Първи бяха стартъп компаниите с екзотични имена, включиха се няколко

Първи бяха стартъп фирмите с екзотични имена, включиха се няколко банки, през днешния ден в играта са телекомите и световните софтуерни водачи. Палитрата от компании, които оферират свои цифрови портфейли в България, непрекъснато се обогатява. Развитието на технологиите, някои дерегулации в Европейския съюз и подобряването на инфраструктурата сътвори основите за развиване на електронните портфейли. А COVID-19 пристигна като неизбежния ускорител. По калкулации на разнообразни компании цифровите безконтактни заплащания през предходната година са се удвоили.

И в случай че единствено допреди 2-3 години предлагането в България беше лимитирано, през днешния ден всеки в страната има опция да опитва към 20 цифрови портфейла (виж текста ). Сред катализаторите за развиване на цифровите портфейли тук е и навлизането на Гугъл Pay и Apple Wallet. A самият факт, че те са избрали и България, приказва за съществуване на капацитет.

Дигиталният портфейл съставлява софтуерен артикул, който разрешава да се правят разплащания с телефон на ПОС терминал, безконтактно изтегляне на банкомат, преводи, бърз заем, мълниеносен трансфер на средства, следене на разноските, цифровизация на карти за отстъпки и лоялни клиенти. Криптовалутите са също типичен образци за ръководство и заплащане с тях посредством виртуален портфейл.

Голямата конкуренция прави обособените портфейли все по-иновативни и с повече функционалности и ги трансформира в платформи, които оферират голям набор от спомагателни финансови услуги - вложения, застраховки, спестовни артикули и други. В морето от оферти обаче крайната цел е потребителят да не носи в себе си пари и банкови карти, да разреди ходенето до банков клон, като вместо това да прави всички платежни интервенции или най-малко ежедневни и по-дребни с телефона си.

Освен това от софтуерна позиция България има значително причини да се назова и финтех хъб. Тук развиват активност и напълно български производители на цифрови портфейли и платформи като Phyre и iCard и задгранични компании като Paysafe. Извън това поле в областта на разплащанията описът с български компании е даже по-внушителен.

За болшинството от хората обаче цифровите портфейли не престават да са по-скоро екзотика, в сравнение с всекидневие. Една от аргументите може да се търси в консервативния темперамент и финансовите предубеждения на българите, които лимитират доста от тях да употребяват даже банкова карта, а какво да кажем за телефон или часовник, в който да вкараш банкнотите си. Сред аргументите за по-бавната цифровизация на заплащанията е и фактът, че доста от българите не престават да получават заплатите си кеш.