Пламен КировПроф. Пламен Киров, „Труд“Решението на Конституционния съд за главния

Пламен Киров
Проф. Пламен Киров, „Труд“

Решението на Конституционния съд за основния прокурор не е изненадващо. В правото, както и в геометрията има симетричност – откакто министърът на правораздаването може да предлага избирането на избрани лица за основен прокурор, за ръководител на Върховния касационен и на Върховния административен съд, напълно разумно и симетрично да може да предлага и тяхното освобождение. В този смисъл решението на Конституционния съд беше предстоящо. Хубаво би било да прочетем претекстовете. Най-вероятно вътре ще има забавни неща.

Оттук нататък е дадена зелена светлина на министър Йорданова, нали по този начин се споделяше, може да внесе събраните папки със сигнали против основния прокурор, само че тук незабавно би следвало да си зададе въпроса къде внася тези материали.

Висшият правосъден съвет е в повърхностен състав- има две вакантни места в съдийската гилдия и едно в прокурорската. Като се има поради, че основният прокурор е член на прокурорската гилдия, той би бил изваден от процеса на разискване и разглеждане на тези документи, доколкото е заинтригувано лице. Следователно от 25, остават 21 членове на Висшия правосъден съвет. От тях 17 би трябвало да гласоподават и да одобряват решение, с което да предложат на президента освобождението на основния прокурор от поста, което ми се коства много проблематично.

Колкото до досието с документи, която ще бъде импортирана във Висшия правосъден съвет, тя би трябвало да съдържа доказателства, в поддръжка на изказванието, че основният прокурор редовно не е изпълнявал своите отговорности и е допускал груби нарушавания при тяхното осъществяване, както и че е имал държание, което уронва престижа на правосъдната власт. И оттук насетне към този момент всъщност да се реши дали той може да носи отговорност за това, в което го упреква министърът на правораздаването и което ще докара в последна сметка до гласоподаване.

Как ще обоснове тъкмо своите изказвания, какви доказателства ще бъдат импортирани във Висшия правосъден съвет следва да забележим.

Но в случай че това са отрязъци от вестниците, коства ми се, че ще бъдем очевидци на офанзива, която има фарсово-водевилен темперамент. Управляващите най-вероятно желаят да уморят от смях Гешев. За страдание обаче, водевилният театър ще продължи и към този момент остава горчив привкус в цялото общество и юридическите среди в България. Той стартира с разпит на министър председател и българския прокурор пред една комисия в европейския парламент, за позор на българската нация и българската страна.

Именно в Брюксел Кирил Петков заприказва и за тези 20 разбойници, които били обществено известни. В приказката Али баба има 40 разбойници. На Кирил Петков с неговите 20 разбойници ще е по-лесно, в сравнение с Али Баба с неговите 40.

Без доказателства просто да се загатват някакви имена и да се пита: вие за какво не ги разследвате, е един неприятен пиар на министър-председателя.

Водевилна наподобява и правосъдната промяна поради това, че е фокусирана върху една личност. Редът за правосъдната промяна е различен. Би трябвало, в случай че се постанова, първо да се промени конституцията, по-късно да се създадат промени в Закона за правосъдната власт и редица процесуални закони и едвам тогава да опрем до персоните. Ние започваме по противоположния път, т. е. свеждаме правосъдната промяна само до това, да сменим основния прокурор.

Остава един привкус и съмнение, че ние тъкмо в този момент желаеме да го сменим, тъй като чакаме да дойдат едни 12 милиарда лв., които би трябвало да усвоим по някакъв метод. Не желая да споделям тъкмо какъв… И с цел да няма кой да виси като Дамоклев меч над ръководещите, би трябвало да се разчисти теренът от наблюдаващи и на тяхно място да се сложат техни хора. Звучи ли ви познато?

Защото въпросният министър-председател си разреши да каже пред медиите: Абе, ние се опитваме да сложим свои хора. На собствен ред медии бързо се пробваха да замажат гафа му. Е, в това ли се състои правосъдната промяна?

Да не приказваме за едно друго изказване пред медиите, че министърът на вътрешните работи седи с министър-председателя в кабинета му и вършат лист по какъв начин ще стартират арестите. Все ми се коства, че в една правова страна, с цел да арестуват някого, първо би трябвало да има учредения за това. И те би трябвало да са безспорни. И би трябвало да са осъществени в сходство със закона, а не в кабинета на министър-председателя да се вършат описи на хора, които би трябвало да бъдат задържани.