САЩ рекордно увеличиха нетния си външен дълг през 2023 г
„ Паразитизмът на куб ” става все по-силен, все по-малко са „ островите на непоклатимост ”
В моята скорошна публикация „ Международни вложения: богатите страни стават все по-богати, бедните страни стават по-бедни “, насочих внимание към една значима трансформация на световния капитализъм, настъпила през двадесети век. В началото на предишния век водещите западни страни интензивно усилиха износа на капитал.
В тази връзка В.И. Ленин в своята работа „ Империализмът като най-висшият етап на капитализма “ даже дефинира следното като значима икономическа характерност на империализма: износът на капитал става доминиращ спрямо износа на артикули (третата от петте стопански характеристики). И още през последните десетилетия на предишния век западните страни започнаха да се трансформират в чисти вносители на капитал (тоест вносът на капитал стартира да надвишава износа му). Съединените американски щати са изключително сполучливи в това.
Мястото, което дадена страна заема в интернационалния капиталов продан, може да се реши от подобен статистически документ като „ Международна капиталова позиция (страни) “. Такъв документ се създава и разгласява от съвсем всички страни по света (за страните – членки на МВФ това е наложителен документ).
Първата част на този документ дава данни за задграничните активи на страната, които са образувани вследствие на износа на капитал под формата на директни, портфейлни и други вложения. Втората част на документа съдържа данни за отговорностите на страната към задграничните вложители. С други думи, това са активи на нерезиденти в дадена страна.
Разликата сред цената на задграничните активи и отговорностите на страната към задгранични вложители се назовава чиста капиталова позиция на страната. Тези страни, които имат остатък на активи над пасиви, имат позитивна капиталова позиция, баланс със знак плюс. Страните, чиито пасиви надвишават активите, в противен случай, имат негативна капиталова позиция, баланс със знак минус.
Особено забавна е интернационалната капиталова позиция на Съединени американски щати, които претендират да бъдат суперсила и заявяват своята задача да ръководят целия свят.
В началото на предишния век младият американски капитализъм едвам си стъпваше на краката и започваше да се състезава със старите европейски капитализми – на първо място английския и френския. Ако Старият свят, който имаше обширни колониални и полуколониални владения, беше чист експортьор на капитал, то Новият свят (САЩ) преди експлоадирането на Първата международна война беше негов чист вносител (предимно вноса на британски и френски капитал, само че и вносът на немски капитал нараства).
Първата международна война обаче промени всичко. През годините на войната Съединени американски щати се трансфораха от чист вносител в чист експортьор на капитал, най-големият в света. И Съединените щати поддържаха такива позиции в продължение на към седем десетилетия. Още през 1980 година чистата позитивна интернационална капиталова позиция на Съединените щати беше по-голяма от общата чиста позитивна капиталова позиция на всички други страни в света взети дружно.
Само шест години по-късно, през 1986 година, Съединените щати се трансфораха в страна чист дебитор. За първи път от 1914 година те имаха негативна интернационална капиталова позиция от 107,4 милиарда $. Нетният дълг на Съединени американски щати по отношение на останалия свят нарастваше с бързи темпове.
До 1990 година Съединените щати към този момент са станали най-големият чист дебитор в света (230,4 милиарда долара). В началото на 21 век чистият дълг на Америка мина границата от 1 трилион $. До края на 2020 година чистата интернационална капиталова позиция на страната беше негативна - 14 трилиона $. В края на 2022 година негативната капиталова позиция на Съединени американски щати доближи 16 трилиона $.
Съединените щати са надалеч пред другите страни в клуба на „ чистите длъжници “. Второ място в класацията на чистите длъжници в края на 2022 година заема Испания с индикатор минус 1,10 трилиона $, само че ето кои са негативните индикатори за някои други страни от този клуб (трилиона долара): Франция - 0,89; Англия – 0,80; Австралия – 0,66; Гърция – 0,35; Португалия – 0,25; Полша – 0,25. Според някои оценки чистият дълг на Съединени американски щати е почти еднакъв на сбора на всички други страни в света в клуба на чистите длъжници.
Разбира се, значимо е и относителното равнище на чистия дълг, което се мери като % от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. Въпреки че има страни в света, където този индикатор е над 100%, това са най-вече дребни стопански системи. Като Монголия, Ирландия, Гърция, Замбия. Но измежду огромните стопански системи Съединени американски щати са ненадминати с индикатор от 80% (в края на 2022 г.).
Така че Съединените щати заемат особено място в международната стопанска система. Те като магнит притеглят капитал под всякаква форма (преки, портфейлни, други инвестиции) от целия свят. Ленин назовава износа на капитал от империалистическите страни „ паразитизъм на квадрат “ (Империализмът и разцеплението на социализма, декември 1916 г.). Използвайки тази прилика, американската стопанска система, с нейните непрекъснато възходящи чисти заеми, може да се назова „ паразитизъм на куб “.
Освен това американският паразит изсмуква капитали както от страни от третия свят, по този начин и от редица други страни от „ златния милиард “, като смисъла на последните доста се усили през последните години. Отражение на негативната чиста интернационална капиталова позиция на Съединените щати са позитивните капиталови позиции на водещите международни донори на капитал.
Това са (нетна интернационална капиталова позиция за 2022 година, трилиона долара): Япония – 3,4; Германия – 3,1; Хонконг - 2,2; Китай – 2,1; Тайван – 1,4; Норвегия – 1,2; Канада – 1,1; Холандия – 1,0; Сингапур -1,0; Швейцария – 0,8; Саудитска Арабия – 0,6; РФ – 0,5; Южна Корея – 0,5.
Ако разгледаме по-подробно статистиката на износа на капитали от водещи страни - донори, ще забележим, че за доста от тях главната (доминираща) експортна дестинация е Америка. Това изключително ясно се вижда при двата съществени донора – Япония и Германия.
Балансът на капиталовия продан на Съединени американски щати с тези страни води до доста огромен негативен баланс за Америка. Според новите правила на играта (когато по-ефективният метод за паразитиране е не износът, а вносът на капитали), това значи, че Япония и Германия са във васална взаимозависимост от Америка.
Важна характерност на американския капиталов „ паразитизъм “ е, че приходът, който се заплаща на задграничните вложители в Съединените щати, е доста по-малък от прихода, който американските експортьори на капитал получават в чужбина от своите вложения. Парадоксално деформиране! Балансът на приходите от интернационалните вложения съставлява съотношението на приходите от вложения, получени от чужбина, и приходите, изплатени в чужбина.
В Съединените щати този баланс е хронично позитивен. Според европейски специалисти, балансовият остатък на Америка сега възлиза на 2-2,5% от Брутният вътрешен продукт. А оптималните стойности на индикатора са през първата половина на предишното десетилетие – от 3 до 3,5% от Брутният вътрешен продукт.
Наскоро Бюрото за стопански разбори на Съединени американски щати (една от главните статистически организации в страната) разгласява статистика за интернационалната капиталова позиция на Съединени американски щати в края на 2023 година Те демонстрират сериозен прогрес през годината.
В края на 2022 година задграничните активи на Съединени американски щати възлизат на 31,63 трилиона $. Година по-късно те възлизат на 2,91 трилиона $ равна на 47,80 трилиона $, а година по-късно - 54,31 трилиона $, повишаването на отговорностите възлиза на 6,51 трилиона $.
В резултат на това чистата негативна капиталова позиция на Съединени американски щати се усили от 16,17 трилиона $ в края на 2022 година до 19,77 трилиона $ в края на 2023 година Нетният интернационален дълг на Съединени американски щати се е нараснал с 3,60 трилиона $ през годината, или съвсем 23%. Америка не е виждала подобен интензивен ритъм на напредък на своя паразитизъм от момента, в който стана чист интернационален дебитор (т.е. от 1986 г.).
Статистическата картина, построена върху интернационалната капиталова позиция на Съединени американски щати, може да бъде допълнена със статистиката на платежния баланс на Съединени американски щати. Платежният баланс може да се употребява за оценка на размера на входящия капитал в дадена страна за избрани интервали от време. Включително за избрани типове вложения (преки, портфейлни, други).
Средният тримесечен приток на директни вложения в Съединени американски щати в интервала от 2010 година до 2019 година в това число е бил еднакъв на $80,2 милиарда В интервала от 2020 година до 2023 година в това число - $91,8 милиарда, съгласно резултатите от предходната година, 2023 година, междинната тримесечна стойност е била 98,5 милиарда $
Сега дано разгледаме портфейлните вложения в стопанската система на Съединени американски щати. През интервала 2010-2019г. междинното тримесечие е било 125 милиарда $ в интервала 2020-2023 година – $237 милиарда, през 2023 година – $303,2 милиарда
И най-после, за други вложения (кредити и заеми) цифрите са надлежно (милиарди долара): 32,0; 74,8; 62.6.
А в този момент общата картина за всички типове задгранични вложения (средни тримесечия, милиарди долара): 2010-2019. – 237; 2020-2023 г – 403; 2023 – 464.
Тоест виждаме наклонност към увеличение на мащаба на притока на непознат капитал в Съединени американски щати. Тази наклонност стана още по-очевидна през последната година. Особено бързо се усилиха портфейлните вложения, чийто дял в общия приток на непознат капитал през предходната година е 60-65%. Това е покупка на съкровищни скъпи бумаги, корпоративни облигации и акции на американски компании (до 10 % от акционерния капитал).
Както виждаме, прогнозите на доста задгранични и локални специалисти, че замразяването на съветските валутни запаси и изземването на други съветски задгранични активи ще доведат до прекъсване на притока на непознат капитал и даже до ограничение на задграничните активи в Съединените щати Щатите към момента не са доказани.
Това частично може да се изясни с обстоятелството, че увеличението на притока на капитали към Америка се случи за сметка на нейните съдружници в Европа и други елементи на света (Япония, Южна Корея, Австралия и др.). И капиталовият продан сред Стария и Новия свят, който преди имаше признаци на двупосочна улица, в този момент най-сетне се трансформира в еднопосочен път - естествено, към Съединените щати.
На 18 април, след особено съвещание на Европейския съвет, фон дер Лайен удостовери тезите на икономиста Енрико Лета за приключване на триста милиарда евро годишно „ основно към Съединени американски щати “.
Най-големият отлив на капитал идва от Германия, която след началото на санкционната война против Русия стартира да изпитва съществени проблеми в стопанската система. Инвестиционният климат в Германия стана непоносим и немският бизнес стартира интензивно да трансферира капиталите си в чужбина. Там, оттатък океана, несъмнено, също я няма предходната непоклатимост, само че спрямо Европа, Америка наподобява като „ остров на стабилността “.
Но за огромния бизнес, привикнал да влага в разнообразни елементи на планетата, през днешния ден остават все по-малко „ островчета на стабилността “. А капиталите бягат в Америка, тъй като други възможности съвсем не са останали. Между другото, не мога да не се съглася с тези специалисти, които споделят, че Вашингтон организира политика на „ следен безпорядък “ в целия свят, с цел да обезпечи потока на капитали в американската стопанска система.
Такава политика може да се назова освен „ паразитизъм на куб “, само че и прям рекет и бандитизъм. И въобще не е реалност, че Вашингтон ще успее да резервира статута на Америка като „ остров на непоклатимост “ за дълго време. Писах за това в детайли в публикацията „ Контролиран безпорядък: Ефектът на бумеранга “.
Бих желал да обърна внимание на още един миг, който остава неусетен от доста специалисти. Говорим за динамичността на икономическото развиване на Съединени американски щати. В края на 2023 година, както гордо обявиха американските статистически организации, действителният (коригиран по отношение на инфлацията) напредък на Брутният вътрешен продукт е 3,1%.
В безспорни стойности Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати през 2022 година е бил 25,35 трилиона $, а през предходната година той е повишен до 26,85 трилиона $, а в този момент дано си напомним нарастването на чистия дълг на Америка въз основата на резултатите от 2023 година Той възлиза на 3,60 трилиона $, като сравним нарастването на чистия дълг и растежа на Брутният вътрешен продукт, за следващ път можем да се убедим, че Америка живее не за сметка на личната си стопанска система, а за сметка на други страни.
„ Паразитизъм на куб ”! Но всички паразити имат стеснен живот. Те умират или тъй като питателните им източници са изчерпани, или тъй като донорите превантивно унищожават паразита. Някои специалисти считат, че паразитиращата Америка е изправена пред последното.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18499Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед11186Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед43169„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед26306Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед31573Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед131860Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91263Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84294Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация
В моята скорошна публикация „ Международни вложения: богатите страни стават все по-богати, бедните страни стават по-бедни “, насочих внимание към една значима трансформация на световния капитализъм, настъпила през двадесети век. В началото на предишния век водещите западни страни интензивно усилиха износа на капитал.
В тази връзка В.И. Ленин в своята работа „ Империализмът като най-висшият етап на капитализма “ даже дефинира следното като значима икономическа характерност на империализма: износът на капитал става доминиращ спрямо износа на артикули (третата от петте стопански характеристики). И още през последните десетилетия на предишния век западните страни започнаха да се трансформират в чисти вносители на капитал (тоест вносът на капитал стартира да надвишава износа му). Съединените американски щати са изключително сполучливи в това.
Мястото, което дадена страна заема в интернационалния капиталов продан, може да се реши от подобен статистически документ като „ Международна капиталова позиция (страни) “. Такъв документ се създава и разгласява от съвсем всички страни по света (за страните – членки на МВФ това е наложителен документ).
Първата част на този документ дава данни за задграничните активи на страната, които са образувани вследствие на износа на капитал под формата на директни, портфейлни и други вложения. Втората част на документа съдържа данни за отговорностите на страната към задграничните вложители. С други думи, това са активи на нерезиденти в дадена страна.
Разликата сред цената на задграничните активи и отговорностите на страната към задгранични вложители се назовава чиста капиталова позиция на страната. Тези страни, които имат остатък на активи над пасиви, имат позитивна капиталова позиция, баланс със знак плюс. Страните, чиито пасиви надвишават активите, в противен случай, имат негативна капиталова позиция, баланс със знак минус.
Особено забавна е интернационалната капиталова позиция на Съединени американски щати, които претендират да бъдат суперсила и заявяват своята задача да ръководят целия свят.
В началото на предишния век младият американски капитализъм едвам си стъпваше на краката и започваше да се състезава със старите европейски капитализми – на първо място английския и френския. Ако Старият свят, който имаше обширни колониални и полуколониални владения, беше чист експортьор на капитал, то Новият свят (САЩ) преди експлоадирането на Първата международна война беше негов чист вносител (предимно вноса на британски и френски капитал, само че и вносът на немски капитал нараства).
Първата международна война обаче промени всичко. През годините на войната Съединени американски щати се трансфораха от чист вносител в чист експортьор на капитал, най-големият в света. И Съединените щати поддържаха такива позиции в продължение на към седем десетилетия. Още през 1980 година чистата позитивна интернационална капиталова позиция на Съединените щати беше по-голяма от общата чиста позитивна капиталова позиция на всички други страни в света взети дружно.
Само шест години по-късно, през 1986 година, Съединените щати се трансфораха в страна чист дебитор. За първи път от 1914 година те имаха негативна интернационална капиталова позиция от 107,4 милиарда $. Нетният дълг на Съединени американски щати по отношение на останалия свят нарастваше с бързи темпове.
До 1990 година Съединените щати към този момент са станали най-големият чист дебитор в света (230,4 милиарда долара). В началото на 21 век чистият дълг на Америка мина границата от 1 трилион $. До края на 2020 година чистата интернационална капиталова позиция на страната беше негативна - 14 трилиона $. В края на 2022 година негативната капиталова позиция на Съединени американски щати доближи 16 трилиона $.
Съединените щати са надалеч пред другите страни в клуба на „ чистите длъжници “. Второ място в класацията на чистите длъжници в края на 2022 година заема Испания с индикатор минус 1,10 трилиона $, само че ето кои са негативните индикатори за някои други страни от този клуб (трилиона долара): Франция - 0,89; Англия – 0,80; Австралия – 0,66; Гърция – 0,35; Португалия – 0,25; Полша – 0,25. Според някои оценки чистият дълг на Съединени американски щати е почти еднакъв на сбора на всички други страни в света в клуба на чистите длъжници.
Разбира се, значимо е и относителното равнище на чистия дълг, което се мери като % от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. Въпреки че има страни в света, където този индикатор е над 100%, това са най-вече дребни стопански системи. Като Монголия, Ирландия, Гърция, Замбия. Но измежду огромните стопански системи Съединени американски щати са ненадминати с индикатор от 80% (в края на 2022 г.).
Така че Съединените щати заемат особено място в международната стопанска система. Те като магнит притеглят капитал под всякаква форма (преки, портфейлни, други инвестиции) от целия свят. Ленин назовава износа на капитал от империалистическите страни „ паразитизъм на квадрат “ (Империализмът и разцеплението на социализма, декември 1916 г.). Използвайки тази прилика, американската стопанска система, с нейните непрекъснато възходящи чисти заеми, може да се назова „ паразитизъм на куб “.
Освен това американският паразит изсмуква капитали както от страни от третия свят, по този начин и от редица други страни от „ златния милиард “, като смисъла на последните доста се усили през последните години. Отражение на негативната чиста интернационална капиталова позиция на Съединените щати са позитивните капиталови позиции на водещите международни донори на капитал.
Това са (нетна интернационална капиталова позиция за 2022 година, трилиона долара): Япония – 3,4; Германия – 3,1; Хонконг - 2,2; Китай – 2,1; Тайван – 1,4; Норвегия – 1,2; Канада – 1,1; Холандия – 1,0; Сингапур -1,0; Швейцария – 0,8; Саудитска Арабия – 0,6; РФ – 0,5; Южна Корея – 0,5.
Ако разгледаме по-подробно статистиката на износа на капитали от водещи страни - донори, ще забележим, че за доста от тях главната (доминираща) експортна дестинация е Америка. Това изключително ясно се вижда при двата съществени донора – Япония и Германия.
Балансът на капиталовия продан на Съединени американски щати с тези страни води до доста огромен негативен баланс за Америка. Според новите правила на играта (когато по-ефективният метод за паразитиране е не износът, а вносът на капитали), това значи, че Япония и Германия са във васална взаимозависимост от Америка.
Важна характерност на американския капиталов „ паразитизъм “ е, че приходът, който се заплаща на задграничните вложители в Съединените щати, е доста по-малък от прихода, който американските експортьори на капитал получават в чужбина от своите вложения. Парадоксално деформиране! Балансът на приходите от интернационалните вложения съставлява съотношението на приходите от вложения, получени от чужбина, и приходите, изплатени в чужбина.
В Съединените щати този баланс е хронично позитивен. Според европейски специалисти, балансовият остатък на Америка сега възлиза на 2-2,5% от Брутният вътрешен продукт. А оптималните стойности на индикатора са през първата половина на предишното десетилетие – от 3 до 3,5% от Брутният вътрешен продукт.
Наскоро Бюрото за стопански разбори на Съединени американски щати (една от главните статистически организации в страната) разгласява статистика за интернационалната капиталова позиция на Съединени американски щати в края на 2023 година Те демонстрират сериозен прогрес през годината.
В края на 2022 година задграничните активи на Съединени американски щати възлизат на 31,63 трилиона $. Година по-късно те възлизат на 2,91 трилиона $ равна на 47,80 трилиона $, а година по-късно - 54,31 трилиона $, повишаването на отговорностите възлиза на 6,51 трилиона $.
В резултат на това чистата негативна капиталова позиция на Съединени американски щати се усили от 16,17 трилиона $ в края на 2022 година до 19,77 трилиона $ в края на 2023 година Нетният интернационален дълг на Съединени американски щати се е нараснал с 3,60 трилиона $ през годината, или съвсем 23%. Америка не е виждала подобен интензивен ритъм на напредък на своя паразитизъм от момента, в който стана чист интернационален дебитор (т.е. от 1986 г.).
Статистическата картина, построена върху интернационалната капиталова позиция на Съединени американски щати, може да бъде допълнена със статистиката на платежния баланс на Съединени американски щати. Платежният баланс може да се употребява за оценка на размера на входящия капитал в дадена страна за избрани интервали от време. Включително за избрани типове вложения (преки, портфейлни, други).
Средният тримесечен приток на директни вложения в Съединени американски щати в интервала от 2010 година до 2019 година в това число е бил еднакъв на $80,2 милиарда В интервала от 2020 година до 2023 година в това число - $91,8 милиарда, съгласно резултатите от предходната година, 2023 година, междинната тримесечна стойност е била 98,5 милиарда $
Сега дано разгледаме портфейлните вложения в стопанската система на Съединени американски щати. През интервала 2010-2019г. междинното тримесечие е било 125 милиарда $ в интервала 2020-2023 година – $237 милиарда, през 2023 година – $303,2 милиарда
И най-после, за други вложения (кредити и заеми) цифрите са надлежно (милиарди долара): 32,0; 74,8; 62.6.
А в този момент общата картина за всички типове задгранични вложения (средни тримесечия, милиарди долара): 2010-2019. – 237; 2020-2023 г – 403; 2023 – 464.
Тоест виждаме наклонност към увеличение на мащаба на притока на непознат капитал в Съединени американски щати. Тази наклонност стана още по-очевидна през последната година. Особено бързо се усилиха портфейлните вложения, чийто дял в общия приток на непознат капитал през предходната година е 60-65%. Това е покупка на съкровищни скъпи бумаги, корпоративни облигации и акции на американски компании (до 10 % от акционерния капитал).
Както виждаме, прогнозите на доста задгранични и локални специалисти, че замразяването на съветските валутни запаси и изземването на други съветски задгранични активи ще доведат до прекъсване на притока на непознат капитал и даже до ограничение на задграничните активи в Съединените щати Щатите към момента не са доказани.
Това частично може да се изясни с обстоятелството, че увеличението на притока на капитали към Америка се случи за сметка на нейните съдружници в Европа и други елементи на света (Япония, Южна Корея, Австралия и др.). И капиталовият продан сред Стария и Новия свят, който преди имаше признаци на двупосочна улица, в този момент най-сетне се трансформира в еднопосочен път - естествено, към Съединените щати.
На 18 април, след особено съвещание на Европейския съвет, фон дер Лайен удостовери тезите на икономиста Енрико Лета за приключване на триста милиарда евро годишно „ основно към Съединени американски щати “.
Най-големият отлив на капитал идва от Германия, която след началото на санкционната война против Русия стартира да изпитва съществени проблеми в стопанската система. Инвестиционният климат в Германия стана непоносим и немският бизнес стартира интензивно да трансферира капиталите си в чужбина. Там, оттатък океана, несъмнено, също я няма предходната непоклатимост, само че спрямо Европа, Америка наподобява като „ остров на стабилността “.
Но за огромния бизнес, привикнал да влага в разнообразни елементи на планетата, през днешния ден остават все по-малко „ островчета на стабилността “. А капиталите бягат в Америка, тъй като други възможности съвсем не са останали. Между другото, не мога да не се съглася с тези специалисти, които споделят, че Вашингтон организира политика на „ следен безпорядък “ в целия свят, с цел да обезпечи потока на капитали в американската стопанска система.
Такава политика може да се назова освен „ паразитизъм на куб “, само че и прям рекет и бандитизъм. И въобще не е реалност, че Вашингтон ще успее да резервира статута на Америка като „ остров на непоклатимост “ за дълго време. Писах за това в детайли в публикацията „ Контролиран безпорядък: Ефектът на бумеранга “.
Бих желал да обърна внимание на още един миг, който остава неусетен от доста специалисти. Говорим за динамичността на икономическото развиване на Съединени американски щати. В края на 2023 година, както гордо обявиха американските статистически организации, действителният (коригиран по отношение на инфлацията) напредък на Брутният вътрешен продукт е 3,1%.
В безспорни стойности Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати през 2022 година е бил 25,35 трилиона $, а през предходната година той е повишен до 26,85 трилиона $, а в този момент дано си напомним нарастването на чистия дълг на Америка въз основата на резултатите от 2023 година Той възлиза на 3,60 трилиона $, като сравним нарастването на чистия дълг и растежа на Брутният вътрешен продукт, за следващ път можем да се убедим, че Америка живее не за сметка на личната си стопанска система, а за сметка на други страни.
„ Паразитизъм на куб ”! Но всички паразити имат стеснен живот. Те умират или тъй като питателните им източници са изчерпани, или тъй като донорите превантивно унищожават паразита. Някои специалисти считат, че паразитиращата Америка е изправена пред последното.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18499Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед11186Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед43169„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед26306Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед31573Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед131860Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91263Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84294Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ