Недейте да мълчите, НЕ СТЕ САМИ - говорят жените, чиято смелост е пример за обществото ни
По данни на Организация на обединените нации към март 2021 година близо 736 млн. дами – една от всеки три дами в света, е подлагана на някаква форма на принуждение през живота си. Средно по 137 дами всеки ден губят живота си от принудител в личното им семейство.
Това не са единствено някакви сухи цифри, а голям по мащабите и сериозността си проблем. Данните сочат, че по-малко от 40% от дамите, станали жертва на принуждение, търсят помощ.
България е една от страните, в които няма указател на дамите, жертви на домашно принуждение, нито на техните насилници. За тях чуваме едвам когато е прекомерно късно, а съдбовният излаз би могъл да се избегне.
Тъжната равносметка вършим на Международния ден за премахването на насилието над дамите, който е през днешния ден. От 18.30 часа през днешния ден пред Съдебната палата в София ще се организира Протест против насилието над дами под надпис " Нито една повече! ".
Прекият мотив за митинга е убийството на Евгения Владимирова, грубо убита от своя брачен партньор. Нейният случай обаче надалеч не е единственият подобен. От началото на 2021 година до 15 юли на тел. 112 са постъпили общо 14 338 сигнала за домашно принуждение, а за половин година единствено в Софийска районна прокуратура са формирани 700 преписки, касаещи домашно принуждение.
Но това са единствено забележимите жертви. Омертата за безмълвие пред насилието съблюдават евентуално хиляди други дами - от боязън или вменено възприятие за виновност.
Доколко е склонно обществото ни към състрадание и емпатия към тези дами, от беседваме през днешния ден с юрист Биляна Лавчева и Галина Илкова, които работят взаимно с Фондация „ Аме ” и съдружие „. Заедно през днешния ден те проведоха особено събитие, което в организира в подлеза на метростанция СУ " Св. Климент Охридски, в което всеки имаше опция да напише на празен афиш своето обръщение към жертвите на домашно принуждение.
Адвокат Биляна Лавчева
" В работата ми като юрист се срещам с доста случаи на домашно принуждение и дами, които страдат от този проблем. Техните истории както ме въодушевяват, по този начин и ме натъжават. Ние се нуждаем от незабавна проверка на Закона за отбрана от домашно принуждение, както и от доста по-строги ограничения за причинителите. Това беше повода да се заема интензивно с този проблем отвън правосъдната зала. Донякъде казусът е и в обществото ни. Днес се опитахме да съберем послания от изцяло непознати хора към дамите, които сега се намират в сходна връзка и да им дадат кураж. Ние сме привикнали да си затваряме очите и да замитаме казуса под вратата, тъй като той не е в нашата къща. Това е нашият обществен опит, с който да покажем какъв брой обществото ни е заинтригувано от този проблем.
Към мен се обръщат доста дами, като даже имам два нови случая от през днешния ден. Институциите би трябвало да стартират да работят дружно в тази тенденция, както в неправителствения бранш, по този начин и със съд, прокуратура и полиция. Трябва да сме едно цяло. Ако познаваме човек, който е жертва на принуждение, би трябвало да седнем и да поговорим, да дадем рамо и да не бъдем неоправдателни. Защото тези дами са доста нежни и раними и това е доста тежко да се поеме от нечии рамене. Тези девойки безусловно са сложени в ъгъла и би трябвало да се бранят с всички сили. Бъдете им поддръжка, не бъдете безразлични когато чувате странни шумове от прилежащия апартамент. Не бъдете безразлични, в случай че видите, че жена е дърпана на обществено място или някой я удря. Това приказва доста за нас като общество и какво желаеме да оставим на децата си. "
Галина Илкова
" Зад моето включване стои и персоналната ми история. Доста дълго бях в условия на домашно принуждение, а по-късно и заплашителен институционален тормоз в продължение на две години. През цялото това време ми помагаха другари и инцидентни положителни хора, с помощта на които съумях да прекъсна връзката с насилието са себе си и детето си. В тази връзка започнах да оказвам помощ и на други девойки, които имат потребност от помощ и са в същата мелница. "
На въпрос по какъв начин могат да бъдат обърнати цялостните стандарти в обществото, тя съобщи, че работата стартира от учебните заведения. " В учебните заведения от доста време има изпратени насоки за справяне с насилието, само че практиката и действителността са напълно други. Персоналът в учебните заведения даже не е осведомен с тези насоки. Трябва да се работи наложително с насилници, а не както е в този момент - по избор. Един принудител не може да бъде длъжен да получи помощ. Обществото ни би трябвало да стартира да чува и вижда какво се случва в близост, а не да подминава и да споделя, че този проблем не е негов ", съобщи още тя.
Освен диалога с двете дами, отсе опитахме да съберем отзиви и от инцидентни минувачи, само че бяхме подминавани под предтекст, че хората бързаха или " нямаха какво да кажат ". Хубаво е да разберем, че апатията и безразличието раждат чудовища.
Екипът на поддържа дамите, жертви на принуждение, като им обезпечава несъмнено пространство, където да споделят своята болежка и проблемите, с които се сблъскват. Тук дамите могат да получат съответни насоки за деяние, както и психическа и юридическа помощ.
Всички в екипа работят напълно на непринуден принцип, като измежду тях има психолози и адвокати, които подкрепят дамите в техните стъпки за излизане от порочния кръг на домашното принуждение.
Репортаж на Тодор Беленски
Видеокадри: Преслав Гинов
Монтаж: Александър Македонски
Още от ИНТЕРВЮ:
Това не са единствено някакви сухи цифри, а голям по мащабите и сериозността си проблем. Данните сочат, че по-малко от 40% от дамите, станали жертва на принуждение, търсят помощ.
България е една от страните, в които няма указател на дамите, жертви на домашно принуждение, нито на техните насилници. За тях чуваме едвам когато е прекомерно късно, а съдбовният излаз би могъл да се избегне.
Тъжната равносметка вършим на Международния ден за премахването на насилието над дамите, който е през днешния ден. От 18.30 часа през днешния ден пред Съдебната палата в София ще се организира Протест против насилието над дами под надпис " Нито една повече! ".
Прекият мотив за митинга е убийството на Евгения Владимирова, грубо убита от своя брачен партньор. Нейният случай обаче надалеч не е единственият подобен. От началото на 2021 година до 15 юли на тел. 112 са постъпили общо 14 338 сигнала за домашно принуждение, а за половин година единствено в Софийска районна прокуратура са формирани 700 преписки, касаещи домашно принуждение.
Но това са единствено забележимите жертви. Омертата за безмълвие пред насилието съблюдават евентуално хиляди други дами - от боязън или вменено възприятие за виновност.
Доколко е склонно обществото ни към състрадание и емпатия към тези дами, от беседваме през днешния ден с юрист Биляна Лавчева и Галина Илкова, които работят взаимно с Фондация „ Аме ” и съдружие „. Заедно през днешния ден те проведоха особено събитие, което в организира в подлеза на метростанция СУ " Св. Климент Охридски, в което всеки имаше опция да напише на празен афиш своето обръщение към жертвите на домашно принуждение.
Адвокат Биляна Лавчева
" В работата ми като юрист се срещам с доста случаи на домашно принуждение и дами, които страдат от този проблем. Техните истории както ме въодушевяват, по този начин и ме натъжават. Ние се нуждаем от незабавна проверка на Закона за отбрана от домашно принуждение, както и от доста по-строги ограничения за причинителите. Това беше повода да се заема интензивно с този проблем отвън правосъдната зала. Донякъде казусът е и в обществото ни. Днес се опитахме да съберем послания от изцяло непознати хора към дамите, които сега се намират в сходна връзка и да им дадат кураж. Ние сме привикнали да си затваряме очите и да замитаме казуса под вратата, тъй като той не е в нашата къща. Това е нашият обществен опит, с който да покажем какъв брой обществото ни е заинтригувано от този проблем.
Към мен се обръщат доста дами, като даже имам два нови случая от през днешния ден. Институциите би трябвало да стартират да работят дружно в тази тенденция, както в неправителствения бранш, по този начин и със съд, прокуратура и полиция. Трябва да сме едно цяло. Ако познаваме човек, който е жертва на принуждение, би трябвало да седнем и да поговорим, да дадем рамо и да не бъдем неоправдателни. Защото тези дами са доста нежни и раними и това е доста тежко да се поеме от нечии рамене. Тези девойки безусловно са сложени в ъгъла и би трябвало да се бранят с всички сили. Бъдете им поддръжка, не бъдете безразлични когато чувате странни шумове от прилежащия апартамент. Не бъдете безразлични, в случай че видите, че жена е дърпана на обществено място или някой я удря. Това приказва доста за нас като общество и какво желаеме да оставим на децата си. "
Галина Илкова
" Зад моето включване стои и персоналната ми история. Доста дълго бях в условия на домашно принуждение, а по-късно и заплашителен институционален тормоз в продължение на две години. През цялото това време ми помагаха другари и инцидентни положителни хора, с помощта на които съумях да прекъсна връзката с насилието са себе си и детето си. В тази връзка започнах да оказвам помощ и на други девойки, които имат потребност от помощ и са в същата мелница. "
На въпрос по какъв начин могат да бъдат обърнати цялостните стандарти в обществото, тя съобщи, че работата стартира от учебните заведения. " В учебните заведения от доста време има изпратени насоки за справяне с насилието, само че практиката и действителността са напълно други. Персоналът в учебните заведения даже не е осведомен с тези насоки. Трябва да се работи наложително с насилници, а не както е в този момент - по избор. Един принудител не може да бъде длъжен да получи помощ. Обществото ни би трябвало да стартира да чува и вижда какво се случва в близост, а не да подминава и да споделя, че този проблем не е негов ", съобщи още тя.
Освен диалога с двете дами, отсе опитахме да съберем отзиви и от инцидентни минувачи, само че бяхме подминавани под предтекст, че хората бързаха или " нямаха какво да кажат ". Хубаво е да разберем, че апатията и безразличието раждат чудовища.
Екипът на поддържа дамите, жертви на принуждение, като им обезпечава несъмнено пространство, където да споделят своята болежка и проблемите, с които се сблъскват. Тук дамите могат да получат съответни насоки за деяние, както и психическа и юридическа помощ.
Всички в екипа работят напълно на непринуден принцип, като измежду тях има психолози и адвокати, които подкрепят дамите в техните стъпки за излизане от порочния кръг на домашното принуждение.
Репортаж на Тодор Беленски
Видеокадри: Преслав Гинов
Монтаж: Александър Македонски
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ