„Пепеляшка“ на Росини – приказка с неочакван край
„ Пепеляшка, или триумфа на добродушието " е комична оперна драма в две дейности от Джокино Росини, която ще се играе на сцената на Софийската опера на 13 ноември. Либретото е на Джакопо Ферети и е заимствано от едноименната приказка на Шарл Перо. Първото зрелище на операта е на 25 януари 1817 година в „ Театро Вале " в Рим. Росини е на 25 години, когато написва „ Пепеляшка ", само че към този момент има зад себе си поредност оперни бисери като „ Севилският бръснар ", „ Танкреди ", „ Италианката в Алжир " и други.
Завладяващата приказна история за положителната госпожица, която се трансформира в принцеса, тук е леко видоизменена - героинята живее с доведения си татко и неговите дъщери. Няма я и положителната самодива, която движи приказните трансформации в познатия на доста генерации деца сюжет. Вместо нея действието управлява наставникът на принц Рамиро, Алидоро. Няма тиква, няма вълшебства, видимо няма и магични трансформации. Всичко се развива на ръба сред сериозното и комичното - къде очевидно, къде полускрито, къде единствено с леко мигане. Елегантната постановка на Вера Петрова провокира усмивки и положително въодушевление даже там, където съгласно либретото би трябвало да се усещаме леко тъжни. Освен с Александрина Стоянова - Андреева, в ролята на Пепеляшка, софийската аудитория ще се срещне 13 ноември с: Хрисимир Дамянов (принц Рамиро), Атанас Младенов (Дандини ), Николай Петров (Дон Манифико ), Милена Гюрова (Клоринда), Благовеста Мекки-Цветкова (Тисбе ), Стефан Владимиров (Алидоро).
Диригент: Жорж Димитров
Постановка: Вера Петрова
Сценографията на Боряна Ангелова, е необикновена и в цялостно благозвучие с режисьорския прочит на творбата. Огромни пъстроцветни яйца побират героите ту като стаи, ту като колесница, ту се трансформират в цветна градина. Свежото и блестящо чувство от тези истински решения се добавя от обилните, съзнателно решени на ръба сред красивото и труфя, костюми на Християна Михалева-Зорбалиева.
Макар и предупреден, хепиендът не идва от единствено себе си. Росини е взаимствал единствено по-щастливата развръзка от творбата на Шарл Перо, при която Пепеляшка благородно се застъпва за злите и завистливи свои сестри. Преплитането на тематиките за прошката и любовта, смирението и очакванията, които се сбъдват, прави толкоз забавен и харесван крайния артикул на сцената на Софийската опера и балет. Освен многочислените си други достолепия, операта „ Пепеляшка " вдъхва кураж и оптимизъм в прекомерно смутните времена, в които живеем.
Операта „ Пепеляшка " се смята за една от най-изящните партитури за вокал и отбор. Поради нормалната липса на време, метод, периоди и темпове на композиране, цялата опера е приключена за три седмици. Увертюрата към операта „ Пепеляшка " е изпълнявана постоянно в концертни стратегии и взе участие в „ общоприетия " оркестров репертоар още от самото си основаване, дружно с множеството увертюри на Росини.
Завладяващата приказна история за положителната госпожица, която се трансформира в принцеса, тук е леко видоизменена - героинята живее с доведения си татко и неговите дъщери. Няма я и положителната самодива, която движи приказните трансформации в познатия на доста генерации деца сюжет. Вместо нея действието управлява наставникът на принц Рамиро, Алидоро. Няма тиква, няма вълшебства, видимо няма и магични трансформации. Всичко се развива на ръба сред сериозното и комичното - къде очевидно, къде полускрито, къде единствено с леко мигане. Елегантната постановка на Вера Петрова провокира усмивки и положително въодушевление даже там, където съгласно либретото би трябвало да се усещаме леко тъжни. Освен с Александрина Стоянова - Андреева, в ролята на Пепеляшка, софийската аудитория ще се срещне 13 ноември с: Хрисимир Дамянов (принц Рамиро), Атанас Младенов (Дандини ), Николай Петров (Дон Манифико ), Милена Гюрова (Клоринда), Благовеста Мекки-Цветкова (Тисбе ), Стефан Владимиров (Алидоро).
Диригент: Жорж Димитров
Постановка: Вера Петрова
Сценографията на Боряна Ангелова, е необикновена и в цялостно благозвучие с режисьорския прочит на творбата. Огромни пъстроцветни яйца побират героите ту като стаи, ту като колесница, ту се трансформират в цветна градина. Свежото и блестящо чувство от тези истински решения се добавя от обилните, съзнателно решени на ръба сред красивото и труфя, костюми на Християна Михалева-Зорбалиева.
Макар и предупреден, хепиендът не идва от единствено себе си. Росини е взаимствал единствено по-щастливата развръзка от творбата на Шарл Перо, при която Пепеляшка благородно се застъпва за злите и завистливи свои сестри. Преплитането на тематиките за прошката и любовта, смирението и очакванията, които се сбъдват, прави толкоз забавен и харесван крайния артикул на сцената на Софийската опера и балет. Освен многочислените си други достолепия, операта „ Пепеляшка " вдъхва кураж и оптимизъм в прекомерно смутните времена, в които живеем.
Операта „ Пепеляшка " се смята за една от най-изящните партитури за вокал и отбор. Поради нормалната липса на време, метод, периоди и темпове на композиране, цялата опера е приключена за три седмици. Увертюрата към операта „ Пепеляшка " е изпълнявана постоянно в концертни стратегии и взе участие в „ общоприетия " оркестров репертоар още от самото си основаване, дружно с множеството увертюри на Росини.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ