Пейо Яворов се ражда на 13 януари 1878 година в

Пейо Яворов се ражда на 13 януари 1878 година в град Чирпан. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки разнообразни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно популяризира левите хрумвания измежду младежите, а след 1897 година влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване - в. „ Дело “, в. „ Свобода или гибел “, в. „ Автономия “, в. „ Илинден “.Озовал се в София със съдействието на доктор К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става помощник и редактор на най-хубавото литературно списание от това време - сп. „ Мисъл “.

През 1901 година издава първата си стихосбирка "Стихотворения ", чието второ издание от 1904 година е с увод от П. П. Славейков. Символистичната лирика на Яворов, метафизична, пропита с бездънен скепсис и "прозрения " за "вечните въпроси, що никой век не позволи ", трансформира коренно българското литературно мислене и постанова нов метод на писане. През 1910 година излиза от щемпел антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците ", чието второ издание от 1914 година показва равносметка на поетически път, сравним единствено с този на Ботев.

Чувствителната душа на поета мъчно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е дамата, чиято обич се оказва съдбовна за него. Запазената преписка сред тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна обич, белязана с доста подозрения и доста пристрастености.

Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го упреква, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отрова и се прострелва. Така завършва равносметката си с живота, само че не и с литературата огромният български стихотворец - Пейо Яворов.