Честваме 103 години от трагичното самоубийство на един от най-великите родни поети!
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е считан за един от най-големите български поети на 20 век. Роденият на 14 януари 1878 година в град Чирпан символист влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 година, като в началото става редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “.
По-късно в София Яворов става помощник и редактор на издаваното от др Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков литературно списание, към което поражда тъй наречените кръг " Мисъл " - първото българско литературно обединяване, обвързвано с може би най-значимите събития в българската културна история. По-късно Яворов работи като драматург на Народния спектакъл, когато основава двете пиеси „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
При експлоадирането на Балканската война през 1912 година поетът става доброволец в Македоно-одриското опълчение и оглавява партизанска чета №15, за което е награден с кръст „ За смелост “.
Името на Яворов се свързва с няколко бурни любовни истории: знае се неговото близко другарство с Дора Габе, както и пламенната му обич към Мина Тодорова, на която посвещава най-красивите си стихове като „ Благовещение “, „ Вълшебница “ и „ Две хубави очи “. Жената, чиято обич се оказва съдбовна за поета е Лора Каравелова - щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година. Кореспонденцията сред Яворов и Лора е прелестен пример на българската епистоларна любовна литература, както и удостоверение за една бурна обич, белязана от доста подозрения и пристрастености. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато измъчваната от подозрения Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие (предсмъртното писмо от един ред гласи: „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “). Но изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от обвиняванията, че той е килърът на Лора, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отрова и се прострелва.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
529 пр.н.е. — Персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон издава първият писмен документ за правата на индивида, прочут като Цилиндъра на Кир.
1859 година — Испания афишира война на Мароко.
1886 година — 3 Велико Народно заседание избира за княз принц Валдемар Датски, само че под натиска на Русия татко му, крал Кристиян, отклонява избора.
1912 година — Балканската война: Османската империя желае помирение. Княз Фердинанд скрива предлагането от съдружниците и продължава войната.
1912 година — Български аероплан бомбардира от въздуха остарялата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята.
1923 година — Създадена е Република Турция, за президент е определен Мустафа Кемал Ататюрк.
1929 година — Крахът на Уолстрийт 1929: Настъпва следващ срив на Нюйоркската фондова борса, прочут като " черният четвъртък ", с което завършва бичия пазар от 1920 година и стартира Голямата меланхолия.
1935 година — Открита е Автомагистрала А7 в Италия.
1952 година — Започва правосъдно дело против католическия свещеник Иван Романов, който е наказан на 12 години непоколебим тъмничен затвор за " шпионаж ".
1980 година — Приет е закон за прокуратурата на Народна Република България.
1992 година — С решение на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили президентът доктор Желю Желев е разгласен за " изменник ".
2002 година — Официално посещаване в България на румънския министър председател Адриан Нъстасе, който слага въпроса за румънското малцинство и участва на подписването на двустранното съглашение за енергийно съдействие.
2002 година — Върховният административен съд на България приключва договорката по продажбата на Булгартабак поради нарушавания в процедурата.
2002 година — Заседанието на кредиторите на Авиокомпания " Балкан " отхвърля проекта за излекуване на компанията и тя е оповестена в разпродажба.
2010 година — Успешен тест с едновремешно тестване на всички типове МБР на Русия - " Булава ", Р-29РМУ2 " Синева " и Р-29Р от нуклеарни подводници и " РТ-2 Топол М ".
Родени
1507 година — Фернандо Алварес де Толедо, испански пълководец († 1583 г.)
1815 година — Людовит Щур, словашки възрожденски деятел († 1856 г.)
1816 година — Фердинанд II, крал на Португалия († 1885 г.)
1853 година — Иван Славейков, български възпитател и държавник († 1901 г.)
1866 година — Нед Дойг, шотландски футболен вратар († 1919 г.)
1867 година — Исидор Садгер, правосъден доктор († 1942 г.)
1874 година — Димитър Попиванов, български музикален деятел († 1954 г.)
1875 година — Мария Единбургска, кралица на Румъния († 1938 г.)
1877 година — Ото Пьоцъл, австрийски доктор († 1962 г.)
1878 година — Илия Ращанов, български бунтовник († 1945 г.)
1879 година — Франц декор Папен, немски политик, посланик и общественик († 1969 г.)
1880 година — Абрам Йофе, съветски физик († 1960 г.)
1890 година — Ханс-Валентин Хубе, немски генерал-полковник († 1944 г.)
1891 година — Иван Багрянов, Министър-председател на България († 1945 г.)
1895 година — Дочо Михайлов, български бунтовник († 1926 г.)
1897 година — Йозеф Гьобелс, министър на нацистката агитация († 1945 г.)
1903 година — Васил Хаджикимов, български бунтовник († 1992 г.)
1903 година — Мечислав Яструн, полски стихотворец († 1983 г.)
1904 година — Ханс-Йоахим Декерт, немски офицер († 1988 г.)
1906 година — Фредрик Браун, американски публицист († 1972 г.)
1914 година — Максим, български патриарх († 2012 г.)
1923 година — Карл Джераси, австрийски химик
1924 година — Збигнев Херберт, полски стихотворец († 1998 г.)
1926 година — Неджметин Ербакан, министър-председател на Турция († 2011 г.)
1929 година — Евгений Примаков, съветски политик
1929 година — Мария Петрова, български поземлен академик
1930 година — Бърни Екълстоун, Президент на „ Формула 1 Мениджмънт “
1938 година — Елен Джонсън Сърлиф, президент на Либерия, Нобелов лауреат
1938 година — Ралф Бакши, американски аниматор
1943 година — Дон Симпсън, американски кино продуцент († 1996 г.)
1943 година — Норман Хънтър, британски футболист
1944 година — Христина Ангелакова, българска оперна певица
1946 година — Борислав Великов, български политик
1947 година — Ричард Драйфус, американски артист
1950 година — Абдуллах Гюл, турски политик
1956 година — Георги Гьолски, български национален артист
1960 година — Агим Чеку, министър председател на Косово
1964 година — Зоран Ставрески, политик от Република Македония
1970 година — Едвин ван дер Сар, холандски футболист
1970 година — Наум Кайчев, български историк
1970 година — Филип Кокю, холандски футболист
1971 година — Уинона Райдър, американска киноактриса
1973 година — Робер Пирес, френски футболист
1974 година — Оливер Ковачевич, сръбски футболист
1975 година — Франк Бауман, немски футболист
1979 година — Николай Кръстев, български футболист
1983 година — Нурджан Тайлан, турска щангистка
1983 година — Фреди Истуд, уелски футболист
1986 година — Паулина Джеймс, американска порно актриса
1990 година — Пламен Димов, български футболист
1990 година — Галин Димов, български футболист
Починали
1034 година — Оделрик Манфред II, маркграф на Торино (* 992 г.)
1268 година — Конрадин, Крал на Йерусалим (* 1252 г.)
1268 година — Фридрих I, маркграф на Баден (* 1249 г.)
1321 година — Стефан II Милутин, крал на Сърбия (* 1253 г.)
1339 година — Александър II, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1301 г.)
1395 година — Иван Шишман, цар на България (*?)
1618 година — Уолтър Роли, британски стихотворец (* 1554 г.)
1783 година — Жан Лерон д'Аламбер, френски мъдрец (* 1717 г.)
1794 година — Григорий Сковорода, украински мъдрец (* 1722 г.)
1877 година — Павел Бобеков, — ръководител на Привременното държавно управление (* 1852 г.)
1889 година — Николай Чернишевски, съветски публицист (* 1828 г.)
1911 година — Джоузеф Пулицър, американски публицист (* 1847 г.)
1924 година — Франсис Ходжсън Бърнет, американска писателка (* 1849 г.)
1932 година — Жозеф Бабински, френски невролог (* 1857 г.)
1940 година — Димитър Чуповски, ранен македонист (* 1878 г.)
1943 година — Винчо Христов, български партизанин (* 1918 г.)
1943 година — Марин Пенков, български партизанин (* 1915 г.)
1944 година — Иван Попов, български политик (* 1890 г.)
1949 година — Георги Гурджиев, мъдрец (* 1866 г.)
1953 година — Александър Жендов, български художник (* 1901 г.)
1955 година — Иван Пашов, български бунтовник († 1881 г.)
1964 година — Георги Христов, български бунтовник (* 1876 г.)
1975 година — Ристо Кърле, македонски драматург (* 1900 г.)
1980 година — Герхард декор Шверин, немски военачалник (* 1899 г.)
1997 година — Антон Шандор Ла Вей, създател на Църква на Сатаната (* 1930 г.)
2001 година — Григорий Чухрай, съветски режисьор (* 1921 г.)
2003 година — Франко Корели, италиански тенор (* 1921 г.)
2003 година — Хал Клемънт, американски публицист (* 1922 г.)
2005 година — Джино Армано, италиански футболист (* 1927 г.)
2005 година — Петър Панагонов, български футболист (* 1930 г.)
2008 година — Уилям Уортън, американски публицист (* 1925 г.)
2012 година — Младен Киселов, български сценичен режисьор (* 1943 г.)
Празници
Танзания — Ден на Танзания
Турция — Ден на републиката (отказване от статута на Османска империя, 1923 година, народен празник)
По-късно в София Яворов става помощник и редактор на издаваното от др Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков литературно списание, към което поражда тъй наречените кръг " Мисъл " - първото българско литературно обединяване, обвързвано с може би най-значимите събития в българската културна история. По-късно Яворов работи като драматург на Народния спектакъл, когато основава двете пиеси „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
При експлоадирането на Балканската война през 1912 година поетът става доброволец в Македоно-одриското опълчение и оглавява партизанска чета №15, за което е награден с кръст „ За смелост “.
Името на Яворов се свързва с няколко бурни любовни истории: знае се неговото близко другарство с Дора Габе, както и пламенната му обич към Мина Тодорова, на която посвещава най-красивите си стихове като „ Благовещение “, „ Вълшебница “ и „ Две хубави очи “. Жената, чиято обич се оказва съдбовна за поета е Лора Каравелова - щерка на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година. Кореспонденцията сред Яворов и Лора е прелестен пример на българската епистоларна любовна литература, както и удостоверение за една бурна обич, белязана от доста подозрения и пристрастености. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато измъчваната от подозрения Лора се прострелва, а Яворов прави опит да се самоубие (предсмъртното писмо от един ред гласи: „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “). Но изстрелът единствено пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от обвиняванията, че той е килърът на Лора, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отрова и се прострелва.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
529 пр.н.е. — Персийският цар Кир II Велики, със завладяването на Вавилон издава първият писмен документ за правата на индивида, прочут като Цилиндъра на Кир.
1859 година — Испания афишира война на Мароко.
1886 година — 3 Велико Народно заседание избира за княз принц Валдемар Датски, само че под натиска на Русия татко му, крал Кристиян, отклонява избора.
1912 година — Балканската война: Османската империя желае помирение. Княз Фердинанд скрива предлагането от съдружниците и продължава войната.
1912 година — Български аероплан бомбардира от въздуха остарялата гара Караагач на Одрин, която е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята.
1923 година — Създадена е Република Турция, за президент е определен Мустафа Кемал Ататюрк.
1929 година — Крахът на Уолстрийт 1929: Настъпва следващ срив на Нюйоркската фондова борса, прочут като " черният четвъртък ", с което завършва бичия пазар от 1920 година и стартира Голямата меланхолия.
1935 година — Открита е Автомагистрала А7 в Италия.
1952 година — Започва правосъдно дело против католическия свещеник Иван Романов, който е наказан на 12 години непоколебим тъмничен затвор за " шпионаж ".
1980 година — Приет е закон за прокуратурата на Народна Република България.
1992 година — С решение на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили президентът доктор Желю Желев е разгласен за " изменник ".
2002 година — Официално посещаване в България на румънския министър председател Адриан Нъстасе, който слага въпроса за румънското малцинство и участва на подписването на двустранното съглашение за енергийно съдействие.
2002 година — Върховният административен съд на България приключва договорката по продажбата на Булгартабак поради нарушавания в процедурата.
2002 година — Заседанието на кредиторите на Авиокомпания " Балкан " отхвърля проекта за излекуване на компанията и тя е оповестена в разпродажба.
2010 година — Успешен тест с едновремешно тестване на всички типове МБР на Русия - " Булава ", Р-29РМУ2 " Синева " и Р-29Р от нуклеарни подводници и " РТ-2 Топол М ".
Родени
1507 година — Фернандо Алварес де Толедо, испански пълководец († 1583 г.)
1815 година — Людовит Щур, словашки възрожденски деятел († 1856 г.)
1816 година — Фердинанд II, крал на Португалия († 1885 г.)
1853 година — Иван Славейков, български възпитател и държавник († 1901 г.)
1866 година — Нед Дойг, шотландски футболен вратар († 1919 г.)
1867 година — Исидор Садгер, правосъден доктор († 1942 г.)
1874 година — Димитър Попиванов, български музикален деятел († 1954 г.)
1875 година — Мария Единбургска, кралица на Румъния († 1938 г.)
1877 година — Ото Пьоцъл, австрийски доктор († 1962 г.)
1878 година — Илия Ращанов, български бунтовник († 1945 г.)
1879 година — Франц декор Папен, немски политик, посланик и общественик († 1969 г.)
1880 година — Абрам Йофе, съветски физик († 1960 г.)
1890 година — Ханс-Валентин Хубе, немски генерал-полковник († 1944 г.)
1891 година — Иван Багрянов, Министър-председател на България († 1945 г.)
1895 година — Дочо Михайлов, български бунтовник († 1926 г.)
1897 година — Йозеф Гьобелс, министър на нацистката агитация († 1945 г.)
1903 година — Васил Хаджикимов, български бунтовник († 1992 г.)
1903 година — Мечислав Яструн, полски стихотворец († 1983 г.)
1904 година — Ханс-Йоахим Декерт, немски офицер († 1988 г.)
1906 година — Фредрик Браун, американски публицист († 1972 г.)
1914 година — Максим, български патриарх († 2012 г.)
1923 година — Карл Джераси, австрийски химик
1924 година — Збигнев Херберт, полски стихотворец († 1998 г.)
1926 година — Неджметин Ербакан, министър-председател на Турция († 2011 г.)
1929 година — Евгений Примаков, съветски политик
1929 година — Мария Петрова, български поземлен академик
1930 година — Бърни Екълстоун, Президент на „ Формула 1 Мениджмънт “
1938 година — Елен Джонсън Сърлиф, президент на Либерия, Нобелов лауреат
1938 година — Ралф Бакши, американски аниматор
1943 година — Дон Симпсън, американски кино продуцент († 1996 г.)
1943 година — Норман Хънтър, британски футболист
1944 година — Христина Ангелакова, българска оперна певица
1946 година — Борислав Великов, български политик
1947 година — Ричард Драйфус, американски артист
1950 година — Абдуллах Гюл, турски политик
1956 година — Георги Гьолски, български национален артист
1960 година — Агим Чеку, министър председател на Косово
1964 година — Зоран Ставрески, политик от Република Македония
1970 година — Едвин ван дер Сар, холандски футболист
1970 година — Наум Кайчев, български историк
1970 година — Филип Кокю, холандски футболист
1971 година — Уинона Райдър, американска киноактриса
1973 година — Робер Пирес, френски футболист
1974 година — Оливер Ковачевич, сръбски футболист
1975 година — Франк Бауман, немски футболист
1979 година — Николай Кръстев, български футболист
1983 година — Нурджан Тайлан, турска щангистка
1983 година — Фреди Истуд, уелски футболист
1986 година — Паулина Джеймс, американска порно актриса
1990 година — Пламен Димов, български футболист
1990 година — Галин Димов, български футболист
Починали
1034 година — Оделрик Манфред II, маркграф на Торино (* 992 г.)
1268 година — Конрадин, Крал на Йерусалим (* 1252 г.)
1268 година — Фридрих I, маркграф на Баден (* 1249 г.)
1321 година — Стефан II Милутин, крал на Сърбия (* 1253 г.)
1339 година — Александър II, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1301 г.)
1395 година — Иван Шишман, цар на България (*?)
1618 година — Уолтър Роли, британски стихотворец (* 1554 г.)
1783 година — Жан Лерон д'Аламбер, френски мъдрец (* 1717 г.)
1794 година — Григорий Сковорода, украински мъдрец (* 1722 г.)
1877 година — Павел Бобеков, — ръководител на Привременното държавно управление (* 1852 г.)
1889 година — Николай Чернишевски, съветски публицист (* 1828 г.)
1911 година — Джоузеф Пулицър, американски публицист (* 1847 г.)
1924 година — Франсис Ходжсън Бърнет, американска писателка (* 1849 г.)
1932 година — Жозеф Бабински, френски невролог (* 1857 г.)
1940 година — Димитър Чуповски, ранен македонист (* 1878 г.)
1943 година — Винчо Христов, български партизанин (* 1918 г.)
1943 година — Марин Пенков, български партизанин (* 1915 г.)
1944 година — Иван Попов, български политик (* 1890 г.)
1949 година — Георги Гурджиев, мъдрец (* 1866 г.)
1953 година — Александър Жендов, български художник (* 1901 г.)
1955 година — Иван Пашов, български бунтовник († 1881 г.)
1964 година — Георги Христов, български бунтовник (* 1876 г.)
1975 година — Ристо Кърле, македонски драматург (* 1900 г.)
1980 година — Герхард декор Шверин, немски военачалник (* 1899 г.)
1997 година — Антон Шандор Ла Вей, създател на Църква на Сатаната (* 1930 г.)
2001 година — Григорий Чухрай, съветски режисьор (* 1921 г.)
2003 година — Франко Корели, италиански тенор (* 1921 г.)
2003 година — Хал Клемънт, американски публицист (* 1922 г.)
2005 година — Джино Армано, италиански футболист (* 1927 г.)
2005 година — Петър Панагонов, български футболист (* 1930 г.)
2008 година — Уилям Уортън, американски публицист (* 1925 г.)
2012 година — Младен Киселов, български сценичен режисьор (* 1943 г.)
Празници
Танзания — Ден на Танзания
Турция — Ден на републиката (отказване от статута на Османска империя, 1923 година, народен празник)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ