Австралийският град, в който хората живеят под земята
По дългия път към централна Австралия, до момента в който пътувате на 848 км на север от крайбрежните равнини на Аделаида, има разпръснати енигматични пясъчни пирамиди. Около тях пейзажът е изцяло запустял - безкрайна простор от сьомгорозов прахуляк, написа BBC Future.
Но до момента в който се спускате по-нататък по автомагистралата, изникват повече от тези мистериозни структури – купчини бледа пръст, безредно разпръснати като от дълго време забравени монументи. От време на време от земята стърчи бяла тръба.
Това са първите признаци на Кубър Педи, град за рандеман на опали с население от към 2500 души. Много от дребните му върхове са отпадъчна почва от десетилетия минни действия, само че те също са доказателство за друга локална специфичност – живот подземен.
В това кътче на света 60% от популацията населява домове, издигнати в богатите на желязо пясъчници и алевритови скали. В някои квартали единствените признаци на обитаване са стърчащите вентилационни шахти и непотребната пръст, изхвърлена наоколо до входовете.
Дълга история
Кубър Педи не е първото или даже най-голямото подземно населено място в света. Хората са се оттегляли подземен, с цел да се оправят с предизвикателния климат в продължение на хиляди години - от предците, които са изпуснали инструментите си в южноафриканска пещера преди два милиона години, до неандерталците, които са основали необясними купчини сталагмити във френска пещера по време на ледников интервал pреди 176 000 години. Дори шимпанзетата са следени да се охлаждат в пещери в югоизточен Сенегал.
Подобно на Кубър Педи, подземният метод на живот оказва помощ на жителите на района да се оправят с континенталния климат, който варира сред горещи, сухи лета и хладни, снежни зими – до момента в който на открито варира от доста под нулата до над 30, подземен е постоянно 13 C.
Ефективно решение
Кубър Педи на пръв взор може да се сбърка с нормално затънтено населено място – улиците са розови от прахуляк, има заведения за хранене, питейни заведения, супермаркети и бензиностанции. На билото, което гледа към всичко това, е единственото дърво в града, само че е статуя, направена от метал. Кубър Педи е злокобно празен.
До някои от „ землянките “ на Кубър Педи, както са известни, се стига през нещо, което наподобява на дребни елементарни здания – до момента в който влизате вътре, техните подземни проходи последователно се разкриват, като че ли стъпвате през дрешник в Нарния. Други са по-очевидни – в Риба, къмпинг, където хората могат да обтегнат палатките си в ниши на няколко метра подземен, входът е мрачен тунел.
Подземните здания би трябвало да са минимум четири метра дълбоки, с цел да предотвратят сриването на покривите им – и под това количество скали постоянно е меката температура 23 C. Докато надземните поданици би трябвало да устоят горещи лета и хладни зимни нощи, където температурата постоянно пада до 2-3 C, подземните домове остават на идеална стайна температура, 24 часа дневно, през цялата година.
Освен комфорта едно от главните преимущества на подземния живот е пестенето от ток. Кубър Педи генерира лично електричество – 70% от което се зарежда от вятър и слънце – само че работата на климатик постоянно е необикновено скъпа над земята.
За да живееш над земята, плащаш цяло положение за отопление и изстудяване “, споделя Джейсън Райт, гражданин.
От друга страна, доста подземни домове в Кубър Педи са относително налични. По време на неотдавнашен търг междинната къща с три спални беше продадена за към 40 000 австралийски $ 26 000 щатски $. Въпреки че доста от тези парцели имаха потребност от възобновяване, има огромна разлика сред тези оценки и тези в най-близкия огромен град, Аделаида, където междинната цена на къщата е 700 000 австралийски $ или 457 000 щатски $. Други преимущества включват липса на инсекти – „ когато стигнете до вратата, мухите скачат от гърба ви, те не желаят да влязат в тъмното и студено “, споделя Райт – и липса на звуково и светлинно замърсяване.
Странно, подземният метод на живот може също по този начин да обезпечи известна отбрана против трусове, които Райт разказва като произвеждащи трептящ звук, който нараства до кресчендо, след което се прекатурва към другата страна на землянката.
Имахме две, откогато пребивавам тук, и в никакъв случай не съм трепнал “, споделя той.
Идеална конфигурация
Има няколко аргументи, заради които правенето на землянки в Кубър Педи е извънредно практично. Първата е скалата.
Много е мека, можеш да я надраскаш с джобно ножче или с нокът “, споделя Бари Луис, който работи в туристическия информативен център.
През 60-те и 70-те години на предишния век жителите на Кубър Педи разшириха домовете си по същия метод, по който сътвориха мините за опал – употребявайки експлозиви, кирки и лопати. Някои въобще не изискваха доста копаене, като доста локални поданици използваха изоставени минни шахти като насочна точка. Днес те постоянно се копаят с промишлено тунелно съоръжение.
Въпреки това към момента е допустимо да се правят разкопки на ръка – тъй че когато жителите имат потребност от повече пространство, те от време на време просто стартират да хакват. И като регион за рандеман на опали, не е нечувано план за възобновяване да прави пари. Един мъж откри огромен драгоценен камък, стърчащ от стената, когато инсталира душ, а локален хотел откри опали на стойност 1,5 милиона австралийски $, до момента в който строеше уголемение.
Освен това, пясъчникът е структурно здрав без опори, тъй че е допустимо да се създадат (буквално) пещерни стаи с високи тавани, във всяка форма, която желаете, без спомагателни материали. Всъщност прокарването на тунели в Кубър Педи е толкоз просто, че доста локални поданици живеят в комплицирани, първокласни жилища с подземни басейни, зали за игри, обширни бани и всекидневни с високи спецификации.
Имаме няколко зашеметяващи землянки тук “, споделя Райт.
Въпрос на влага
Подвизите в на Кубър Педи обаче не биха били вероятни на всички места. Едно огромно предизвикателство с всяка подземна конструкция е влагата.
От многото скални жилища, които са били населявани от хора, по-голямата част са в сухи региони – от кулите и стените, издигнати върху скалите в Меса Верде в Колорадо, населявани повече от 700 години от народа на предците пуебло, до комплицираните храмове, гробници и дворци, изрязани в розов пясъчник в Петра, Йордания. Днес едно от последните обитаеми скални села в света е Кандован, в подножието на планината Саханд в Иран – котловина, осеяна със странни заострени пещери, които са издълбани в къщи, като колония от термитници. Районът получава приблизително единствено 11 мм превалявания всеки месец през цялото лято.
От друга страна, построяването подземен в по-влажни зони е извънредно мъчно. За хидроизолация на истинските лондонски подземни тунели, издигнати през 19-ти век, всеки от тях е обгърнат в няколко пласта тухли и щедро покритие от битум (днес се употребяват по-модерни методи). Но даже и с тези защитни ограничения към момента има постоянни известия за черна мухъл. Същият проблем визира изби, бункери и паркинги в региони с доста превалявания по целия свят.
Има две съществени аргументи за това: липса на вентилация, която може да разреши на влагата от готвене, душ и дишане да кондензира върху хладните стени на пещерата, и подземни води – в случай че подземните домове са издигнати покрай равнището на водата.
Вземете пещерите Хазан в Израел, комплицирана мрежа от подземни скривалища, издигнати от евреи, избягващи преследването от римляните през 2-ри век сл. н. е. – цялостна с преси за маслини, кухни, зали, водни резервоари и колумбариум за предпазване на погребални урни. Само на 66 метра навътре в пещерата температурата спада доста спрямо външната, само че влажността също скача от едвам 40% до удвояване на това равнище. Това може да се дължи частично на обстоятелството, че пещерната система е построена в пореста канара в равнинна зона, където нормално има повече подземни води.
Но в Кубър Педи, който се намира на 50 м шуплест пясъчник, изискванията са сухи даже подземен.
Тук е доста, доста изсъхнало “, споделя Райт.
Добавят се вентилационни шахти, с цел да се обезпечи съответно доставяне с О2 и да се разреши на влагата от дейностите на закрито да избяга, макар че това постоянно са елементарни тръби, стърчащи през тавана.
Има някои други дефекти на тези устойчиви на горещи талази бункери. Луис сега живее над земята в парк за каравани, откакто подземният му дом – на същото място – се срути. „ Не се случва доста постоянно “, споделя той. Също по този начин не е нечувано жителите инцидентно да обхванат в къщата на съседите.
Но до момента в който се спускате по-нататък по автомагистралата, изникват повече от тези мистериозни структури – купчини бледа пръст, безредно разпръснати като от дълго време забравени монументи. От време на време от земята стърчи бяла тръба.
Това са първите признаци на Кубър Педи, град за рандеман на опали с население от към 2500 души. Много от дребните му върхове са отпадъчна почва от десетилетия минни действия, само че те също са доказателство за друга локална специфичност – живот подземен.
В това кътче на света 60% от популацията населява домове, издигнати в богатите на желязо пясъчници и алевритови скали. В някои квартали единствените признаци на обитаване са стърчащите вентилационни шахти и непотребната пръст, изхвърлена наоколо до входовете.
Дълга история
Кубър Педи не е първото или даже най-голямото подземно населено място в света. Хората са се оттегляли подземен, с цел да се оправят с предизвикателния климат в продължение на хиляди години - от предците, които са изпуснали инструментите си в южноафриканска пещера преди два милиона години, до неандерталците, които са основали необясними купчини сталагмити във френска пещера по време на ледников интервал pреди 176 000 години. Дори шимпанзетата са следени да се охлаждат в пещери в югоизточен Сенегал.
Подобно на Кубър Педи, подземният метод на живот оказва помощ на жителите на района да се оправят с континенталния климат, който варира сред горещи, сухи лета и хладни, снежни зими – до момента в който на открито варира от доста под нулата до над 30, подземен е постоянно 13 C.
Ефективно решение
Кубър Педи на пръв взор може да се сбърка с нормално затънтено населено място – улиците са розови от прахуляк, има заведения за хранене, питейни заведения, супермаркети и бензиностанции. На билото, което гледа към всичко това, е единственото дърво в града, само че е статуя, направена от метал. Кубър Педи е злокобно празен.
До някои от „ землянките “ на Кубър Педи, както са известни, се стига през нещо, което наподобява на дребни елементарни здания – до момента в който влизате вътре, техните подземни проходи последователно се разкриват, като че ли стъпвате през дрешник в Нарния. Други са по-очевидни – в Риба, къмпинг, където хората могат да обтегнат палатките си в ниши на няколко метра подземен, входът е мрачен тунел.
Подземните здания би трябвало да са минимум четири метра дълбоки, с цел да предотвратят сриването на покривите им – и под това количество скали постоянно е меката температура 23 C. Докато надземните поданици би трябвало да устоят горещи лета и хладни зимни нощи, където температурата постоянно пада до 2-3 C, подземните домове остават на идеална стайна температура, 24 часа дневно, през цялата година.
Освен комфорта едно от главните преимущества на подземния живот е пестенето от ток. Кубър Педи генерира лично електричество – 70% от което се зарежда от вятър и слънце – само че работата на климатик постоянно е необикновено скъпа над земята.
За да живееш над земята, плащаш цяло положение за отопление и изстудяване “, споделя Джейсън Райт, гражданин.
От друга страна, доста подземни домове в Кубър Педи са относително налични. По време на неотдавнашен търг междинната къща с три спални беше продадена за към 40 000 австралийски $ 26 000 щатски $. Въпреки че доста от тези парцели имаха потребност от възобновяване, има огромна разлика сред тези оценки и тези в най-близкия огромен град, Аделаида, където междинната цена на къщата е 700 000 австралийски $ или 457 000 щатски $. Други преимущества включват липса на инсекти – „ когато стигнете до вратата, мухите скачат от гърба ви, те не желаят да влязат в тъмното и студено “, споделя Райт – и липса на звуково и светлинно замърсяване.
Странно, подземният метод на живот може също по този начин да обезпечи известна отбрана против трусове, които Райт разказва като произвеждащи трептящ звук, който нараства до кресчендо, след което се прекатурва към другата страна на землянката.
Имахме две, откогато пребивавам тук, и в никакъв случай не съм трепнал “, споделя той.
Идеална конфигурация
Има няколко аргументи, заради които правенето на землянки в Кубър Педи е извънредно практично. Първата е скалата.
Много е мека, можеш да я надраскаш с джобно ножче или с нокът “, споделя Бари Луис, който работи в туристическия информативен център.
През 60-те и 70-те години на предишния век жителите на Кубър Педи разшириха домовете си по същия метод, по който сътвориха мините за опал – употребявайки експлозиви, кирки и лопати. Някои въобще не изискваха доста копаене, като доста локални поданици използваха изоставени минни шахти като насочна точка. Днес те постоянно се копаят с промишлено тунелно съоръжение.
Въпреки това към момента е допустимо да се правят разкопки на ръка – тъй че когато жителите имат потребност от повече пространство, те от време на време просто стартират да хакват. И като регион за рандеман на опали, не е нечувано план за възобновяване да прави пари. Един мъж откри огромен драгоценен камък, стърчащ от стената, когато инсталира душ, а локален хотел откри опали на стойност 1,5 милиона австралийски $, до момента в който строеше уголемение.
Освен това, пясъчникът е структурно здрав без опори, тъй че е допустимо да се създадат (буквално) пещерни стаи с високи тавани, във всяка форма, която желаете, без спомагателни материали. Всъщност прокарването на тунели в Кубър Педи е толкоз просто, че доста локални поданици живеят в комплицирани, първокласни жилища с подземни басейни, зали за игри, обширни бани и всекидневни с високи спецификации.
Имаме няколко зашеметяващи землянки тук “, споделя Райт.
Въпрос на влага
Подвизите в на Кубър Педи обаче не биха били вероятни на всички места. Едно огромно предизвикателство с всяка подземна конструкция е влагата.
От многото скални жилища, които са били населявани от хора, по-голямата част са в сухи региони – от кулите и стените, издигнати върху скалите в Меса Верде в Колорадо, населявани повече от 700 години от народа на предците пуебло, до комплицираните храмове, гробници и дворци, изрязани в розов пясъчник в Петра, Йордания. Днес едно от последните обитаеми скални села в света е Кандован, в подножието на планината Саханд в Иран – котловина, осеяна със странни заострени пещери, които са издълбани в къщи, като колония от термитници. Районът получава приблизително единствено 11 мм превалявания всеки месец през цялото лято.
От друга страна, построяването подземен в по-влажни зони е извънредно мъчно. За хидроизолация на истинските лондонски подземни тунели, издигнати през 19-ти век, всеки от тях е обгърнат в няколко пласта тухли и щедро покритие от битум (днес се употребяват по-модерни методи). Но даже и с тези защитни ограничения към момента има постоянни известия за черна мухъл. Същият проблем визира изби, бункери и паркинги в региони с доста превалявания по целия свят.
Има две съществени аргументи за това: липса на вентилация, която може да разреши на влагата от готвене, душ и дишане да кондензира върху хладните стени на пещерата, и подземни води – в случай че подземните домове са издигнати покрай равнището на водата.
Вземете пещерите Хазан в Израел, комплицирана мрежа от подземни скривалища, издигнати от евреи, избягващи преследването от римляните през 2-ри век сл. н. е. – цялостна с преси за маслини, кухни, зали, водни резервоари и колумбариум за предпазване на погребални урни. Само на 66 метра навътре в пещерата температурата спада доста спрямо външната, само че влажността също скача от едвам 40% до удвояване на това равнище. Това може да се дължи частично на обстоятелството, че пещерната система е построена в пореста канара в равнинна зона, където нормално има повече подземни води.
Но в Кубър Педи, който се намира на 50 м шуплест пясъчник, изискванията са сухи даже подземен.
Тук е доста, доста изсъхнало “, споделя Райт.
Добавят се вентилационни шахти, с цел да се обезпечи съответно доставяне с О2 и да се разреши на влагата от дейностите на закрито да избяга, макар че това постоянно са елементарни тръби, стърчащи през тавана.
Има някои други дефекти на тези устойчиви на горещи талази бункери. Луис сега живее над земята в парк за каравани, откакто подземният му дом – на същото място – се срути. „ Не се случва доста постоянно “, споделя той. Също по този начин не е нечувано жителите инцидентно да обхванат в къщата на съседите.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ