Монсерат – на поклонение пред Черната Мадона
Пътуваме към манастира Монсерат в едноименната планина, на петдесетина километра от Барселона, възхищаваме се на необикновените форми на скалите и прелестните пейзажи и се убеждаваме какъв брой подходящо е определено името. В превод то значи Назъбената планина. Причудливите контури на формите й са въодушевили локалните да ги оприличат на Пръст Божий, Мумията, Слона, даже Моренета (Мургавичката), която с безизразното си лице съвсем наподобява на фамозната скулптура на “Черната Дева ”, съхранявана в духовната обител. Мястото е притегателна мощ за хиляди поклонници, пристигнали да измолят здраве или рожба от Божията майка. От епохи пътешественици и пилигрими от целия свят посещават Моренетата, както галено назовават своята настойничка каталунците.
Всяка канара има своята легенда
Особено ми подхожда тази за Барабанчика – момче, което би трябвало да предизвести с барабана си, когато съгледа отдалеко да идват войските на Наполеон. То ги вижда и задумква, а изморените френски бойци вземат решение да починат и на другата заран да тръгнат към манастира с концепцията да конфискуват светицата, чиято популярност към този момент се е разнесла по света. Монасите съумяват да скрият своята Мадона с младенеца, само че не и да спасят голямата и скъпа библиотека на Монсерат. Годината е 1811. Манастирът е съвсем опустошен, само че след години още веднъж възкръсва. Съвременната библиотека стартира да се образува в края на ХIХ век, а през днешния ден е под егидата на ЮНЕСКО.
Историята на храма стартира със скит, отдаден на Дева Мария, в далечната 888-а. По-късно манастирът става независимо абатство. През 17-и–18-и век Монсерат към този момент е един от най-големите културни центрове на Каталуния. По време на Пиринейските войни следва крах и плячкосване, след това напредък, спрян от Гражданската война в Испания.
Днес манастирът претърпява нов подем. Вече не се преписват книги, както това се е правело преди епохи, само че все по този начин грижливо се пази голямата библиотека. Тук живее общество от 80 монаси, които следват устава на Свети Бенедикт и смятат за своя съществена цел опазването на планината и светилището като място за срещи и молебствия. Изпълняват служби ежедневно, като обедната е на пет езика. Грижат се за кошери с пчели, създават фамозните ликьори от Монсерат, бастуни, които са доста известни за тръгналите на поклонение по пътя за Сантяго де Компостела, създават и разнообразни сувенири, измежду които писалки от дърво.
В манастира се намира и фамозната,
първа в света Музикална школа
– един от най-древните хорове в света за момчета на възраст от 9 години, до момента в който гласовете им почнат да мутират – писмено потвърдила съществуването си от ХIV век. За испанците е въпрос на чест детото им да бъде признато да се образова на песнопения. Учениците, наред с духовно и филантропично, получават и музикално обучение. Авторитетът на школата е приет на интернационално равнище. Хорът изнася концерти по целия свят, има издадена дискография. Ангелските гласове може да бъдат чути два пъти дневно, по обяд и на вечерня, към 19 часа.
Ние нямаме този шанс. И макар че не сме пристигнали с живописния фуникуляр, който за няколко минути се изкачва по стръмната планина, сме признателни, че не е пиков час, нито празник, когато многочислени автобуси изсипват гъмжило от поклонници и елементарни туристи. А че тук се събират доста хора, приказват плануваните големи каменни пространства на столовата с прелестна панорама, ресторантът, хотелът.
Не по-малко внушителни са постройките на администрацията и музея. Помещението на музея е забавно единствено по себе си: проектант му е Жузеп Пуч-и-Кадафалк. Има шест разнообразни сбирки, повече от 1300 експоната. Най-древният е египетски саркофаг от ХХII в. прочие Хр. Има нов отдел: сбирка от византийски и славянски икони. Останалата част е ювелирно изкуство, религиозни предмети и живопис, в това чисто работи на Караваджо, Пикасо, Дали, Моне, Дега, Писаро, Шагал, Миро и други известни художници.
Изкачваме се по стълби и попадаме на хубав площад пред базиликата. В единия му край е фамозната скулптура на Кадафалк, с лице, което ни следва, където и да се движим. Влизаме във вътрешния двор и пред нас е базиликата с внушителната фасада с 12-те апостоли в жанр Ренесанс, готика и романска архитектура. Оттук стартира пътят на поклонение, който по странични коридори води към скулптурата на Черната Мадона. Минаваме около прелестни мраморни скулптури и мозаечни изображения на деви и майки, качваме се по стълби, с цел да се надигнем с молбите си пред безизразния й лик, докосвайки едната й ръка. А тя стои безмълвна, кротка и величествена.
Отдавна се водят разногласия
на какво се дължи цветът й
При реставрацията е открито изрично, че Девата е направена от дърво, а равномерното й оцветяване се дължи по всяка възможност на опушване от факли. Все отново химическият състав на покритието остава незнайно. Предполага се, че фигурата е дело на римляни, които са я скрили, само че по този начин и не са съумели да си я приберат назад.
На връщане се отбиваме в голямата базилика. Виждаме Черната Мадона в ниша над основния олтар и множеството, което се стопира за миг-два в молитвен захлас пред нея.
Всяка канара има своята легенда
Особено ми подхожда тази за Барабанчика – момче, което би трябвало да предизвести с барабана си, когато съгледа отдалеко да идват войските на Наполеон. То ги вижда и задумква, а изморените френски бойци вземат решение да починат и на другата заран да тръгнат към манастира с концепцията да конфискуват светицата, чиято популярност към този момент се е разнесла по света. Монасите съумяват да скрият своята Мадона с младенеца, само че не и да спасят голямата и скъпа библиотека на Монсерат. Годината е 1811. Манастирът е съвсем опустошен, само че след години още веднъж възкръсва. Съвременната библиотека стартира да се образува в края на ХIХ век, а през днешния ден е под егидата на ЮНЕСКО.
Историята на храма стартира със скит, отдаден на Дева Мария, в далечната 888-а. По-късно манастирът става независимо абатство. През 17-и–18-и век Монсерат към този момент е един от най-големите културни центрове на Каталуния. По време на Пиринейските войни следва крах и плячкосване, след това напредък, спрян от Гражданската война в Испания.
Днес манастирът претърпява нов подем. Вече не се преписват книги, както това се е правело преди епохи, само че все по този начин грижливо се пази голямата библиотека. Тук живее общество от 80 монаси, които следват устава на Свети Бенедикт и смятат за своя съществена цел опазването на планината и светилището като място за срещи и молебствия. Изпълняват служби ежедневно, като обедната е на пет езика. Грижат се за кошери с пчели, създават фамозните ликьори от Монсерат, бастуни, които са доста известни за тръгналите на поклонение по пътя за Сантяго де Компостела, създават и разнообразни сувенири, измежду които писалки от дърво.
В манастира се намира и фамозната,
първа в света Музикална школа
– един от най-древните хорове в света за момчета на възраст от 9 години, до момента в който гласовете им почнат да мутират – писмено потвърдила съществуването си от ХIV век. За испанците е въпрос на чест детото им да бъде признато да се образова на песнопения. Учениците, наред с духовно и филантропично, получават и музикално обучение. Авторитетът на школата е приет на интернационално равнище. Хорът изнася концерти по целия свят, има издадена дискография. Ангелските гласове може да бъдат чути два пъти дневно, по обяд и на вечерня, към 19 часа.
Ние нямаме този шанс. И макар че не сме пристигнали с живописния фуникуляр, който за няколко минути се изкачва по стръмната планина, сме признателни, че не е пиков час, нито празник, когато многочислени автобуси изсипват гъмжило от поклонници и елементарни туристи. А че тук се събират доста хора, приказват плануваните големи каменни пространства на столовата с прелестна панорама, ресторантът, хотелът.
Не по-малко внушителни са постройките на администрацията и музея. Помещението на музея е забавно единствено по себе си: проектант му е Жузеп Пуч-и-Кадафалк. Има шест разнообразни сбирки, повече от 1300 експоната. Най-древният е египетски саркофаг от ХХII в. прочие Хр. Има нов отдел: сбирка от византийски и славянски икони. Останалата част е ювелирно изкуство, религиозни предмети и живопис, в това чисто работи на Караваджо, Пикасо, Дали, Моне, Дега, Писаро, Шагал, Миро и други известни художници.
Изкачваме се по стълби и попадаме на хубав площад пред базиликата. В единия му край е фамозната скулптура на Кадафалк, с лице, което ни следва, където и да се движим. Влизаме във вътрешния двор и пред нас е базиликата с внушителната фасада с 12-те апостоли в жанр Ренесанс, готика и романска архитектура. Оттук стартира пътят на поклонение, който по странични коридори води към скулптурата на Черната Мадона. Минаваме около прелестни мраморни скулптури и мозаечни изображения на деви и майки, качваме се по стълби, с цел да се надигнем с молбите си пред безизразния й лик, докосвайки едната й ръка. А тя стои безмълвна, кротка и величествена.
Отдавна се водят разногласия
на какво се дължи цветът й
При реставрацията е открито изрично, че Девата е направена от дърво, а равномерното й оцветяване се дължи по всяка възможност на опушване от факли. Все отново химическият състав на покритието остава незнайно. Предполага се, че фигурата е дело на римляни, които са я скрили, само че по този начин и не са съумели да си я приберат назад.
На връщане се отбиваме в голямата базилика. Виждаме Черната Мадона в ниша над основния олтар и множеството, което се стопира за миг-два в молитвен захлас пред нея.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ