Пинк и новата глава в романа на живота й
Пинк означи появяването на новия си девети студиен албум – Trustfall с бутиково акустично шоу пред защита аудитория в Ню Йорк. А преди този момент го разгласи в Инстаграм профила си (с над 9 милиона последователи) със фотография, на която е захапала със зъби обложката. „ Не мога да допускам, че най-сетне настъпи денят!!! – гласеше текстът. – Чаках търпеливо да споделя сърцето и душата си с всички вас. Албумът значи толкоз доста за мен. Надявам се да ви въодушеви да си спомняте и вие за моментите, в които сте го слушали. “Trustfall е за бъркотията и хубостта в живота по думите на певицата. Тя стартира да работи по него преди три години в разгара на коронавирус пандемията и с яснотата, че няма да има по какъв начин да се случи по нормалната скица – бързи записи в студио и след това турне. „ Правех го във време, в което всички мислехме, че светът свършва “ – споделя Алиша Кийс, каквото е същинското ѝ име. Твърди, че през последните години е преосмислила полезностите в живота си, изключително след тежкото си боледуване от коронавирус.Trustfall (на пазара от Virginia Records) е същински прям, както постоянно всеки неин албум – има и празненство части като диско-сингъла Never going to Not Dance Again, и персонални изповеди като началната ария, отдадена на починалия ѝ татко When I Get There, и песни, възпяващи увереността ѝ – като заглавното Trustfall.На 7 юни в Европа стартира най-голямото турне в кариерата на P!nk до момента – Summer Carnival. Планирани са 21 концерта в Обединеното кралство, Франция, Германия, Австрия и Полша, към които певицата продължава да прибавя концертни дати, защото билетите се разпродават бързо. През есента ѝ предстоят концерти и в Щатите и Канада. „ Моите турнета са доста занимателни – отбелязва тя, – наподобяват на групова терапия. Събираме се да изкараме демоните си и да ги оставим да си отидат. Нямам самообладание да споделя сърцето и душата си с моята аудитория. “ 
Давахте ли си сметка от първата ария, че работите по нов албум? Имахте ли идея, или просто оставихте нещата да се случват? В интерес на истината просто имах потребност да пея. Много ми липсваше пеенето. Имах потребност да се оправя и с тревогата си. А когато е по този начин, нормално си споделям: „ Я да взема да направя едно EP! “ или „ Я да издам една ария “. С такива мисли започнах, само че продължих и по-късно написах още една, и още една. В даден миг открих: „ Мамка му, май събрах за албум “. Как усещате, че албумът е приключен? Това е обвързвано с възприятието, че са се събрали несъмнено количество песни и съм споделила нещото, което нуждая се да кажа на този стадий. В интерес на истината всеки албум наподобява на глава от романа за живота ми. Той демонстрира къде съм, коя съм в сегашния миг. Например в този момент не бих могла да запиша парче като Missundaztood, тъй като към този момент не съм на 16, 17, 18 или 19. И като чуете Trustfall, ще видите, че звучи приключен. Този път последователността на песните беше суперважна, въпреки да са изцяло разнообразни. Можех да ги провеждам – частите за танци в първата половина, във втората – тези, от които ти идва да грабнеш острите предмети в кухнята поради чувството си какъв брой е трагично всичко. Аз обаче избрах да ги смеся тъкмо както се случва в живота – ту си горе, ту си долу. Исках албумът ми да наподобява на същото прочувствено странствуване. И мисля, че се получи. 
Все още ли се страхуваш от рецесията на липса на ентусиазъм и от празната страница? Всеки път влизам в студиото със боязън дали още знам по какъв начин се прави. Понякога безусловно до момента в който карам натам, си мисля: „ Нямам какво да кажа, нямам какво да прибавя “. Но като стигна и стартира да работя, в края на деня си давам сметка, че: „ Мамка му, и този път ми се получи! “. Според теб с какво е обвързвана твоята креативност – с доверието ти в уменията ти или с доверието ти в творчеството? На моменти си мисля, че сме просто проводници. Че това е нещо, което идва от духа. В други моменти е просто терапия, от която нуждая се. По същия метод се случват нещата точно когато отидеш на терапия. Влизаш с мисълта: „ Нямам какво да кажа през днешния ден “ и след първия въпрос избухваш в ридания и излиза толкоз доста. Изписала съм тетрадки, тет-
радки и тетрадки с неща, мислейки по какъв начин нямам какво да кажа през днешния ден. Точно в тези дни се случва най-голямото чудо. Точно тогава човек става вълшебник.
Заглавието на албума е Trustfall. Казваш, че си го избрала, тъй като доверяването е нещо, което е належащо да вършим всеки ден, когато станем от леглото. Ти на какво или на кого се довери за този план? Да. Точно това имам поради – че всеки наш ден и животът ни изобщо изискват толкоз доста доверие – да се доверим, че няма да има горски пожар, торнадо или пукотевица. Да сме спокойни да оставим децата ни да отидат на учебно заведение сами или да излезем от вкъщи, да участваме в избори, да сърфираме в интернет, да имаме мнение по разнообразни въпроси. Този албум е моята демонстрация на доверие към тези, които ще го слушат, тъй като това са моите мисли, моите усеща, моите прекарвания, моята болежка. В него описвам за това, което ме движи, което ме прави щастлива и за това, което давам на света. Вярвам, че хората, които ме слушат, в действителност ще го чуят, тъй като сме израствали дружно. Вярвам и че хората, които не го харесат, ще ми го кажат. Спокойна ли оставаш, когато чуеш, че някой не харесва това, което правиш? Никой не обича да чува сходно нещо. Но... смешното е, че съм привикнала. Има и гадни хора, и готини. Понасям нехаресването по друг метод според от това какъв брой съм дебелокожа в този ден. Но през множеството време си давам сметка, че хейтят тези, които се усещат безсилни. Не те ли плаши от време на време да разкриваш възприятията си дотам и да допускаш публиката до тях? Не ме плаши, само че аз съм от хората, които обичат да се усещат неловко. Мисля, че от откровеността ми повече би трябвало да се тормози мъжът ми Кери (Кери Харт – играч по мотокрос). Но аз му пус-кам песните, преди да излязат, с цел да знае какво следва. Ха-ха-ха.
Давахте ли си сметка от първата ария, че работите по нов албум? Имахте ли идея, или просто оставихте нещата да се случват? В интерес на истината просто имах потребност да пея. Много ми липсваше пеенето. Имах потребност да се оправя и с тревогата си. А когато е по този начин, нормално си споделям: „ Я да взема да направя едно EP! “ или „ Я да издам една ария “. С такива мисли започнах, само че продължих и по-късно написах още една, и още една. В даден миг открих: „ Мамка му, май събрах за албум “. Как усещате, че албумът е приключен? Това е обвързвано с възприятието, че са се събрали несъмнено количество песни и съм споделила нещото, което нуждая се да кажа на този стадий. В интерес на истината всеки албум наподобява на глава от романа за живота ми. Той демонстрира къде съм, коя съм в сегашния миг. Например в този момент не бих могла да запиша парче като Missundaztood, тъй като към този момент не съм на 16, 17, 18 или 19. И като чуете Trustfall, ще видите, че звучи приключен. Този път последователността на песните беше суперважна, въпреки да са изцяло разнообразни. Можех да ги провеждам – частите за танци в първата половина, във втората – тези, от които ти идва да грабнеш острите предмети в кухнята поради чувството си какъв брой е трагично всичко. Аз обаче избрах да ги смеся тъкмо както се случва в живота – ту си горе, ту си долу. Исках албумът ми да наподобява на същото прочувствено странствуване. И мисля, че се получи. Все още ли се страхуваш от рецесията на липса на ентусиазъм и от празната страница? Всеки път влизам в студиото със боязън дали още знам по какъв начин се прави. Понякога безусловно до момента в който карам натам, си мисля: „ Нямам какво да кажа, нямам какво да прибавя “. Но като стигна и стартира да работя, в края на деня си давам сметка, че: „ Мамка му, и този път ми се получи! “. Според теб с какво е обвързвана твоята креативност – с доверието ти в уменията ти или с доверието ти в творчеството? На моменти си мисля, че сме просто проводници. Че това е нещо, което идва от духа. В други моменти е просто терапия, от която нуждая се. По същия метод се случват нещата точно когато отидеш на терапия. Влизаш с мисълта: „ Нямам какво да кажа през днешния ден “ и след първия въпрос избухваш в ридания и излиза толкоз доста. Изписала съм тетрадки, тет- радки и тетрадки с неща, мислейки по какъв начин нямам какво да кажа през днешния ден. Точно в тези дни се случва най-голямото чудо. Точно тогава човек става вълшебник.
Заглавието на албума е Trustfall. Казваш, че си го избрала, тъй като доверяването е нещо, което е належащо да вършим всеки ден, когато станем от леглото. Ти на какво или на кого се довери за този план? Да. Точно това имам поради – че всеки наш ден и животът ни изобщо изискват толкоз доста доверие – да се доверим, че няма да има горски пожар, торнадо или пукотевица. Да сме спокойни да оставим децата ни да отидат на учебно заведение сами или да излезем от вкъщи, да участваме в избори, да сърфираме в интернет, да имаме мнение по разнообразни въпроси. Този албум е моята демонстрация на доверие към тези, които ще го слушат, тъй като това са моите мисли, моите усеща, моите прекарвания, моята болежка. В него описвам за това, което ме движи, което ме прави щастлива и за това, което давам на света. Вярвам, че хората, които ме слушат, в действителност ще го чуят, тъй като сме израствали дружно. Вярвам и че хората, които не го харесат, ще ми го кажат. Спокойна ли оставаш, когато чуеш, че някой не харесва това, което правиш? Никой не обича да чува сходно нещо. Но... смешното е, че съм привикнала. Има и гадни хора, и готини. Понасям нехаресването по друг метод според от това какъв брой съм дебелокожа в този ден. Но през множеството време си давам сметка, че хейтят тези, които се усещат безсилни. Не те ли плаши от време на време да разкриваш възприятията си дотам и да допускаш публиката до тях? Не ме плаши, само че аз съм от хората, които обичат да се усещат неловко. Мисля, че от откровеността ми повече би трябвало да се тормози мъжът ми Кери (Кери Харт – играч по мотокрос). Но аз му пус-кам песните, преди да излязат, с цел да знае какво следва. Ха-ха-ха. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ