Тревожни сигнали за пазара на труда - фирмите не търсят работници
Първи сигнали за проблеми на пазара на труда, който до момента остана непокътнат от икономическата рецесия, идват от разнообразни места. Сериозна разлика в безработицата у нас в огромните градове и дребните общини демонстрираха данни на Агенцията по заетостта. Според тях в 11 области у нас всеки трети незает не може да откри работа повече от 1 година. Средно за страната дълготрайно безработните са 24 на 100 и делът им остава относително висок, демонстрират данни на Агенцията по заетостта към края на предходната година.
Най-тежка е обстановката във Видин, Враца и Монтана, където хората без работа повече от година са над 40 на 100 от незаетите. Над 30% пък е делът им в Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище и Шумен. Само в три града – Бургас, Габрово и София хората, останали дълго без работа, са под 10 на 100, като в столицата съвсем няма регистрирани трайно безработни, сочат формалните данни на организацията. В София едвам 242-ма души са били без работа повече от 1 година, като това са едвам 2,4% от всички, само че това са единствено данни от записаните безработни.
В 37 общини у нас безработицата е рекордно висока. Това са най-вече дребни общини, които се намират в Северозападна и Югозападна България. В 13 от тях всеки трети гражданин е без работа, а в 19 – безработни са сред 20 и 25 на 100 от локалните. Рекордьор е община Макреш във Видин, там 71,3 на 100 от популацията е без работа през предходната година, като нивото на безработица е скочило внезапно по отношение на 2021 година, когато е било на половина – 34,6 на 100. Подобна е обстановката и в друга община в област Видин – Димово, където 58% от хората нямат прехранване. Спрямо 2021 година безработицата там е повишена с 21,5%. Сериозно нарастване за година на безработните има и в общините Струмяни и Якоруда в област Благоевград, където за година безработицата е скочила надлежно с 9 и 10 на 100.
Най-малко безработни предстоящо има в София, където коефициентът е едвам 1,5 на 100 при 5,2 на 100 приблизително за страната. Безработицата в столицата даже е намаляла по отношение на 2021 година, когато коефициентът е бил 2%. В Пловдив безработицата е 2,5 на 100, колкото е и в Челопеч - една от общините с най-висока междинна заплата у нас, във Варна е 2,1 на 100, а в Стара Загора и Ямбол тя е към 3 на 100.
Ниска безработица регистрират и общините в София област, като повода е близостта им до столицата, която притегля от ден на ден служащи. Така да вземем за пример в Божурище, Горна Малина и Елин Пелин безработицата е едвам от 1,8% до 2,8%. Прави усещане и ниският % в общините по Черноморието. Така да вземем за пример в Поморие, Несебър и Приморско безработни са едвам 3,9 на 100 от хората, живеещи там.
Данните на Агенцията по заетостта обаче не обгръщат всички безработни. Коефициентът на безработица се дефинира като дял на записаните безработни в бюрата по труда към стопански дейното население 15-64 година, открито при Преброяване 2021 година Част от хората без работа обаче въобще не са регистрирани в бюрата по труда и аргументите са няколко. Най-често в бюрата се записват тези, които имат право да получат обезщетение за безработица. То обаче има период, в който може да се взима, и той зависи от трудовия стаж на човек, като най-дълго може да се получава 1 година, в случай че имате 15 години трудов стаж. След привършване на периода част от хората приключват и регистрацията си в бюрото по труда, без да са си намерили работа. Друга част пък работят без контракт и действително не попадат в категорията заети.
Данните на Агенцията по заетостта демонстрират, че през предходната година са регистрирани 147804 безработни. Броят им е доста по-малък от този през 2021 година, когато такива са били 181486 души или с 33682-ма повече. Във всички области в страната броят на безработните понижава за година, като максимален спад има в Бургас, Варна и Добрич с над 26 на 100 по отношение на 2021 година
Сигнал за проблем с пазара на труда е намаляването на свободните работни места по отношение на година по-рано. Ако през 2021 година работодателите са оповестили, че търсят 177372-ма служащи и чиновници, то през предходната година декларираните свободни места са 154419 или с близо 23000 по-малко. Като най-драстично понижава търсенето на фрагменти в София - с една трета или с 11106 по-малко свободни позиции.
Повече служащи са търсили работодателите във Варна, Стара Загора, Враца и Перник, демонстрират още данните на организацията.
Платформа за търсене и предложение на работа също регистрира по-слабо повишаване на търсенето на служащи в София по отношение на другите огромни градове. Така да вземем за пример растежът в обявите за работа през март по отношение на февруари тази година е едвам 5% в София, до момента в който във Варна той е 19%, в Бургас – 25%, а в Русе – 12 на 100.
Прави усещане и друга наклонност, която към този момент стартира на пазара на труда в Западна Европа и Съединени американски щати, а точно - пренасищането с ИТ експерти. Редица огромни компании оповестиха, че редуцират точно такива фрагменти, като една част от тях работят отдалечено от други страни. У нас търсенето на ИТ експерти понижава шести следващ месец. За март има с 460 оферти по-малко за такива позиции. За година спадът на обявите за ИТ експерти е 43% или 3450 оферти по-малко.
Освен засищане на пазара с такива експерти другата причина е връщането на чиновниците в офисите и на търговията в магазините след Ковид пандемията, което изисква и по-малко такива фрагменти.
Повече от половината от хората, останали без работа, нямат никаква подготовка или такива са били 81282-ма от записаните в бюрата по труда. Поравно обаче са експертите и тези с работническа специалност – по 22 на 100, или към 33000 души. Само в София обаче наклонността е изцяло друга – близо 60 на 100 от записаните безработни са били експерти, а едвам 14,5% са хора с работен специалности. 45,7 на 100 от безработните в столицата са били с висше обучение, 47,5% - със приблизително, а едвам 7 на 100 – с главно и по-ниско обучение. В останалите области делът на хората с висше обучение измежду безработните е най-нисък, по отношение на тези с по-ниско обучение.
По-често без работа остават дамите, демонстрират още данните на Агенцията по заетостта. Или от всички регистрирани безработни през предходната година 56 на 100 са били дами, а 44% - мъже. Най-голяма е разликата в каузи на безработните от двата пола в Бургас и Варна, където безработните дами са били съвсем два пъти повече от мъжете.
Фирмите - скептични за наемане на хора
Работодателите не чакат да наемат личен състав през идващите шест месеца, демонстрира изследване на Българската конфедерация по заетостта за интервала април – септември 2023 година Това са най-скромните проекти за разширение на личния състав от 2021 година насам. Всяка трета от общо 1099 интервюирани компании възнамерява въпреки всичко да усилят работната мощ, само че делът им понижава с 16% спрямо предходното шестмесечие и с 19% по отношение на същия интервал на предходната година. 36% от компаниите ще запазят служащите си. Увеличават се обаче компаниите, които възнамеряват да редуцират служащи, като такава е всяка пета компания у нас. 18% пък не са сигурни дали ще задържат, или освободят чиновници, като техният дял е нулев през миналото шестмесечие. Така чистият коефициент на заетостта — разликата сред работодателите, които възнамеряват да понижат работната мощ, и тези, които предвиждат да я усилят, е +8%, или спад от 21 процентни пункта по отношение на предходния проучен интервал и с 32 процентни пункта по-малко в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Работодателите в София още веднъж споделят най-оптимистични проекти за наемане на чиновници в интервала април 2023 година – септември 2023 година с коефициент на заетостта от +72%, което е нарастване с два процентни пункта спрямо предходното шестмесечие. Компаниите в Пловдив и Бургас предвиждат непретенциозно разширение на екипите, като надлежно +9% и +8% от работодателите в тези райони възнамеряват да наемат нови чиновници. В Русе и Варна коефициентът на претовареност записва спад от два процентни пункта и е надлежно +3% и +8% за идващото шестмесечие.
Заради наближаващия летен сезон нови хора ще се търсят в секторите „ Хотелиерство и ресторантьорство ” и „ Строителство ”. В същото време работодателите от секторите „ Информационни технологии ” и „ Аутсорсинг ”, които имаха най-оптимистични проекти за наемане на личен състав през предходния интервал, регистрират по-скромни прогнози за април 2023 година – септември 2023 година и коефициент на заетостта от надлежно +25% и +9%. Сектор „ Добивна индустрия “ пък е единственият, който предвижда негативен коефициент на претовареност за идващите шест месеца.
Най-тежка е обстановката във Видин, Враца и Монтана, където хората без работа повече от година са над 40 на 100 от незаетите. Над 30% пък е делът им в Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище и Шумен. Само в три града – Бургас, Габрово и София хората, останали дълго без работа, са под 10 на 100, като в столицата съвсем няма регистрирани трайно безработни, сочат формалните данни на организацията. В София едвам 242-ма души са били без работа повече от 1 година, като това са едвам 2,4% от всички, само че това са единствено данни от записаните безработни.
В 37 общини у нас безработицата е рекордно висока. Това са най-вече дребни общини, които се намират в Северозападна и Югозападна България. В 13 от тях всеки трети гражданин е без работа, а в 19 – безработни са сред 20 и 25 на 100 от локалните. Рекордьор е община Макреш във Видин, там 71,3 на 100 от популацията е без работа през предходната година, като нивото на безработица е скочило внезапно по отношение на 2021 година, когато е било на половина – 34,6 на 100. Подобна е обстановката и в друга община в област Видин – Димово, където 58% от хората нямат прехранване. Спрямо 2021 година безработицата там е повишена с 21,5%. Сериозно нарастване за година на безработните има и в общините Струмяни и Якоруда в област Благоевград, където за година безработицата е скочила надлежно с 9 и 10 на 100.
Най-малко безработни предстоящо има в София, където коефициентът е едвам 1,5 на 100 при 5,2 на 100 приблизително за страната. Безработицата в столицата даже е намаляла по отношение на 2021 година, когато коефициентът е бил 2%. В Пловдив безработицата е 2,5 на 100, колкото е и в Челопеч - една от общините с най-висока междинна заплата у нас, във Варна е 2,1 на 100, а в Стара Загора и Ямбол тя е към 3 на 100.
Ниска безработица регистрират и общините в София област, като повода е близостта им до столицата, която притегля от ден на ден служащи. Така да вземем за пример в Божурище, Горна Малина и Елин Пелин безработицата е едвам от 1,8% до 2,8%. Прави усещане и ниският % в общините по Черноморието. Така да вземем за пример в Поморие, Несебър и Приморско безработни са едвам 3,9 на 100 от хората, живеещи там.
Данните на Агенцията по заетостта обаче не обгръщат всички безработни. Коефициентът на безработица се дефинира като дял на записаните безработни в бюрата по труда към стопански дейното население 15-64 година, открито при Преброяване 2021 година Част от хората без работа обаче въобще не са регистрирани в бюрата по труда и аргументите са няколко. Най-често в бюрата се записват тези, които имат право да получат обезщетение за безработица. То обаче има период, в който може да се взима, и той зависи от трудовия стаж на човек, като най-дълго може да се получава 1 година, в случай че имате 15 години трудов стаж. След привършване на периода част от хората приключват и регистрацията си в бюрото по труда, без да са си намерили работа. Друга част пък работят без контракт и действително не попадат в категорията заети.
Данните на Агенцията по заетостта демонстрират, че през предходната година са регистрирани 147804 безработни. Броят им е доста по-малък от този през 2021 година, когато такива са били 181486 души или с 33682-ма повече. Във всички области в страната броят на безработните понижава за година, като максимален спад има в Бургас, Варна и Добрич с над 26 на 100 по отношение на 2021 година
Сигнал за проблем с пазара на труда е намаляването на свободните работни места по отношение на година по-рано. Ако през 2021 година работодателите са оповестили, че търсят 177372-ма служащи и чиновници, то през предходната година декларираните свободни места са 154419 или с близо 23000 по-малко. Като най-драстично понижава търсенето на фрагменти в София - с една трета или с 11106 по-малко свободни позиции.
Повече служащи са търсили работодателите във Варна, Стара Загора, Враца и Перник, демонстрират още данните на организацията.
Платформа за търсене и предложение на работа също регистрира по-слабо повишаване на търсенето на служащи в София по отношение на другите огромни градове. Така да вземем за пример растежът в обявите за работа през март по отношение на февруари тази година е едвам 5% в София, до момента в който във Варна той е 19%, в Бургас – 25%, а в Русе – 12 на 100.
Прави усещане и друга наклонност, която към този момент стартира на пазара на труда в Западна Европа и Съединени американски щати, а точно - пренасищането с ИТ експерти. Редица огромни компании оповестиха, че редуцират точно такива фрагменти, като една част от тях работят отдалечено от други страни. У нас търсенето на ИТ експерти понижава шести следващ месец. За март има с 460 оферти по-малко за такива позиции. За година спадът на обявите за ИТ експерти е 43% или 3450 оферти по-малко.
Освен засищане на пазара с такива експерти другата причина е връщането на чиновниците в офисите и на търговията в магазините след Ковид пандемията, което изисква и по-малко такива фрагменти.
Повече от половината от хората, останали без работа, нямат никаква подготовка или такива са били 81282-ма от записаните в бюрата по труда. Поравно обаче са експертите и тези с работническа специалност – по 22 на 100, или към 33000 души. Само в София обаче наклонността е изцяло друга – близо 60 на 100 от записаните безработни са били експерти, а едвам 14,5% са хора с работен специалности. 45,7 на 100 от безработните в столицата са били с висше обучение, 47,5% - със приблизително, а едвам 7 на 100 – с главно и по-ниско обучение. В останалите области делът на хората с висше обучение измежду безработните е най-нисък, по отношение на тези с по-ниско обучение.
По-често без работа остават дамите, демонстрират още данните на Агенцията по заетостта. Или от всички регистрирани безработни през предходната година 56 на 100 са били дами, а 44% - мъже. Най-голяма е разликата в каузи на безработните от двата пола в Бургас и Варна, където безработните дами са били съвсем два пъти повече от мъжете.
Фирмите - скептични за наемане на хора
Работодателите не чакат да наемат личен състав през идващите шест месеца, демонстрира изследване на Българската конфедерация по заетостта за интервала април – септември 2023 година Това са най-скромните проекти за разширение на личния състав от 2021 година насам. Всяка трета от общо 1099 интервюирани компании възнамерява въпреки всичко да усилят работната мощ, само че делът им понижава с 16% спрямо предходното шестмесечие и с 19% по отношение на същия интервал на предходната година. 36% от компаниите ще запазят служащите си. Увеличават се обаче компаниите, които възнамеряват да редуцират служащи, като такава е всяка пета компания у нас. 18% пък не са сигурни дали ще задържат, или освободят чиновници, като техният дял е нулев през миналото шестмесечие. Така чистият коефициент на заетостта — разликата сред работодателите, които възнамеряват да понижат работната мощ, и тези, които предвиждат да я усилят, е +8%, или спад от 21 процентни пункта по отношение на предходния проучен интервал и с 32 процентни пункта по-малко в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Работодателите в София още веднъж споделят най-оптимистични проекти за наемане на чиновници в интервала април 2023 година – септември 2023 година с коефициент на заетостта от +72%, което е нарастване с два процентни пункта спрямо предходното шестмесечие. Компаниите в Пловдив и Бургас предвиждат непретенциозно разширение на екипите, като надлежно +9% и +8% от работодателите в тези райони възнамеряват да наемат нови чиновници. В Русе и Варна коефициентът на претовареност записва спад от два процентни пункта и е надлежно +3% и +8% за идващото шестмесечие.
Заради наближаващия летен сезон нови хора ще се търсят в секторите „ Хотелиерство и ресторантьорство ” и „ Строителство ”. В същото време работодателите от секторите „ Информационни технологии ” и „ Аутсорсинг ”, които имаха най-оптимистични проекти за наемане на личен състав през предходния интервал, регистрират по-скромни прогнози за април 2023 година – септември 2023 година и коефициент на заетостта от надлежно +25% и +9%. Сектор „ Добивна индустрия “ пък е единственият, който предвижда негативен коефициент на претовареност за идващите шест месеца.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ