Дълго работех в чужбина. Купих апартамент на децата си, а те даже не ме оставиха да пренощувам
По-голямата част от живота си работех в чужбина. Получавах положителни пари, само че в това време изпитвах носталгия надалеч от децата и фамилията си.
В такива моменти си споделях, че съм тук единствено поради тях, би трябвало да им осигуря жилище, никой с изключение на мен няма да се погрижи за това.
През последните години работата ставаше все по-трудна, въпреки всичко годините и цялостен живот упорита работа взимат своето. Започнах да мисля за прибиране вкъщи.
Децата от дълго време имаха свое жилище, в този момент можех да помисля за личния си апартамент. Реших да работя последната година, да спестя пари за ремонт и по-късно да се пенсионирам.
Завръщането вкъщи беше радостно, след толкоз доста години ми липсваше всичко в родината. Със извоюваните пари започнах да върша поправки – апартаментът се беше занемарил след годините занемареност и изискваше съществени инвестиции.
Вече си бях вкъщи, само че децата не ме посещаваха и не ми се обаждаха постоянно, всеки имаше собствен живот.
Накрая огромният наследник предложения цялото семейство да му гостува. Радвах се, прегръщах и целувах децата си, радвах се, че въпреки да не видях по какъв начин пораснаха, в този момент всички бяха щастливи и осъществени.
Говорихме дълго време, говорихме за живота си, питаха ме за чужбина. Вечерта към този момент се приготвях да се прибирам, само че децата ме помолиха да остана още малко.
Дъщерята стартира диалога с подмятания – учи последна година, а по-късно желае да отвори личен салон. Естествено, няма пари за започване на бизнес, по тази причина решила да ме попита дали ще отида още една година, с цел да изкарам пари.
Изненадата ми нямаше граници, само че се пробвах умерено, без страсти да обясня, че нито възрастта, нито здравето ми разрешават да отида още веднъж да работя в чужбина.
И тогава настана смут. Децата, оказа се, живеят добре и без мен и повече е желало да видят парите, които спечелвам, в сравнение с мен.
Семейството ми одобри мъчително отхвърли ми, започнаха да звънят още по-рядко и най-много да желаят пари или да схванат дали не съм размислила за вероятно връщане на работа.
Накрая желаеха от мен да дам това, което съм спечелила за себе си и икономисала за прехраната си, само че въобще не ги интересуваше по какъв начин ще пребивавам без нито една стотинка.
Много съм разочарована и не очаквала това от децата си.
