Програма с добри намерения. Кои са препъникамъните в общите приоритети на ГЕРБ и ПП-ДБ
Първите две обединения в новия парламент ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ анонсираха тази седмица " джентълменско съглашение ", основано на обща законодателна стратегия. Някои от главните закони в нея обаче са обсъждани и по-рано, само че тогава постигането на единодушие изглеждаше невероятно. Кои са най-проблемните тематики?
Тази политическа седмица в България стартира с положителен сигнал. Двете най-големи обединения в новото 49-то Народно заседание - ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната-Демократична България " ( ПП-ДБ ) споделиха, че са се споразумели да поддържат прокарването няколко основни промени, предстоящи от Европа .
Т.нар. сред двете обединения направи вероятен избора на Росен Желязков (ГЕРБ) за. Уговорката е той да координира с шефа на правната комисия, излъчен от ПП-ДБ, разглеждането на всички предпочитани законопроекти и след три месеца да бъде заменен на ротационен принцип.
Подобна диалогичност сред представителите на тези политически сили не е демонстрирана до момента, само че ще успее ли тя да докара до същински промени ?
Това наподобява главният въпрос поради обстоятелството, че единствено допреди няколко месеца депутатите на ГЕРБ в 48-ото Народно заседание, а и в парламентите преди него, не бяха склонни да поддържат много от същите тези предпочитани закони.
Формално първите две обединения разполагат с задоволително гласове - ГЕРБ-СДС има 69 депутати , а ПП-ДБ - 64 . Това прави с 12 повече от нужните за болшинство в пленарната зала 121 гласа. Това болшинство официално прави допустимо приемането на законодателния пакет.
Опитът демонстрира, че в близкото минало тези обединения постоянно са защитавали диаметрално разнообразни позиции точно по тематиките, към които в този момент настояват, че са постигнали съглашение.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Механизъм за надзор на основния прокурор
Изработената от представителите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ законодателна стратегия, с която Свободна Европа разполага, е разграничена на три съществени елементи.
Първата включва 18 законопроекта , от чието приемане зависи отпущането на общо 6,27 милиарда евро за България по Плана за възобновяване и резистентност , утвърден от.
Сред тях са промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които да основат механизъм за отчетност и надзор на основния прокурор, в това число и за дейно следствие на възможни закононарушения, осъществени от него.
Тези законопроекти към този момент бяха към Съвета на Европа, само че по този начин и в правната комисия в предишния парламент.
Основната причина беше, че тогавашният ѝ ръководител Радомир Чолаков (ГЕРБ) отхвърли да ги включи предпочитано в дневния ред на комисията, а оттова да се стигне и до гласоподаване в пленарната зала преди президентът Румен Радев да разпусне 48-ото Народно заседание.
Освен това в последните часове на предходния парламент от ГЕРБ вкараха тематиката в Конституционния съд . Те насочиха запитване дали следствието може да бъде подчинено на съда или прокуратурата, или би трябвало да е напълно самостоятелен орган.
Този въпрос следва логиката на предлагането на партия " Възраждане " , съгласно което шефът на националното разследване да може да организира следствие на основния прокурор. Този вид обаче беше - точно поради директната взаимозависимост на първия от втория. Началникът на националното разследване е и заместител на основния прокурор.
Проблемът с недосегаемостта на основния прокурор от наказателно гонене стои пред България от ноември 2009 година, когато (ЕСПЧ) за пръв път я разяснява в решението си по делото " Колеви против България ", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 година прокурор Николай Колев .
През годините Съветът на Европа и Европейската комисия неведнъж са упорствали този проблем да бъде решен и са отправяли съответни рекомендации.
Макар че интервалът от 2009 година насам на процедура включва и трите управнически мандата на ГЕРБ, при които партията на Бойко Борисов имаше нужното болшинство в Народното събрание, с цел да извърши тези рекомендации, това по този начин и не се случи.
Реформата на антикорупционната комисия
Друга основна тематика от раздела с цели, свързани с Плана за възобновяване и резистентност, е промяната на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество ( КПКОНПИ ).
Комисията сега е без титулярен ръководител, откакто някогашния основен прокурор Сотир Цацаров , определен на поста с, подаде оставка. Това се случи след спор с на Кирил Петков , който сложи като приоритет разделянето на органа на две и прибавянето на проверяващи функционалности в арсенала му.
Тази промяна обаче по този начин и не съумя да се реализира, откакто ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " ИТН ", подкрепяно от Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Това се случи след внасяне на избор на съмнение.
По време на последвалото 48-о Народно заседание промяната на КПКОНПИ още веднъж беше сложена на дневен ред и законопро
Тази политическа седмица в България стартира с положителен сигнал. Двете най-големи обединения в новото 49-то Народно заседание - ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната-Демократична България " ( ПП-ДБ ) споделиха, че са се споразумели да поддържат прокарването няколко основни промени, предстоящи от Европа .
Т.нар. сред двете обединения направи вероятен избора на Росен Желязков (ГЕРБ) за. Уговорката е той да координира с шефа на правната комисия, излъчен от ПП-ДБ, разглеждането на всички предпочитани законопроекти и след три месеца да бъде заменен на ротационен принцип.
Подобна диалогичност сред представителите на тези политически сили не е демонстрирана до момента, само че ще успее ли тя да докара до същински промени ?
Това наподобява главният въпрос поради обстоятелството, че единствено допреди няколко месеца депутатите на ГЕРБ в 48-ото Народно заседание, а и в парламентите преди него, не бяха склонни да поддържат много от същите тези предпочитани закони.
Формално първите две обединения разполагат с задоволително гласове - ГЕРБ-СДС има 69 депутати , а ПП-ДБ - 64 . Това прави с 12 повече от нужните за болшинство в пленарната зала 121 гласа. Това болшинство официално прави допустимо приемането на законодателния пакет.
Опитът демонстрира, че в близкото минало тези обединения постоянно са защитавали диаметрално разнообразни позиции точно по тематиките, към които в този момент настояват, че са постигнали съглашение.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Механизъм за надзор на основния прокурор
Изработената от представителите на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ законодателна стратегия, с която Свободна Европа разполага, е разграничена на три съществени елементи.
Първата включва 18 законопроекта , от чието приемане зависи отпущането на общо 6,27 милиарда евро за България по Плана за възобновяване и резистентност , утвърден от.
Сред тях са промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които да основат механизъм за отчетност и надзор на основния прокурор, в това число и за дейно следствие на възможни закононарушения, осъществени от него.
Тези законопроекти към този момент бяха към Съвета на Европа, само че по този начин и в правната комисия в предишния парламент.
Основната причина беше, че тогавашният ѝ ръководител Радомир Чолаков (ГЕРБ) отхвърли да ги включи предпочитано в дневния ред на комисията, а оттова да се стигне и до гласоподаване в пленарната зала преди президентът Румен Радев да разпусне 48-ото Народно заседание.
Освен това в последните часове на предходния парламент от ГЕРБ вкараха тематиката в Конституционния съд . Те насочиха запитване дали следствието може да бъде подчинено на съда или прокуратурата, или би трябвало да е напълно самостоятелен орган.
Този въпрос следва логиката на предлагането на партия " Възраждане " , съгласно което шефът на националното разследване да може да организира следствие на основния прокурор. Този вид обаче беше - точно поради директната взаимозависимост на първия от втория. Началникът на националното разследване е и заместител на основния прокурор.
Проблемът с недосегаемостта на основния прокурор от наказателно гонене стои пред България от ноември 2009 година, когато (ЕСПЧ) за пръв път я разяснява в решението си по делото " Колеви против България ", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 година прокурор Николай Колев .
През годините Съветът на Европа и Европейската комисия неведнъж са упорствали този проблем да бъде решен и са отправяли съответни рекомендации.
Макар че интервалът от 2009 година насам на процедура включва и трите управнически мандата на ГЕРБ, при които партията на Бойко Борисов имаше нужното болшинство в Народното събрание, с цел да извърши тези рекомендации, това по този начин и не се случи.
Реформата на антикорупционната комисия
Друга основна тематика от раздела с цели, свързани с Плана за възобновяване и резистентност, е промяната на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество ( КПКОНПИ ).
Комисията сега е без титулярен ръководител, откакто някогашния основен прокурор Сотир Цацаров , определен на поста с, подаде оставка. Това се случи след спор с на Кирил Петков , който сложи като приоритет разделянето на органа на две и прибавянето на проверяващи функционалности в арсенала му.
Тази промяна обаче по този начин и не съумя да се реализира, откакто ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " ИТН ", подкрепяно от Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Това се случи след внасяне на избор на съмнение.
По време на последвалото 48-о Народно заседание промяната на КПКОНПИ още веднъж беше сложена на дневен ред и законопро
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ