80 г. крият войнишки паметник в Лом - бил царски, а героите му воювали срещу руски войски
Стар войнишки монумент изплува от десетилетна давност в град Лом, написа 24 часа.
Макар че в никакъв случай не си е тръгвал от пристанищния град, монументът на именития Втори ломски конен полк близо 80 година бе крит от хората, а подвизите на кавалеристите бяха изтрити от българската история поради идеологически канони. По самодейност на жители, подкрепена от локалната администрация и със съдействието на Министерството на защитата, кавалерийският монумент неотдавна възкръсна измежду нов мемориален парк.
Паметникът на Втори ломски конен полк е повдигнат в края на 20-те години на ХХ век в чест на 50-годишнината от сформирането му и за увековечаване на паметта на 67 бойци и офицери, паднали по бойните полета за свободата и обединяването на България. Военните историци назовават Ломския конен полк " Бащата на българската конница ", тъй като води началото си от конната сотня към Опълчението в Руско-турската война. Конните опълченци вземат присъединяване в борбите при Шипка, Шейново и Стара Загора, а след Освобождението, на 18 март 1881 година, с декрет на княз Александър Батенберг сотните са обединени във Втори конен полк.
През 1885 година отпред с княз Батенберг полкът прекосява границата сред Княжество България и Източна Румелия на път към Пловдив, с цел да бъде оповестено Съединението. Още при започване на бойния си път Втори конен полк е считан за елита на армията и най-амбициозните и смели офицери мечтаят и търсят ходатайства да служат в него. По улиците на Лом звънят с шпори, сподиряни от женски въздишки, ротмистър Продан Тишков – Чардафон Велики, подпоручик Борис Дрангов, бъдещият министър-председател Константин Стоилов...Храброто сърце на Дрангов даже пада в плен на локална красавица.
През 1893 година ломските кавалеристи ескортират сватбата на княз Фердинанд и Мария Луиза, а княгинята става патрон на полка. В Сръбско-българска война и в разразилите се при започване на ХХ век Балканска, Междусъюзническа и Първа международна война Втори конен полк се носи в галоп в разгара на най-тежките борби и записва паметни победи при Сливница, Селиолу, Люле Бургас, Пирот, Чорлу, Курт Бунар и Добрич. Най-героичната страница в историята си полкът изписва в боевете за Южна Добруджа през октомври 1916 година, когато ломските кавалеристи разрушават 265-а съветска оренбургска тайфа и пленяват знамето и близо 1000 бойци и офицери.
Във войните от 1885 до 1918 година Втори конен полк дава 67 жертви и получава 36 офицерски ордена и 367 войнишки знака „ За смелост ". За да увековечи паметта на падналите кавалеристи, в края на 20-те години командването на полка отпред с полк. Подгоров – деец от войните и боен публицист, взема решение да издигне паметник на героизма им. Разпратените от държавното управление планове за типови монументи обаче не удовлетворяват кавалеристите и те канят за градежа на паметника в Лом един от най-изтъкнатите български монументални създатели по това време – арх. Кирил Шиваров.
Шиваров е изваял лъва на паметника на връх Шипка, скулптурните орнаменти на фасадите на Народния спектакъл, монументи във Варна и цялата страна. На плаца на Втори ломски конен полк скулпторът построява паметник от мрамор и бигор - непретенциозен, само че непоколебим, излъчващ мощ и достолепие. На челната страна на обелиска е изсечен излитащ от камъка конник със сабя, а другите три страни са превърнати в каменни страници на историята на полка.
Под цитати на Ботев, Вазов и Ницше са изписани имената на починалите конници дружно с родните им селища, лобните места и датите на гибелта им. Така на монумента се разпростира една обрисувана с кръв и всеотдайност карта на българските земи такива, каквито са мечтани от генерации българи. „ Този монумент ще бъде безконечен светилник, посредством издълбаните на него имена ще излъчва мощна светлина и ще пали в сърцата и душите на младото потомство възприятие на обич към родината ", заклеват се пред обелиска бойните приятели на героите.
В идващите години паметникът на Втори ломски конен полк в действителност се трансформира в храм за поклонение пред храбростта на българските воини. В дни на национални и бойни празници бойци, жители и възпитаници сервират цветя и свеждат глави пред подвига на починалите. Учители водят деца пред монумента, с цел да им описват за саможертвата на бащите и дедите им и да ги учат на обич към родината. След 1945 година обаче Ломският конен полк е разгласен за царски и зачеркнат от българската история поради успехите му против съветските войски в Първата международна война и сраженията с щурмувалите го въстаници през 1923 година
По времето на комунистическата власт в продължение на десетилетия кавалерийският монумент е зарязан в задната част на казармата в Лом без достъп на жителите до него. През 1973 година политически офицер даже разпорежда имената на починалите в Септемврийското въстание кавалеристи да бъдат заличени с чук. Върху камъка зейват грозни като рани белези. След измененията през 1989 година и закриването на военното отделение казармата обраства с плевели и шубраци и монументът на кавалеристите се изгубва в тях. По самодейност на жители за възобновяване на паметника, подкрепена от общинската администрация в Лом, през ноември 2018 година Министерският съвет на България трансферира терена, върху който се издига монументът, в благосъстоятелност на община Лом. Изготвен бе и план за реорганизация на армейския имот и след пет години бюрократични пречки и строителни несгоди Лом има към този момент нова, построена с европейски средства градина, с просторна алейна мрежа и места за отдих, измежду които се издига вековният монумент.
Осветителни тела в строй като почетен часовой водят към монумента с полетелия в галоп конник и имената на починалите кавалеристи. „ Целта ни беше да възстановим историческата памет за мястото и да го ревитализираме, да го превърнем в актуален мемориален парк – притегателна зона с необятен публичен достъп ", споделя създателят на плана арх. Борис Борисов. В делнични и празнични дни майки с деца, възпитаници и възрастни хора сядат на пейките, отдъхват, беседват, някои четат имената на монумента. Но те, за жалост, не им приказват нищо.
А паметникът на именития Втори ломски конен полк в действителност не е просто войнишки обелиск, той е каменна книга. Всяко име на монумента е освен човешка орис, само че и образец за живот, предан на Родината. Като майор Димитър Анков, родом от Оряхово, ученик на Военното учебно заведение в София, където влезнал, с цел да продължи борческите обичаи на рода си. Баща му е участник в Априлското въстание, опълченец и кмет на Оряхово, а майка му е щерка на Ботев въстаник. Димитър Анков взе участие като офицер от 2-и конен полк в Балканската и Междусъюзническата война. Загива в борбите за избавление на Южна Добруджа в Първата международна война като пълководец на 1-и картечен ескадрон.
Под майор Анков върху обелиска е изсечено името на вахмистър Велико Митов от село Рибен, Плевенско. В пердах при село Кара Мурад (Южна Добруджа) на 23 октомври 1916 година в яростна сеч, въпреки и ранен пленява знамето на съветската 265-а оренбургска тайфа. Повишен в чин вахмистър, през юли 1918 година Митов пада от патрон в град Гиляне (днес в Косово), където е назначен за комендант.
Плененото от него съветско знаме и до през днешния ден е в Националния военноисторически музей.
Озарена от възрожденски жар и родолюбие е и житейската история на подполковник Михаил Пеев-Плачков. Родът му на свещеници и книжовници от Копривщица дава на България трима офицери - Михаил и братята му Владимир и Атанас. Четвъртият им брат Иван Плачков по време на Балканската война е министър на националното просвещение. Без никаква мисъл да се скрият зад високопоставения си брат или най-малко да се уредят на тихи служби надалеч от патроните, и тримата Плачкови отпътуват за фронта и умират в борби. Подполковник Михаил Пеев пада през 1913 година край град Кочани (днес в Северна Македония).
Макар че в никакъв случай не си е тръгвал от пристанищния град, монументът на именития Втори ломски конен полк близо 80 година бе крит от хората, а подвизите на кавалеристите бяха изтрити от българската история поради идеологически канони. По самодейност на жители, подкрепена от локалната администрация и със съдействието на Министерството на защитата, кавалерийският монумент неотдавна възкръсна измежду нов мемориален парк.
Паметникът на Втори ломски конен полк е повдигнат в края на 20-те години на ХХ век в чест на 50-годишнината от сформирането му и за увековечаване на паметта на 67 бойци и офицери, паднали по бойните полета за свободата и обединяването на България. Военните историци назовават Ломския конен полк " Бащата на българската конница ", тъй като води началото си от конната сотня към Опълчението в Руско-турската война. Конните опълченци вземат присъединяване в борбите при Шипка, Шейново и Стара Загора, а след Освобождението, на 18 март 1881 година, с декрет на княз Александър Батенберг сотните са обединени във Втори конен полк.
През 1885 година отпред с княз Батенберг полкът прекосява границата сред Княжество България и Източна Румелия на път към Пловдив, с цел да бъде оповестено Съединението. Още при започване на бойния си път Втори конен полк е считан за елита на армията и най-амбициозните и смели офицери мечтаят и търсят ходатайства да служат в него. По улиците на Лом звънят с шпори, сподиряни от женски въздишки, ротмистър Продан Тишков – Чардафон Велики, подпоручик Борис Дрангов, бъдещият министър-председател Константин Стоилов...Храброто сърце на Дрангов даже пада в плен на локална красавица.
През 1893 година ломските кавалеристи ескортират сватбата на княз Фердинанд и Мария Луиза, а княгинята става патрон на полка. В Сръбско-българска война и в разразилите се при започване на ХХ век Балканска, Междусъюзническа и Първа международна война Втори конен полк се носи в галоп в разгара на най-тежките борби и записва паметни победи при Сливница, Селиолу, Люле Бургас, Пирот, Чорлу, Курт Бунар и Добрич. Най-героичната страница в историята си полкът изписва в боевете за Южна Добруджа през октомври 1916 година, когато ломските кавалеристи разрушават 265-а съветска оренбургска тайфа и пленяват знамето и близо 1000 бойци и офицери.
Във войните от 1885 до 1918 година Втори конен полк дава 67 жертви и получава 36 офицерски ордена и 367 войнишки знака „ За смелост ". За да увековечи паметта на падналите кавалеристи, в края на 20-те години командването на полка отпред с полк. Подгоров – деец от войните и боен публицист, взема решение да издигне паметник на героизма им. Разпратените от държавното управление планове за типови монументи обаче не удовлетворяват кавалеристите и те канят за градежа на паметника в Лом един от най-изтъкнатите български монументални създатели по това време – арх. Кирил Шиваров.
Шиваров е изваял лъва на паметника на връх Шипка, скулптурните орнаменти на фасадите на Народния спектакъл, монументи във Варна и цялата страна. На плаца на Втори ломски конен полк скулпторът построява паметник от мрамор и бигор - непретенциозен, само че непоколебим, излъчващ мощ и достолепие. На челната страна на обелиска е изсечен излитащ от камъка конник със сабя, а другите три страни са превърнати в каменни страници на историята на полка.
Под цитати на Ботев, Вазов и Ницше са изписани имената на починалите конници дружно с родните им селища, лобните места и датите на гибелта им. Така на монумента се разпростира една обрисувана с кръв и всеотдайност карта на българските земи такива, каквито са мечтани от генерации българи. „ Този монумент ще бъде безконечен светилник, посредством издълбаните на него имена ще излъчва мощна светлина и ще пали в сърцата и душите на младото потомство възприятие на обич към родината ", заклеват се пред обелиска бойните приятели на героите.
В идващите години паметникът на Втори ломски конен полк в действителност се трансформира в храм за поклонение пред храбростта на българските воини. В дни на национални и бойни празници бойци, жители и възпитаници сервират цветя и свеждат глави пред подвига на починалите. Учители водят деца пред монумента, с цел да им описват за саможертвата на бащите и дедите им и да ги учат на обич към родината. След 1945 година обаче Ломският конен полк е разгласен за царски и зачеркнат от българската история поради успехите му против съветските войски в Първата международна война и сраженията с щурмувалите го въстаници през 1923 година
По времето на комунистическата власт в продължение на десетилетия кавалерийският монумент е зарязан в задната част на казармата в Лом без достъп на жителите до него. През 1973 година политически офицер даже разпорежда имената на починалите в Септемврийското въстание кавалеристи да бъдат заличени с чук. Върху камъка зейват грозни като рани белези. След измененията през 1989 година и закриването на военното отделение казармата обраства с плевели и шубраци и монументът на кавалеристите се изгубва в тях. По самодейност на жители за възобновяване на паметника, подкрепена от общинската администрация в Лом, през ноември 2018 година Министерският съвет на България трансферира терена, върху който се издига монументът, в благосъстоятелност на община Лом. Изготвен бе и план за реорганизация на армейския имот и след пет години бюрократични пречки и строителни несгоди Лом има към този момент нова, построена с европейски средства градина, с просторна алейна мрежа и места за отдих, измежду които се издига вековният монумент.
Осветителни тела в строй като почетен часовой водят към монумента с полетелия в галоп конник и имената на починалите кавалеристи. „ Целта ни беше да възстановим историческата памет за мястото и да го ревитализираме, да го превърнем в актуален мемориален парк – притегателна зона с необятен публичен достъп ", споделя създателят на плана арх. Борис Борисов. В делнични и празнични дни майки с деца, възпитаници и възрастни хора сядат на пейките, отдъхват, беседват, някои четат имената на монумента. Но те, за жалост, не им приказват нищо.
А паметникът на именития Втори ломски конен полк в действителност не е просто войнишки обелиск, той е каменна книга. Всяко име на монумента е освен човешка орис, само че и образец за живот, предан на Родината. Като майор Димитър Анков, родом от Оряхово, ученик на Военното учебно заведение в София, където влезнал, с цел да продължи борческите обичаи на рода си. Баща му е участник в Априлското въстание, опълченец и кмет на Оряхово, а майка му е щерка на Ботев въстаник. Димитър Анков взе участие като офицер от 2-и конен полк в Балканската и Междусъюзническата война. Загива в борбите за избавление на Южна Добруджа в Първата международна война като пълководец на 1-и картечен ескадрон.
Под майор Анков върху обелиска е изсечено името на вахмистър Велико Митов от село Рибен, Плевенско. В пердах при село Кара Мурад (Южна Добруджа) на 23 октомври 1916 година в яростна сеч, въпреки и ранен пленява знамето на съветската 265-а оренбургска тайфа. Повишен в чин вахмистър, през юли 1918 година Митов пада от патрон в град Гиляне (днес в Косово), където е назначен за комендант.
Плененото от него съветско знаме и до през днешния ден е в Националния военноисторически музей.
Озарена от възрожденски жар и родолюбие е и житейската история на подполковник Михаил Пеев-Плачков. Родът му на свещеници и книжовници от Копривщица дава на България трима офицери - Михаил и братята му Владимир и Атанас. Четвъртият им брат Иван Плачков по време на Балканската война е министър на националното просвещение. Без никаква мисъл да се скрият зад високопоставения си брат или най-малко да се уредят на тихи служби надалеч от патроните, и тримата Плачкови отпътуват за фронта и умират в борби. Подполковник Михаил Пеев пада през 1913 година край град Кочани (днес в Северна Македония).
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ