Пневмоцистоза - опасна за имуносупресираните
Пневмоцистозатата е инфекциозно заболяване, протича най-често като интерстициална пневмония , която може да бъде животозастрашаващо положение. Спада към опортюнистичните инфекции – причинителят има доста слаба болестотворност и жертвите му постоянно са със мощно отслабен имунитет. Почти изключено е пневмоцистоза да повали здрав човек.
Причинителят
Традиционно, причинителят на това заболяване се класира измежду паразитите, протозои . Според нови изследвания за сметка на това, все по-убедено се разисква, че в действителност е гъбичка.
Разграничават се два типа причинители – единият е Pneumocystis carini – зооноза (тоест – носители са и хора и животни) и Pneumocystis Jiroveci – визира единствено хората.
Причинителят образува циста , която е и неговата форма за инвазия. Заразяването се случва по въздушно-капков път – посредством поемане. При попадане в удобни условия от цистата се отделят трофозоитни форми , които се развъждат посредством митоза . Това разделяне е ускорено при пациенти с отслабен имунитет.
Кои са пациентите?
Заболяването зависи най-много от пациента. Според излседвания към 85% от децата до 4
годишна възраст са прекарали лека безсимптомна форма на инфекцията, а здравото носителство в детските заведения варира сред 9% и 12%.
Децата Най-често пневмоцистоза у тях се развива към 4-6 месечна възраст, и то при изискване, че кърмачето е недоносено или е страдало от недохранване. Други аргументи са тежките и продължителни инфекции в детската възраст или вродени имунодефицитни положения. Възрастните Пневмоцистозата е индикаторно заболяване при заболели със СПИН и при разкриване на такава зараза се подозира съществуване на подлия синдром. Синдромът на добитата имунна непълнота предизвиква понижаване на лимфоцитите от клас Т помощници. Когато броят им спадне под 200 пациентът става извънредно предразположен на пневмоцистите.
Други подлежащи аргументи за имуносупресия могат да бъдат злокачествените болести, както и лечението, на която се подлагат болните с органна трансплантация.
Как протича болестта?
Протича тежко. При имунодефицит причинителят стартира да се развъжда неконтролируемо. По повърхността му има огромно количество гликопротеин, с който се прикрепва по стените на алвеолите и безусловно ги тапицира.
Алвеолите са сходни на мехурчета структури в белите дробове с доста тънки стени – през тях се реализира обмяната на О2 и въглероден диоксид сред кръвта и вдишвания въздух.
При пневмоцистоза от една страна алвеолите се запълват от причинителя
- което единствено по себе си е задоволителна спънка. От друга страна това е причина за въпалителна реакция и на мястото идват кафези на имунната система, които в допълнение уплътняват алвеоларните стени. Не на последно място, алвеолите се изпълват и от инфекциозен ексудат.
Съвкупният резултат от тези процеси е тежко нарушаване на газообмена и надлежно настъпване на дихателна непълнота .
Свързани публикации.. СПИН – кои са рисковете от заразяване и по какъв начин се слага диагнозата? 0 Вродени имунодефицитни положения – неустойчивост към инфекции 0 Приложение на физиотерапия при пациенти с пневмония 0 Клинична картина Инкубационният интервал на болестта е от 8 до 21 дни, в редки случаи до 40 дни. Започва последователно със слаба кашлица и дефицит на въздух при физическо натоварване.
Впоследствие болните развиват хипоксемия (недостатъчно О2 в кръвта) и тресчица. Възможни други недоволства са гръдна болежка, храчки, учестени дишане и сърдечна активност. Липсата на вкус, отпадналостта и умората съпътстват болестта.
При пациентите със СПИН може да се навлюдават още афтозни именения и левкоплакия по устната лигавица, генерализирано нарастване на лимфните възли и други
Запълването на алвеолите и бронхите от ексудата предизвиква тежа асфиксия и при липса на лекуване смъртността е доста висока.
Лечението
Съществуват препарати, с които инфекцията може да се овладее. Успехът на лекуването по-скоро зависи от общото положение на пациента, повода за имунодефицита и опциите за въстановяването му.
Причинителят
Традиционно, причинителят на това заболяване се класира измежду паразитите, протозои . Според нови изследвания за сметка на това, все по-убедено се разисква, че в действителност е гъбичка.
Разграничават се два типа причинители – единият е Pneumocystis carini – зооноза (тоест – носители са и хора и животни) и Pneumocystis Jiroveci – визира единствено хората.
Причинителят образува циста , която е и неговата форма за инвазия. Заразяването се случва по въздушно-капков път – посредством поемане. При попадане в удобни условия от цистата се отделят трофозоитни форми , които се развъждат посредством митоза . Това разделяне е ускорено при пациенти с отслабен имунитет.
Кои са пациентите?
Заболяването зависи най-много от пациента. Според излседвания към 85% от децата до 4
годишна възраст са прекарали лека безсимптомна форма на инфекцията, а здравото носителство в детските заведения варира сред 9% и 12%.
Децата Най-често пневмоцистоза у тях се развива към 4-6 месечна възраст, и то при изискване, че кърмачето е недоносено или е страдало от недохранване. Други аргументи са тежките и продължителни инфекции в детската възраст или вродени имунодефицитни положения. Възрастните Пневмоцистозата е индикаторно заболяване при заболели със СПИН и при разкриване на такава зараза се подозира съществуване на подлия синдром. Синдромът на добитата имунна непълнота предизвиква понижаване на лимфоцитите от клас Т помощници. Когато броят им спадне под 200 пациентът става извънредно предразположен на пневмоцистите.
Други подлежащи аргументи за имуносупресия могат да бъдат злокачествените болести, както и лечението, на която се подлагат болните с органна трансплантация.
Как протича болестта?
Протича тежко. При имунодефицит причинителят стартира да се развъжда неконтролируемо. По повърхността му има огромно количество гликопротеин, с който се прикрепва по стените на алвеолите и безусловно ги тапицира.
Алвеолите са сходни на мехурчета структури в белите дробове с доста тънки стени – през тях се реализира обмяната на О2 и въглероден диоксид сред кръвта и вдишвания въздух.
При пневмоцистоза от една страна алвеолите се запълват от причинителя
- което единствено по себе си е задоволителна спънка. От друга страна това е причина за въпалителна реакция и на мястото идват кафези на имунната система, които в допълнение уплътняват алвеоларните стени. Не на последно място, алвеолите се изпълват и от инфекциозен ексудат.
Съвкупният резултат от тези процеси е тежко нарушаване на газообмена и надлежно настъпване на дихателна непълнота .
Свързани публикации.. СПИН – кои са рисковете от заразяване и по какъв начин се слага диагнозата? 0 Вродени имунодефицитни положения – неустойчивост към инфекции 0 Приложение на физиотерапия при пациенти с пневмония 0 Клинична картина Инкубационният интервал на болестта е от 8 до 21 дни, в редки случаи до 40 дни. Започва последователно със слаба кашлица и дефицит на въздух при физическо натоварване.
Впоследствие болните развиват хипоксемия (недостатъчно О2 в кръвта) и тресчица. Възможни други недоволства са гръдна болежка, храчки, учестени дишане и сърдечна активност. Липсата на вкус, отпадналостта и умората съпътстват болестта.
При пациентите със СПИН може да се навлюдават още афтозни именения и левкоплакия по устната лигавица, генерализирано нарастване на лимфните възли и други
Запълването на алвеолите и бронхите от ексудата предизвиква тежа асфиксия и при липса на лекуване смъртността е доста висока.
Лечението
Съществуват препарати, с които инфекцията може да се овладее. Успехът на лекуването по-скоро зависи от общото положение на пациента, повода за имунодефицита и опциите за въстановяването му.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ