Истории за пътешественици: Палмира, градът приказка
Палмира е бил евентуално най-красивият град на Древния изток. Град приказка, възхитителен и величествен... Но ориста му отрежда скръбен край. Разграбен и сакат в древността, античният град стана полесражение и кървава сцена, на която победиха фанатизирани убеждения, низки пристрастености, неуместни лозунги и подправени апели за правдивост.
Ето и историята на града. През 64 година римският военачалник Гней Помпей завоюва част от земите на Сирия. Азиатската страна е ключът към великия търговски път от крайбрежията на Атлантика до Индия и Китай. От изток идват копринени платове, подправки, благовония, порцелан, скъпоценни камъни. Вносът от Индия за Рим възлиза на 150 млн. сестерции годишно. Заради това новата провинция е нужна за Рим като снабдител на зърнени храни, зехтин, фурми, вино, стъкло и пурпур.
След преодоляването на Сирия идва редът на царството Палмира.
Палмирският оазис, намиращ се на разстояние от 150 км Дамаск, e заселен доста години преди новата епоха. Там се намирал дребният град Тадмор, чиито поданици се прекланяли пред божествата Ваал (или Баал) – господ на небето, и Бел – господ на Слънцето. Градчето бързо забогатява от подслоните си за керваните и от съществуването на доста вода.
Легионите на Помпей не доближават до такава степен. Това съумява да направи след четвърт век армията на Марк Аврелий. По време на император Адриан (началото на ІІ в.) Тадмор е васал на Рим и получава новото си име Адриана Палмира.
Император Септимий Север трансформира Палмира в римски недодялан град, а след няколко години получава статут на римска колония. Изключително преференциално комерсиално средище, Палмира се снабдява с грамадни храмове, театри хиподруми, бани и дворци. На близкото възвишения храмът на Ваал увенчава красивия град. Палмирците не са воини, само че ориста на града ги прави такива.
Персите атакуват Палмира и наместникът на града, владетелят Оденат, отпред на палмирската войска отблъсква нашествениците чак до столицата им Ктесифон. Но Рим към този момент вижда един всесилен и рисков съперник в негово лице и последователно се слага въпросът за отстраняването на палмирския стопанин.
Оденат е погубен, само че тогава изгрява звездата на вдовицата на царя – кралица Зенобия. Красива, интелигентна и енергична, тя стартира война с Рим. В триумфален марш палмирската войска доближава крайбрежията на Средиземно море. За сполучливата акция са нужни всичките съкровища на Палмира, само че те свършват. Следва контранастъпление на римляните и Зенобия е победена. Палмира пада.
Император Аврелиан оковава в златни вериги палмирската владетелка и отпразнува успех в Рим.
След несполучливо въстание жителите на Палмира са избити, а градът – сринат. По-късно става боен лагер, с цел да бъде превзет от арабите през VІ в. Следва окончателното му обезлюдяване до наши дни.
Красивите съчетания на архитектурните монументи на Палмира внезапно контрастират с пясъчния пейзаж в близост. Редиците колони и фронтони, неповторима палитра от арамейски, халдейски, семитски и римски черти, разкриват пред посетителя величието на Римската империя и сладостта на Древния изток.
Палмира и до през днешния ден остава синоним на разцъфнало и красиво цвете измежду сирийската пустота.
Ето и историята на града. През 64 година римският военачалник Гней Помпей завоюва част от земите на Сирия. Азиатската страна е ключът към великия търговски път от крайбрежията на Атлантика до Индия и Китай. От изток идват копринени платове, подправки, благовония, порцелан, скъпоценни камъни. Вносът от Индия за Рим възлиза на 150 млн. сестерции годишно. Заради това новата провинция е нужна за Рим като снабдител на зърнени храни, зехтин, фурми, вино, стъкло и пурпур.
След преодоляването на Сирия идва редът на царството Палмира.
Палмирският оазис, намиращ се на разстояние от 150 км Дамаск, e заселен доста години преди новата епоха. Там се намирал дребният град Тадмор, чиито поданици се прекланяли пред божествата Ваал (или Баал) – господ на небето, и Бел – господ на Слънцето. Градчето бързо забогатява от подслоните си за керваните и от съществуването на доста вода.
Легионите на Помпей не доближават до такава степен. Това съумява да направи след четвърт век армията на Марк Аврелий. По време на император Адриан (началото на ІІ в.) Тадмор е васал на Рим и получава новото си име Адриана Палмира.
Император Септимий Север трансформира Палмира в римски недодялан град, а след няколко години получава статут на римска колония. Изключително преференциално комерсиално средище, Палмира се снабдява с грамадни храмове, театри хиподруми, бани и дворци. На близкото възвишения храмът на Ваал увенчава красивия град. Палмирците не са воини, само че ориста на града ги прави такива.
Персите атакуват Палмира и наместникът на града, владетелят Оденат, отпред на палмирската войска отблъсква нашествениците чак до столицата им Ктесифон. Но Рим към този момент вижда един всесилен и рисков съперник в негово лице и последователно се слага въпросът за отстраняването на палмирския стопанин.
Оденат е погубен, само че тогава изгрява звездата на вдовицата на царя – кралица Зенобия. Красива, интелигентна и енергична, тя стартира война с Рим. В триумфален марш палмирската войска доближава крайбрежията на Средиземно море. За сполучливата акция са нужни всичките съкровища на Палмира, само че те свършват. Следва контранастъпление на римляните и Зенобия е победена. Палмира пада.
Император Аврелиан оковава в златни вериги палмирската владетелка и отпразнува успех в Рим.
След несполучливо въстание жителите на Палмира са избити, а градът – сринат. По-късно става боен лагер, с цел да бъде превзет от арабите през VІ в. Следва окончателното му обезлюдяване до наши дни.
Красивите съчетания на архитектурните монументи на Палмира внезапно контрастират с пясъчния пейзаж в близост. Редиците колони и фронтони, неповторима палитра от арамейски, халдейски, семитски и римски черти, разкриват пред посетителя величието на Римската империя и сладостта на Древния изток.
Палмира и до през днешния ден остава синоним на разцъфнало и красиво цвете измежду сирийската пустота.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ