвим за цивилизованите европейци, чакаме ги да дойдат да ни отърват от нашето безчовечие, да ни признаят за част от техния свят, а най-после те не идват, т.е. идват някакви хора, които са напълно като нас и освен, че няма от какво да ни отървават, ами ни натоварват и със личните си, видимо по-цивилизовани тежести.
Ще има ли развръзка въпросът " АЕЦ Белене "?
- Тази централа надали в миналото ще създаде ток, само че тя от дълго време създава напрежение. Казвам това, с цел да разделим икономическите причини от прочувствените. Това е последният огромен план на социализма, последният мастодонт от това време, последният знак на онази стопанска система – решението за него е по някакъв метод и решение за наследството на социализма. Така че нещата не опират просто до икономическа целесъобразност; ориста на този проблем ще се реши тогава, когато най-накрая решим какво е отношението ни към социализма и неговото завещание.
Президентът Радев предложения Владимир Путин да посети България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението. Ще пристигна ли съветският президент в България през 2018?
- Проблемът не е в поканата, която по този начин или другояче беше отклонена, даже в противен случай – в реда на нещата е съветският президент да бъде поканен и да гостува на едно сходно честване. Проблемът е в държанието ни като домакини – дали няма да забравим, че в тази война вземат участие и българи, че след това е платена от българската хазна, че въпреки и братска, тя не е безкористна И най-много: че когато Русия гостува някъде, домакините стават непотребни.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- Колкото и да ми е неприятно да го кажа, считам, че не, или най-малко не и до момента в който единственият проблем е така наречен обединяване. Важно е, несъмнено, тези групи да се свържат, само че надалеч по-важно е да се излезе от технократското говорене и да се нападат без заобикалки два въпроса, които ще са основни за бъдещия ни живот, а точно: равни ли са в действителност хората (в какво са равни и в какво не) и доколко обособеният човек и целият народ са виновни за персоналната си и публичната си независимост.
Не може да имаме ефикасна дясна партия без дясна идеология и надлежно – да имаме дясна идеология, която, както е сега, робува на един елементарен, срамежлив мироглед за тъждество и едва-едва дръзва да подлага на критика метода, по който живее обособеният човек и неговата група. Дясно значи блян в случай че не за най-хубаво, то най-малко за по-добро. Дясно значи блян към усъвършенстване на обособения човек и неговата група чрез обучение и опиране на някакви неоспорими полезности. Дясно значи и това – граници на релативизма.
Възможно ли е да се появи опция на ГЕРБ? Каква?
- За да се появи опция на ГЕРБ, би трябвало да се появи задоволително самоуверен политически индивид, който да оспори посредствения модел за благополучие, предлаган от тази най-голяма българска партия. В какво се състои този модел ли? В това да оставиш хората да са щастливи с първото, което им иде да създадат или кажат.
Това е ГЕРБ – политически механизъм за облекчаване на първичните стремежи и потребности. Е, да, единствено дето този модел в действителност няма доста общо с политиката, рано или късно той трансформира обществото в една обществена купчина. Както изтощеният от цяла нощ чалга и пиянство на сутринта към този момент не е организъм, а телесна купчина.
На какво се надявате?
- От няколко години то е едно и също: повече хора да изоставен окончателно " Facebook ", да прочетат най-малко няколко стойностни книги, да се усъмнят в желанията си и в случай че тези стремежи оцелеят – да се впуснат с всички сили в тяхното реализиране. Повече хора в тази страна да си обичат живота и мястото, на което живеят – географско и обществено.
Що се отнася до страната – да спре да се носи по вятъра и да дефинира цел, в случай че щете – опрощение за това, че съществува.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (730)
Каква година очаквате – безоблачна за властта, с земетресения...?
- От обезпечаване на спокойна година за властта има смисъл, единствено в случай че тази власт се готви за съществени промени или организира промени. Настоящата власт не организира промени, а се носи като платноход по ветровете на избрана обстановка, която сега е удобна. Която и власт да ни управляваше при такава обстановка, в случай че не е изцяло незаконна, щеше да реализира триумф. Затова и мантрите, че нещо толкоз ужасно ще се случи, в случай че ГЕРБ изгубят властта, са просто мантри. Страшното ще се случи, не в случай че ГЕРБ изгубят властта, а в случай че конюнктурата в света се промени.
Но – да, безредици и земетресения ще има. Или по-точно трусчета по линията корупция. Но единствено трусчета. И тъй като липсва действителна опция на ръководството на ГЕРБ и Патриотите, и още повече, тъй като тези, които се афишират за най-върлите борци против корупцията – Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, не биха дръзнали да осветлят казуса в същинските му мащаби, с цел да не паднат самите те жертви на това осветляване.
Ако господин Борисов въпреки всичко загуби ръководството, то ще е заради изблик на засегнато самолюбие, а не заради някакви държавнически аргументи. В този смисъл то няма действително значение.
Колко значимо е европредседателството?
- Т.нар. европредседателство е, видяно в профил, един огромен бюрократичен акт.
Е, да, само че то е и гала, която би трябвало да ни легитимира като по-пълноценна част от Европа. Проблемът е, че тези, които ще ни легитимират, имат съществени проблеми със личната си легитимация и част от тези проблеми се дължат и на това, че бюрократични актове се трансформират в церемонии, в които се влага целият символен и стопански запас на една страна.
Ще успее ли България да отбрани идеята на балканските страни, които се стремят към участие в Европейски Съюз? Ще успее ли да се намеси в разговора Европейски Съюз – Анкара?
- Двете неща са свързани по необикновен метод. Едни мощни Балкани, които членуват в Европейски Съюз, са естествено голяма спънка пред имперските упоритости на Турция, ръководена от господин Ердоган, тъй че на България ще бъде мъчно хем да води единия развой, хем да е балансьор в другия. Няма по какъв начин да стане, още повече, че в нас работи мощно и една не изключително прагматична историческа горделивост, която ни тика да сме си настрана – и от Турция, и от другите страни на Балканите. Добре е стъпките да са дребни и съответни, без да са плахи.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- Да не се изложим пред непознатите хора – това е един от законите на българския публичен нрав, ключът към неприятното българско гостолюбие, граничещо с ласкателство, най-ефикасното опрощение да скрием споровете под килима. Нашата грижа не е за госта, който желаеме да посрещнем добре; нашата грижа е този посетител да не види какви сме или по-точно какви не сме. Защото в случай че сме спокойни и горди с това, което сме, опасенията ни ще бъдат единствено дребни грижи. Уви, по истеричното очакване на така наречен чужденци проличава, че днешната власт по никакъв начин не се усеща уютно с това, което ще им покаже.
Има обаче и различен взор към въпроса. Мисля си за прелестното стихотворение на Кавафис, в което едни цивилизовани люде чакат варварите и варварите не идват. Да не се окаже, че ние, " варварите ", се готвим за цивилизованите европейци, чакаме ги да дойдат да ни отърват от нашето безчовечие, да ни признаят за част от техния свят, а най-после те не идват, т.е. идват някакви хора, които са напълно като нас и освен, че няма от какво да ни отървават, ами ни натоварват и със личните си, видимо по-цивилизовани тежести.
Ще има ли развръзка въпросът " АЕЦ Белене "?
- Тази централа надали в миналото ще създаде ток, само че тя от дълго време създава напрежение. Казвам това, с цел да разделим икономическите причини от прочувствените. Това е последният огромен план на социализма, последният мастодонт от това време, последният знак на онази стопанска система – решението за него е по някакъв метод и решение за наследството на социализма. Така че нещата не опират просто до икономическа целесъобразност; ориста на този проблем ще се реши тогава, когато най-накрая решим какво е отношението ни към социализма и неговото завещание.
Президентът Радев предложения Владимир Путин да посети България по случай 140 години от края на Руско-турската война и Освобождението. Ще пристигна ли съветският президент в България през 2018?
- Проблемът не е в поканата, която по този начин или другояче беше отклонена, даже в противен случай – в реда на нещата е съветският президент да бъде поканен и да гостува на едно сходно честване. Проблемът е в държанието ни като домакини – дали няма да забравим, че в тази война вземат участие и българи, че след това е платена от българската хазна, че въпреки и братска, тя не е безкористна И най-много: че когато Русия гостува някъде, домакините стават непотребни.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- Колкото и да ми е неприятно да го кажа, считам, че не, или най-малко не и до момента в който единственият проблем е така наречен обединяване. Важно е, несъмнено, тези групи да се свържат, само че надалеч по-важно е да се излезе от технократското говорене и да се нападат без заобикалки два въпроса, които ще са основни за бъдещия ни живот, а точно: равни ли са в действителност хората (в какво са равни и в какво не) и доколко обособеният човек и целият народ са виновни за персоналната си и публичната си независимост.
Не може да имаме ефикасна дясна партия без дясна идеология и надлежно – да имаме дясна идеология, която, както е сега, робува на един елементарен, срамежлив мироглед за тъждество и едва-едва дръзва да подлага на критика метода, по който живее обособеният човек и неговата група. Дясно значи блян в случай че не за най-хубаво, то най-малко за по-добро. Дясно значи блян към усъвършенстване на обособения човек и неговата група чрез обучение и опиране на някакви неоспорими полезности. Дясно значи и това – граници на релативизма.
Възможно ли е да се появи опция на ГЕРБ? Каква?
- За да се появи опция на ГЕРБ, би трябвало да се появи задоволително самоуверен политически индивид, който да оспори посредствения модел за благополучие, предлаган от тази най-голяма българска партия. В какво се състои този модел ли? В това да оставиш хората да са щастливи с първото, което им иде да създадат или кажат.
Това е ГЕРБ – политически механизъм за облекчаване на първичните стремежи и потребности. Е, да, единствено дето този модел в действителност няма доста общо с политиката, рано или късно той трансформира обществото в една обществена купчина. Както изтощеният от цяла нощ чалга и пиянство на сутринта към този момент не е организъм, а телесна купчина.
На какво се надявате?
- От няколко години то е едно и също: повече хора да изоставен окончателно " Facebook ", да прочетат най-малко няколко стойностни книги, да се усъмнят в желанията си и в случай че тези стремежи оцелеят – да се впуснат с всички сили в тяхното реализиране. Повече хора в тази страна да си обичат живота и мястото, на което живеят – географско и обществено.
Що се отнася до страната – да спре да се носи по вятъра и да дефинира цел, в случай че щете – опрощение за това, че съществува.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (730)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ